— Не може ли да се отложи, Лука? Първо трябва да разговарям със Съвета.
— Ах, добре, че се сетих, Йона и Зирто няколко пъти опитваха да се свържат с вас. Аз им обясних, че сте на разузнаване в резервата и че не желаете да бъдете обезпокояван. Сега ще им кажа, че сте се върнал.
— Почакайте, има време.
Тя поклати безпомощно глава.
— Първо бързате, а след това — имало време. Странен човек сте, Асмо.
— Как стои въпросът с куфарчето-сейф? Не съществува ли и друга възможност? Не искам да чакам, докато пристигнем във вилата.
Като че ли въпросът бе на езика й, но тя не го зададе. Размисли за момент и каза:
— В моето бунгало имам един, но трябва да се отклоним от посоката.
— Добре, тогава променете курса към вашето бунгало.
Тя се усмихна насмешливо.
— Какво има, Лука? Не ви ли е удобно? Тя сви рамене:
— В същност имате право. Досега ми бе почти безразлично накъде ме води случайността. Защо пък трябва да се променям изведнъж? Навсякъде е хубаво на тази вълшебна планета.
Тя натисна ключ и зададе на апаратурата курса на полета. Балонът направи плавна извивка и смени посоката си.
— Пие ми се феликс. Вие искате ли?
— Благодаря, трябва да запазя душевното си равновесие.
— Не се безпокойте — тя се засмя. — Феликсът е безвреден. Ще станете само малко по-весел, а това наистина не може да е от вреда.
Лука извади бутилка от хладилното отделение и сипа в две високи чаши зелена напитка, в която блестяха като перли малки червени топчета.
— За какво ще пием? — попита тя. — За щастието? То поне не липсва.
— Как можеш да бъдеш щастлив, когато имаш всичко?
— Изглежда ви безпокои, когато човек няма грижи?
— Да нямаш грижи е първото основание за грижа — замислен, Асмо я погледна. — Била ли сте някога истински щастлива? — каза той, следвайки едва внезапна мисъл.
— Не си спомням — тя сви рамене. — Струва ми се, само отегчена.
— Това е най-лошото. Много по-лошо, отколкото да си нещастен — едва го изрече, и му стана мъчно за нея. Нямаше право да я поучава.
— Всичко, което досега бе напълно естествено, вие го правите сложно. Притежавате праволинейна задълбоченост, която силно изморява. И въпреки това мисля, че ми харесва — тя отпи замислено от чашата си. — Е, и какво? Ще участвувате ли в нашата вечеря с танци? Моля ви, не казвайте не.
— Ще се радвате ли, Лука?
— Ако не дойдете, ще скучая и виновен ще бъдете вие.
— Добре, ще дойда.
Бяха достигнали брега на море, с обрасли в палми крайбрежни ивици. Функрафтът започна да кръжи над малък залив. По водата се люшкаха червено-бели шамандури с антени.
Лука бутна издадената врата и натисна бутона за приземяване. Обвивката на балона изчезна в предната му част. В облак от искряща в пяна вълни те се блъснаха във водната повърхност. Морето над тях шумно се затвори. Когато отново имаха видимост, Асмо забеляза, че пътуваха към плуващо бунгало, закотвено плътно към морското дъно.
Чрез шлюзова камера достигнаха вътрешността, изсъска сгъстен въздух и функрафтът спокойно се залюшка в малък басейн.
Лука поведе Асмо през виеща се стълба до жилищното помещение. През стъклената витрина се разкриваше гледка към сменящия цветовете си коралов риф.
— Седнете за момент — каза тя, — аз ще донеса куфарчето-сейф.
— Може ли да се изкъпя?
— Извинете, дори не помислих за това. Отсреща, моля.
Тя щракна с пръсти. Една от стените безшумно се отмести встрани.
Когато се върна в стаята, Лука го чакаше в едно кресло. До нея имаше удобен, обвит в черна кожа куфар.
Лука го взе в скута си и отвори капаче в похлупака му. Откри се матирана кръгла повърхнина. Тя сложи върха на пръста си върху кръга, чу се бръмчене, куфарът се отвори.
— Заключалката е кодирана по папиларните линии — каза тя. — Сега ще изтрия моя код.
Тя натисна бутон на вътрешната страна на капака, пое дясната му ръка и я допря за няколко секунди до матираната повърхност.
— Така — каза тя, — вече е ваш. Никой друг не може да го отвори.
Асмо опита заключалката, тя работеше безупречно.
— Сега обаче съм любопитна да науча какво искате да сложите във вашето куфарче-сейф. Или е тайна?
Той й показа ератора и синкодера и ги сложи в куфара.
— Какво е това?
— Едното е универсален инструмент, другото — сигнален трансформатор.
Лука равнодушно сви рамене.
— Освен това донесох и една аслотка.
— Какво моля? — зяпна тя от учудване. — Това виц ли е?
Асмо извади капсулата от джоба на гърдите си и я задържа с два пръста срещу нея.
— Аслотът Зукинатал в генетичен код.
Ужасена, тя отскочи назад.
— — Биогенен формат? Да, да не сте… Със сила ли го взехте във ваше владение?
— Друго не ми оставаше.
Тя скочи, сграбчи бутилка от шкафа, с треперещи ръце напълни чаша и бързо я гаврътна.
— Трябва веднага да го върнете!
— И през ум не ми минава. Щастлив съм, че го притежавам.
— Биогенният формат е неприкосновен! — изкрещя тя. — Вие се намесвате в живота на една самостоятелна личност. Вие унищожавате свободата на волята й! Това е най-възмутителното нарушение на правата, което човек може да си представи! Не разбирате ли това, чудовище!
— Ние трябва да научим как можем да окажем влияние върху програмирането на кефалоидите. Само един аслот може да ни издаде тайната. Това е единствената ни възможност.
— Какво имате предвид?
— Ще се опитаме да ретрансцендираме Зукинатал.
Лука се отпусна в креслото, цялото й тяло трепереше.
— Трябва да сте безумен, Асмо — прошепна тя. — Зукинатал ще ни унищожи, само като разбере какво сте й причинили.
Тя си сипа още една чаша.
— Трябва да поемем риска — каза той спокойно. — Как смятате, Лука, защо в Аслодон инсталацията за контролиране администрацията на „кеф“ е повредена?
— Нямам понятие — тя си наля трета чаша и бързо я изпразни. Вълнението й отслабна. — Вие считате — каза тя, все още притеснена, — че с кефалоидите нещо не е в ред?
— Без съмнение. Администрацията на „кеф“ е успяла да престъпи КАПИНОМА.
— Немислимо е, Асмо! Кефалоидите са свързани с програмата си, те не притежават и най-малката възможност да действуват на своя глава. Всичко, което вършат, с подчинено на КАПИНОМА. Ако един кефалоид се отклони от него, сам се унищожава. И той го знае.
— Лъжете се, Лука. Отклоненията недвусмислено са регистрирани в Аслодон. Не съществува никакво съмне ние.
— Ако беше така, последиците все някъде трябваше да се проявят. А нашият живот протича нормално.
