Няма отклонение!
— Има, Лука. Аз съм отклонението. Изумена, тя се втренчи в него.
— Наистина! Вие можете да рушите, вие сте нечувствителен към твърдото лъчение. Вашето съществуване нарушава КАПИНОМА. Тази мисъл изобщо не ми бе дошла досега.
— Аз представлявам крещяща опасност за сигурността на цялата планета. Но кой се е погрижил да живея на Астилот и да мога са смущавам равновесието? Аслотите? Би било нелогично. Те без друго притежават цялата власт и нямат нужда да нарушават КАПИНОМА, за да постигнат целите си. Това могат да бъдат само кефалоидите.
— Трудно ми е да го проумея. Но вашите аргументи започват да ми се струват убедителни.
— Ако искаме да разберем какъв е планът на кефалоидите, трябва да ретрансцендираме Зукинатал.
— Не! — изкрещя Лука. — Това значи да предприемете ново нарушаване на правата, Асмо!
— Може би намерението на нашите противници е именно да предприема нарушение на правата.
— Точно затова не трябва да го правите.
— Тъкмо затова ще го направя.
— Но това е безсмислено.
— Първо, искам да говоря със Зукинатал. Второ, искам да видя как ще реагират на това кефалоидите.
— Вие изхождате вече от това, че кефалоидите се бунтуват. Но ако се лъжете, Асмо? Ако администрацията на „кеф“ поради насилствената ви намеса в КАПИНОМА изпадне в анархия? При такава ситуация бихме били напълно безпомощни. Та вие знаете, ние не сме в състояние да се издържаме чрез работа. Дори нямаме необходимия опит да направляваме автоматизираното производство. Ние рискуваме да предизвикаме катастрофа, срив на цивилизацията, гибел на дафотилите.
— И нищо да не предприемем, Лука, катастрофата ще дойде. И то от само себе си. А що се отнася до кефалоидите, вие надценявате опасността. Тяхната система е твърде стабилна, тя е изцяло в състояние да компенсира отклонението от КАПИНОМА. В противен случай катастрофата отдавна би настъпила.
— Никой не може да знае къде е границата. Просто рискът е твърде голям. Ако развоят на нещата се изплъзне от ръцете ви, Асмо, ще разрушите всичко.
— Обществото на дафотилите живее в затворена система. Производителните сили са ограничени от КАПИНОМА по изкуствен път, резултатът е стагнация. Не остава друг избор освен да поемем риска върху себе си. И Маатшапията вече го е разбрала. Веригите трябва да бъдат разчупени със сила, в противен случай дафотилите ще загинат от бездейния си живот. Достатъчно примери от историята могат да докажат това.
— Извинете ме, Асмо, но историята не е убедителна. Нито за настоящето, нито за бъдещето. Тя не е научна, тъй като с ретроспективен преглед причините и зависимостите не могат да бъдат прецизно установени. Да се използуват като доказателство, по начало е опит за измама. Всеки шарлатанин би могъл да ги тълкува за свои цели.
— Предубеждение, Лука, насърчено от съвсем прозрачни подбуди. Без историческо съзнание не съществува бъдеще. Живее се без цел, само за мига, като човек, загубил разсъдъка си. Историята не се развива произволно, тъй като обществото като всеки жив организъм е подчинено на закономерно развитие. Общата историческа формула показва колко правилно е това твърдение.
— Историческа формула? Това пък какво е?
— Едно математическо уравнение. При определено минимално количество социологически и исторически факти с него може да се изчисли ходът на историята.
— Ако ми докажете това с пример от практиката, ще се призная за победена.
— Защо не? Дайте ми няколко сведения от миналото на дафотилите и годен за работа калкулатор.
— За съжаление не е възможно. Електронната памет не съдържа исторически дати, тъй като те са без икономическа стойност. Освен това би било и опасно. Историческите познания означават нарушение на философската доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност. Впрочем това е становището на всички дафотили, доколкото си дават труд да мислят по този проблем.
— Философска доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност? — Асмо се усмихна подигравателно. — Колкото по-превзета е формулировката, толкова съдържанието е по-важно, нали? Не, Лука, този вид философия не е нищо друго освен измама.
— Не трябва да обобщавате, Асмо — каза Лука бурно. — Маниерът ви да отхвърляте всички възражения ме предизвиква да ви противореча.
— Може би, защото имате чувството, че накрая правото ще се окаже на моя страна?
Лука го погледна замислено. След малко каза:
— Вие сте на път да направите нещо много опасно. Аз не мога да ви спра, а може би и не желая. Но имайте предвид, ако изкъртите само един камък, цялото здание ще се срути. И тогава ще загубим безопасността си.
— Което ще загубим, е само раят — каза Асмо и посегна към куфара си. — Затова пък може би ще спечелим живота.
14.
Планината с форма на пръстен, над която бяха летели, се загуби в синята мъгла на далечината. Пред тях се откри хълмист парк с обширни езера, острови и лъкатушещи реки.
Лука отвори издадената врата и посочи надолу.
— Вилата — каза тя.
На брега на езеро се простираше разнообразно начупена сграда, чиито покриви и куполи блестяха в сребрист и меден цвят. Бе построена на стръмния бряг и разклоненията й се извисяваха далеч над морската повърхност. Пристанището за яхти, градините с езера и павилиони, площадките за игри с топки и огромният басейн на открито бяха препълнени с групи от играещи дафотили.
Когато забелязаха функрафта, те започнаха да го поздравяват с махане, пляскане с ръце и радостни викове, зарязаха всичко и затичаха към мястото за приземяване. Едва превозното средство бе докоснало земята, и те измъкнаха Асмо и с възгласи „браво“ го подхвърляха във въздуха. Прииждаха все нови и нови групи, блъскаха се напред, говореха му и го гледаха в лицето с неприкрито любопитство. Асмо трябваше да се здрависва и да поема многобройни дружески потупвания по раменете, които почти го смъкнаха на колене.
Скоро около него останаха само дамите. Те бяха умопомрачително красиви, правеха шеги, които той не разбираше, смееха се без задръжки. Той бе бурно прегръщан и целувките им далеч надминаваха досегашните му представи за приятелска симпатия. Ушите му бръмчаха от комплименти и намеци, които те сипеха с лекота и едва ли не неуморно.
Отначало възторгът бе му доставил удоволствие, той бе отговарял на целувките, но постепенно все по- неприкритата чувственост взе да му идва много. Трябваше да сложи край, в противен случай щяха да разкъсат дрехите от тялото му. Но съпротивата му не помагаше, явно го считаха за игра, а той не можеше да се реши да се съпротивлява с груба сила. Пречеше му и куфарчето-сейф, което не искаше да пусне.
Лука стоеше със скръстени ръце върху оградата на една градина. Изглежда, безкрайно я развеселяваше как Асмо напразно опитваше да се справи с атаката на почитателките си. Той й хвърли поглед, търсещ помощ.
— При най-добро желание не мога да направя нищо за вас — чу той нейния Зеко-глас. — Не биваше да ги целувате, това накара кръвта им да закипи.
— Какво трябва да направя сега?
— Работата е там, че един толкова известен мъж като вас се нуждае от телохранител — каза тя със смях. — Вземете пример от нашия шампинго.
— По-добре ми дайте разумен съвет.
— Викайте за помощ. Или счупете нещо. Това ще ги отрезви.
Глупости. Какво да счупи? Междувременно задръжките на дамите отпадаха все повече. Някои от тях
