апартамент.
Лука само сви устни, обърна се и махна с ръка на един зермат. Пое от него чаша и бързо я изпи. Както изглежда, с това за нея инцидентът приключи.
Асмо се поколеба за миг, но тъй като му обърнаха гръб, той последва Йона, която го хвана за ръката и го поведе към една ниша.
Йона щракна с пръсти, панелът се плъзна, влязоха в сферична камера.
Асмо усети насочено нагоре ускорение като в асансьор. След това движението премина в хоризонтално.
Сферата плавно спря. Прел тях се откри обширно пространство, разделено с клони и цъфнаки живи плетове. От едната страна се разкриваше гледка към естествена природна панорама. Асмо имаше чувството, че стои на хълм и гледа надолу към широка равнина. По реката се плъзгаха кораби и лодки с гребла, по полето работеха селяни, а отряд войници яздеше към град, над чиито кули се развяваха пъстроцветни знамена. Илюзията бе съвършена. Неспокойните картини го погълнаха, възбудата му стихна.
Потънал в отминалия, така близък му свят, той откриваше все нови и нови подробности.
Йона го наблюдаваше.
— Харесва ли ти? — попита тя. — Вариоартът има предимството, че пространствата се променят сами.
Той се обърна и с леко съжаление почувствува, че замайващото въздействие отслабва.
Йона се бе настанила удобно на един диван.
— Ела, ще ти обясня. Разпределението на пространството, вътрешното обзавеждане, панорамата, въздушният и електрическият климат, акустичните ефекти, благоуханията — всичко се сменя. Понякога след часове, понякога след дни, според това кога апаратурата е открила нова хармония. И ако нещо не ти харесва, разбира се, можеш да се намесиш и да измениш нещата по собствен вкус.
Тя се наведе встрани, доближи до себе си команден пулт и докосна с върха на пръстите си светещ в червено диск, голям колкото чиния.
— Това е клавишът за играта. Нужно е само ля съобщиш желанията си и те веднага се превръщат в действителност.
Асмо не слушаше. Думите на Йона бяха само шум. Не искаше ли да прави нещо, което не търпи отлагане? Той затвори очи, за да се концентрира. Вярно, бе действувал обратно на намерението си, започнал бе от края, вместо да започне от началото. Това повече нямаше да му се случи.
Йона продължаваше да говори.
— Вариоартът е най-добрият метод да се изпълни постоянното желание за разнообразие. Не е нужно нищо повече от малко фантазия, ползува се винаги същият материал, без отпадъци, без транспорт, без вехтории. Хайде, опитай сам. С това човек чудесно може да си запълва времето.
Веселостта на Йона бе принудена. Това, че Асмо не отговаряше, явно я объркваше.
Той седна на една маса, извади хартия и цветен молив от джоба си и започна да записва. Искаше да набележи най-същественото, което имаше да съобщи на членовете на Съвета. Методът да ползува за целта електронната си памет все още бе твърде необичаен за него.
Йона стана, доближи се до зид, в чиито ниши цъфтяха орхидеи. Ръката й се плъзна по ръба, отвори се капак, който откри бутилки и чаши.
— Трябва да пийна нещо. А ти?
— Благодаря, засега ми стига. Кажи ми, що за гадост ми наля преди малко в залата?
— Нима не ти беше вкусно?
— Питам какво е въздействието му?
— Отпуска — каза тя, като се смееше. — Освобождава от физически задръжки.
Тя взе бутилка, напълни чашата си, изпи я и я пусна на земята. Като издрънча, бутилката отскочи нагоре, Йона я пое, без да погледне.
— Какви грижи имаш, скъпи? Освен, че Лука не е близко до теб…
Против волята си, Асмо се засмя.
— Бих желал един път и ти да имаш в главата си разумна мисъл.
— Какво разбираш под разумна? — Тя се приближи, като тупаше чашата с дрънчене по пода.
— Може би би могла да ме оставиш няколко минути на спокойствие, за да размисля.
Йона отново се засмя, седна на облегалката на креслото му, погледна през раменете му.
— Какво правиш?
— Пиша. Нали виждаш.
— Какъв е смисълът?
— Отбелязвам мислите си.
— С каква цел?
— Да ги обсъдя по-късно със Съвета.
Като гумена топка тя подхвърляше чашата нагоре надолу. Всеки път се чуваше остър шум.
— Искаш ли да научиш какво аз считам за разумно?
— С удоволствие. Но престани с дрънченето. Лази ми по нервите.
Тя го погледна учудено.
— Извинявай, не можех да предположа, че си толкова чувствителен — Йона сложи чашата с преувеличено внимание на пода. — Разумно би било да не пускаш в ход веднага всичките си козове.
— Трябва да се изразяваш по-ясно, ако искаш да те разбера.
— Искам да кажа, че с удоволствие бих разговаряла с тебе на четири очи преди Съвета. Може би тогава много неща щяха да изглеждат другояче.
— На четири очи, това пък защо?
— Зирто те използува като инструмент, за да получи ключа за програмиране на кефалоидите. Той иска да се въздигне във владетел на Астилот.
Асмо пусна писалката и погледна нагоре.
— Той говорил ли е с тебе за това? Или само предполагаш?
— Зная плановете му. Всеки дафотил трябва да бъде принуден да извършва през седмицата двадесет часа „продуктивна работа“. Той иска да постави под дажбен режим дражетата за настроение. Само този, който може да покаже синя ръка, да има право на тях. Но ръката става синя едва когато редовно си се трудил в къщите за работа. И това не е всичко. Той иска дори да унищожи части от автоматичните производствени инсталации, за да ни „принуди към смислена работа“. Аз считам това за удар срещу достойнството и свободата на обществото, за връщане към варварската дълбока древност. Зирто обаче го нарича „историческа логика“ и „необходима предпоставка за цивилизацията“ — гласът й стана пронизителен. — Само мисълта ме погнусява.
Йона ритна чашата така, че тя с дрънчене профуча от стена до стена, докато накрая остана в един отдалечен ъгъл.
Асмо се принуди да запази спокойствие, въпреки че пръстите му го сърбяха.
— А аз мислех, че си на мнение, че едва работата прави от човека човек.
— Но не и когато е по принуда! Като дафотил аз трябва да съм в правото си да решавам действията си свободно, в противен случай се превръщам в зермат. Автономността на волята ми е единствената разлика между мене и биологичния инструмент.
— Автономността на твоята воля е фикция! Това ли наричаш свобода — когато искаш да работиш, но не можеш да го направиш? Разделението на обществото на група консуматори с привидно свободна воля и на безропотни производители трябва да бъде премахнато.
— Е, това вече ми идва множко. Да не би да искаш да сложиш на едно стъпало дафотилите и зерматите?
— Защо не? Тази мисъл заслужава да се обсъди.
Йона се изсмя.
— За щастие това е невъзможно. Зерматите никога не биха били в състояние да се превърнат в дафотили. Само да ги лишиш от контрол и те загиват.
— Знаем. Но във всеки случай трябва да се престане с производството на биологични машини, които осъждат човека на бездействие, като му отнемат всяка работа, а с това и всяка отговорност. Който допуска
