вироглав. Всичко вече е приготвено.
Асмо въздъхна и с опипване се заизкачва по стълбата нагоре. Не знаеше какво да мисли. Всичко му изглеждаше едновременно и тягостно, и комично.
Достигнаха платформа, заобиколена от плоски перила. Йона и Лука заградиха Асмо и хванаха на кръст ръцете му. Над главите им се откри правоъгълник. Със силен тласък платформата се задвижи.
От дълбоката тъмнина горе, долу те се озоваха сред блестяща светлина. Заслепен, Асмо затвори очи. Чу се чуруликащо пеене, което се усили и премина в трио. Тонове, неземно нежни и все пак граничещи с непоносимото, като да се пръскаха камбанки от стъкло.
Асмо внимателно наблюдаваше през притворените си клепки. Установи, че се намира в помещение като притвор на църква, заобиколено от искрящ ореол златна светлина. Пред тях — кръгло помещение, препълнено от множество хора в бели одежди и сини гугли от пера.
Зирто вдигна ръка като за благословия. Стъклените звуци заглъхнаха, но екът им още няколко секунди трептеше в помещението, което имаше акустиката на катедрала. Тълпата застина неподвижна, като че не дишаше.
— Маатшапия на Градивните! — извика Зирто с глас като фанфар. — Светлината на нашата вяра ни показваше пътя в тъмните времена. Ние знаехме целта. И все пак често изпадахме в отчаяние, защото бедният ни разум отказваше да приеме като единствена надежда чудото, за което се молихме с цялото си усърдие. Вижте, днес това стана. Чудото се превърна в действителност. Всемогъществото доби образ и застана сред нас. Асмо се появи, за да възнагради горещите ни усилия, да премахне от нас мъчителния страх, да усили горещия ни копнеж — копнежа за спасение, който вика в нашите сърца. Копнежа да разкъсаме смъртоносните вериги, които задушават Астилот. Радвай се, Маатшапия, наближил е часът да увенчаем делото с успех!
Органът проехтя и заглъхна, след това се чу мелодия от флейти. Членовете на Маатшапията коленичиха, с озарени от духовно сияние лица и подеха песен, с гласове като на животни.
С учудване и растящо неприятно чувство Асмо бе изслушал проповедта. Свещеният маскарад, оптическите и акустичните ефекти, цялата мистична шумотевица го дразнеха до дъното на душата му и будеха у него желание да се противопостави. Той се огледа. Без съмнение Йона, Лука и Зирто, а и всички други, бяха искрено развълнувани. Искаше му се да се измъкне крадешком, но му се струваше невъзможно да го направи, без да накърни чувствата им. Следователно трябваше да изтърпи процедурата до самия й край.
От мозаичния под пред галерията се издигна четвъртито тяло, покрито с черна, поклащаща се тайнствено копринена кърпа. Отново се възцари тишина. Обвивката се смъкна и откри искрящ олтар. В разклонените полилеи сами се запалиха свещи, благоуханен тамян се носеше на вълни като гъста мъгла. В средата на олтара се издигаше златно кълбо, обвито в мрежа от вериги.
Зирто слезе от галерията и когато стигна до олтара, вдигна кълбото срещу Маатшапията. Веригите издрънчаха грозно.
Ръмжене, скимтене и свиркане бе отговорът. Зирто остави кълбото на мястото му. Започна ритмично тропане с крака и пляскане с ръце. Зирто обходи в тактова стъпка олтара, смъкна бялата си одежда и я захвърли на земята. Гол до кръста, той застана пред едно ковчеже, наведе се и взе грубо издялан чук от камък, който лежеше върху кадифена възглавница.
Членовете на Маатшапията още по-силно затропаха с крака и запляскаха с ръце, ритъмът се ускори. Зирто размахваше чука в кръг. Той се опитваше да фиксира с очи кълбото, но очите му се плъзгаха встрани. Лицето му бе разкривено от напрежение, дъхът му — трескав.
Настъпи безмълвна тишина. Като че ли тълпата бе спряла да диша.
Зирто скочи напред, чукът с трясък профуча до кълбото върху олтара.
— Въздишка на разочарование премина през помещението. Зирто отново размаха чука, окуражен от тропота и пъхтенето на тълпата. Отново удари и отново само за милиметри не постигна целта, отклонен от непреодолима сила.
Възбудата на членовете на Маатшапията растеше.
Ад от стенания, вой, крясъци накараха въздуха да потрепери. Мускулите на Зирто се очертаваха от светлината, лицето му бе покрито с пот, очите му изскачаха от орбитите. Със свръхчовешко усилие той размахваше чука, мъчеше се да удари кълбото, но не успяваше да го улучи и да разруши веригите.
В първите минути Асмо се разкъсваше от неприятни чувства. Танцът на Зирто около олтара му се стори абсурден, смешен, ненормален. Но скоро бе заразен от това свръхсилно желание да се унищожат веригите, които обгръщаха кълбото. Той чувствуваше мъката от безсилието, започна да страда заедно със Зирто в безпомощен гняв. И изведнъж, като не можеше повече да гледа това, пусна Йона и Лука, скочи от галерията, отне от ръцете на Зирто чука и с два-три енергични удара разкъса мрежата от вериги, късовете паднаха със звън върху пода.
Чу се вик на освобождение, суматоха, ликуване. Фойерверк се издигна нагоре и при въртенето си започна да разпръсква в помещението многоцветни искри. Членовете на Маатшапията се събраха около Асмо с бурни аплодисменти, целуваха ръцете и коленете му, вдигнаха го на рамене, хвърляха го във въздуха под звуците на песен и ритмично пляскане с ръце.
— Достатъчно! — стенеше той. — Стига! Спрете!
Лука даде знак. Отново се чуха трептящите тонове на камбани. Постепенно радостното вълнение замря. Тълпата свали Асмо на земята и отстъпи назад, изпълнена със страхопочитание.
Дишайки тежко, той прокара ръка по челото си. Чувствуваше се зле, като да бе взел участие в оргия на магьосници. Сам не се разбираше. Как можа да се увлече и да се държи като жрец. Най-накрая откри Йона. Тя помагаше на Зирто да облече бялата одежда. Когато забеляза неговия поглед, се усмихна и леко бутна Зирто към него.
Зирто пристъпи към Асмо и го прегърна. Очите му бяха влажни.
— Аз съм недостоен пред твоето величие. Аз те моля, Асмо, приеми от моите ръце скиптъра на Маатшапия. Ти си Бащата на всички ни!
Тънък писък прозвуча пронизително, смес от блаженство и ужас.
Преди Асмо да разбере как стана това, сложиха каменния чук в ръката му. Обзе го яд. Време бе да преустанови тази глупост.
— Баща? — каза раздразнено той. — Как се стигна дотам да ви стана баща?
Огледа се. Обзе го съмнение, че всички вече не бяха с ума си, включително и той. Накъдето и да погледнеше — навсякъде вярващи очи, страхопочитателно обожание. Изглежда, действително го считаха за чудотворец.
Той притегли Йона към себе си.
— Няма ли най-сетне да ми обясниш — произнесе той тихо, — какво означава тази, тази… неразбория. За малко да каже лудост, но успя да се спре навреме.
— Та ти трябва да си почувствувал. Самият ти бе изпаднал в транс по време на свещеното откровение.
Гласът на Йона звучеше обидено.
— Вие наричате това свещено откровение? — Против волята си той се изсмя.
Зирто бързо му хвърли през главата надиплената си одежда.
— Заклинам те, Асмо! — прошепна той. — Не унищожавай плода на десетилетните ни усилия.
— Това пък какво е? — изръмжа гневно Асмо, като се мъчеше да се освободи от плата. — Не мога да играя роля на апостол на вашата секта, без да разбирам нищо.
— Разковничето е магическото мислене. Всички други средства не действуват. Ние се борим за силата на разрушението. Думата от твоята уста, примерът на твоето дело ще предизвикат чудеса.
— Невъзможно! Няма да участвувам!
Лицето на Зирто замръзна в болка и разочарование.
— Отказваш се? — простена той. — Нима сме толкова недостойни за тебе? Тогава остани поне да те боготворим, на колене те моля!
Той се канеше да падне на колене. Асмо енергично го задържа.
— Добре — процеди той през зъби, — но след това край! Ще искам да узная какво се разиграва тук.
— Горещо благодаря — прошепна Зирто. — Веднага след поклонението ще свикам Съвета.
