минути бях: свършили работата си. Въпреки това след извести! време Асмо се почувствува странно подтиснат.
— Какво има? — попита Йона. — Изглеждаш тъжен.
Наведе се към него и го целуна по очите, носа и устата. Това не му бе приятно, но тя като че ли не го забелязваше. Действително, какво ти става, попита се той обезпокоен. Преди се стремеше да преодолееш сдържаността й, радваше се на всяка нейна нежност. А сега?… Откъде идваше неприятното чувство? Дали от скрития подигравателен поглед на Лука? Нима тя бе открила неговото смущение? Забелязала ли бе, че се дразни, когато Йона предявява над него права, като към луксозно кученце? Не намери отговор, който би го удовлетворил.
По серпантините на линията те достигнаха до равна площ, която бе огромен увеселителен парк. Посрещна ги шумна музика, писклив смях и смес от миризми на печено и пържено. Сребристи увеселителни машини се въртяха, обсипани с шарени светлини. Стъклени гигантски колела, въртележки с дракони, бълващи огън, лавки, танцови зали, палатки — вихрено море от аромати, звуци и цветове. А над всичко — мрежа от лифтове, с които дафотилите се придвижваха от едно увеселение към друго. На всеки вход — триумфална арка, над която блещукаше голям светлинен символ: защриховано човече в бял кръг.
Когато Асмо се запита за смисъла на този знак осъзна странния факт, че досега не бе видял нищо написано — нито един писмен знак по къщите или по улиците, по превозните средства или по светлинните реклами, нито един чертеж, нито една книга. Само тук-таме символи, обградени в бял кръг.
Надземната градска железница премина покрай една от триумфалните арки. Асмо посочи светлинния символ.
— Какво означава това?
— Обществен клуб за игри и спорт — отговори Зирто.
— Защо не използувате букви?
— Букви? Какво означава това?
Асмо го погледна слисан.
— Писмени знаци.
— А, вие имате предвид старинния метод на оптичните сигнали? Не, този начин за предаване на информация не се използува вече. Бе твърде непрактичен и сложен.
— Никой ли вече не може да чете и пише?
— Защо му трябва? Би било чиста загуба на време.
— А как съхранявате събраната информация!
— Ние имаме електронна памет за образи и звуци. Писмените знаци бяха предварителен етап, вид заместител. Те предаваха речта само по оптичен път. За целта сигналите трябваше да бъдат трансформирани два пъти — от акустични в оптични и обратно. Както изучаването, така и прилагането на този метод бе невероятно трудно. Изискваше много време, дори ако изключим неразумния разход на материал, труд, транспорт и редица други фактори.
Асмо замълча. Трябваше да свикне с мисълта, че една технически високоразвита цивилизация се справя без писменост. Колкото повече мислеше, толкова взе да му става по-ясно, че след като всяка информация може да бъде съхранявана и предадена в образ и звук, писмените знаци бяха ненужни.
— Тъй като сведенията се получават чрез Зеко — каза той, — и символите са излишни.
— Разбира се, ние можем и без тях. Но защо? Това е традиция, свикнали сме с нея. А те допринасят и за архитектурата.
— Сигурно най-щастливи от всички са учениците — каза Асмо след известна пауза. — Повече няма нужда да се учат да четат и пишат.
— Ученици? — Лука завъртя глава. — Що за отвратителен израз е това?
— Децата трябва да учат и затова ходят на училище. Това от само себе си се разбира.
— Та какво има да учи подрастващото поколение? Достатъчно е да разбереш още в първите години от живота си как да си служиш със Зеко и какви възможности ти предлага той. На всичко друго учи самият живот.
Асмо разтърси глава. Живот без училище — съвсем му бе непонятно.
— Къде получават дафотилите тези познания?
— Подрастващото поколение остава до петнадесетата година от у развитието си в специално отделение на Психодом, където за него се грижат зермати-педагози. Хормонално направляваната акселерация съкращава времето на развитие до три реални години. По този начин дафотилът губи само една пета от времето си за един житейски стадий, през който трябва да се откаже от много наслади и радости.
— И с това се приключва обучението? Разделението на труда изисква специални познания, следователно професия, която все някак трябва да се изучи.
— Нашето общество… не познава това „трябва“.
Дафотилите са напълно освободени от принуда и материална нужда. Който иска да учи, придобива знания по собствено желание. Има всички възможности да се информира. Учението не съществува като задължение.
— Без познания никой не е в състояние да постигне нещо. Как може незнаещият човек да изпълни задачите, които обществото му поставя?
— Но обществото не му поставя никакви задачи.
— Моля, по-бавно. В края на краищата все някой трябва да произвежда благата, от които живеят дафотилите.
— Разбира се. Затова имаме кефалоидите, това са стохастични машини. Те произвеждат и се ръководят автоматично.
— А кой се грижи за бъдещето? Кой планира, изследва, движи напред научно-техническия прогрес? Всичко това не може да се предостави на някакъв си автомат.
— Грешите — каза Зирто сериозно. — Вие още не знаете втората точка на КАПИНОМА: Еквивалентността е „табу“.
— Напротив, известна ми е. Но какво общо има това с бъдещето?
— Вие дори не предполагате какво всеобхватно съдържание има тази точка. Потреблението и производството са напълно еквивалентни. Няма изследване, няма развитие. Нищо не се променя. Времето е спряло. Утрешният ден ще бъде като днешният.
— Не си правете с мен шеги, Зирто. Вие знаете много добре, че това е невъзможно, че противоречи на природните закони.
— КАПИНОМА е невалиден за законите на природата, а само за обществото на дафотилите.
— Но дафотилите са също същества с желания и идеи. Те са дейни, те мислят, събират опит, като с това променят социалната си среда. Да не говорим за подрастващото поколение.
— Отново грешите. Не растат нови поколения. Прирастът само попълва загубите, които възникват от неизбежни случайности. По принцип дафотилът е безсмъртен. Евгениката го е имунизирала срещу болестни промени в тялото му. Стареенето се дължи на разрушаване на генетичната информация. То почти изцяло може да бъде предотвратено.
— Добре, значи дафотилите стареят бавно. Толкова повече време имат да достигнат духовна зрелост, да съберат познания. И с това да се намесят в живота.
— Къде да се намесят? Нашият живот е кръговрат. Производството е автоматизирано, потребността от суровинни материали е незначителна, отпадъците се преработват. Когато бъдат необходими метали и минерали, те се произвеждат от бактерии чрез биохимичен синтез. Електрическата енергия също се създава по органичен път, с помощта на електрофити. Всички тези процеси се следят и направляват от кефалоидите.
— Следователно кефалоидите пречат на развитието на дафотилите.
— Съвсем не — каза Йона, — и те са свързани с КАПИНОМА. Това са изкуствени мозъци на биологична база, годни за творческото мислене, способни да възпроизвеждат и създават нови поколения с по-висока интелигентност.
— Интересно — каза Асмо бавно. — Когато става дума за кефалоидите, еквивалентността не е „табу“! Това означава, че КАПИНОМА не важи за тях абсолютно както за дафотилите! Тогава какво им пречи да се освободят от тази зависимост?
