— Не — не е лалала. Асмо.
— Разбирам. Асмо.
— А вие кой сте?
— Говор.
— Как да го разбирам? Говор ли се наричате?
— Аз създавам говор.
— За кого го създавате?
— Аз предлагам възможност да се установи връзка.
Постепенно гласът бе загубил тенекиения си звук и Асмо с учудване забеляза, че притежава отлична годност за акустична адаптация. Нагодил се бе по интонация, тембър и модулация към дадения от Асмо образец, така че го обзе чувството, че разговаря със собственото си ехо.
— Сега схващам — каза той. — Ти си сигнален трансформатор. Можеш ли да ме свържеш с това същество?
Той посочи албиноса, тъй като предполагаше, че сигналният трансформатор притежава не само акустична, но и оптическа годност за приемане.
— Говори селективната мозъчна матрица на разположение на аслотите по кефалоидната програма — отговори изведнъж бързо и без запъване сигналният трансформаторен глас на Асмо. — Вие искате сведения за двойния жълт ъгъл с трите ленти?
— Момент, моля. Само по-бавно.
Най-накрая партньор, с когото може да се води разумен разговор, помисли Асмо зарадван. Значи все пак си заслужаваше усилията. Сега трябваше само да внимава да не се скъса отново връзката, защото от това зависеше да разбере колкото се може повече неща от този партньор.
— Ти трансформатор на сигнали ли си? — попита той.
— Не. Ние сме свързани през универсалния синкодер Янтар, когото сполучливо отъждествихте със сигнален трансформатор.
— Това е жълтото кълбо в разклонителното гнездо, нали?
— Да.
— Аха — каза Асмо. — А сега за албиноса. Аз го намерих навън в залата пред асансьора. Той бе мъртъв. Кой го върна отново към живот?
— Той не беше мъртъв. Албиносите-зермати от типа на жълтата нашивка имат пределна норма на минимум и максимум. Когато не са достатъчно натоварени или когато са претоварени, те изпадат в състояние на вцепенение, подобно на зимния сън при някои сродни на жълтоъгълния тип бозайници. Обмяната на веществата спада до стойност, близка до нулата. Чрез топлинен удар по всяко време отново могат да бъдат пуснати в движение.
— Тогава аз самият го пуснах в движение, когато го положих в койката-гнездо?
— Правилно.
— Как може човек да се разбере с него?
— Жълтоъгълният вид притежава биологичен орган за предаване и приемане в обсега на високите честоти.
— Няма ли глас?
— Не.
— Каква е причината?
— Техническата информация се съобщава по-прецизно чрез електромагнитни сигнали, отколкото чрез акустични.
— И с кого беше във връзка?
— С мене, селективната мозъчна матрица.
— Какво искаше?
— Инсталацията за контролиране на програмата на кефалоидите е повредена. Молеше за помощ, за да се възстанови функционирането й.
— Какво се е случило там?
— Регистрирано бе отклонение от програмата на „кеф“. Групата от зермати не бе в състояние да го регулира със собствени сили.
Асмо се запъна за няколко секунди.
— Отклонение от програмата? Значи ли, че администрацията на „кеф“ е подвластна на КАПИНОМА?
— Да, тя е подвластна на КАПИНОМА.
— Следователно отклонение от програмата е невъзможно. Трябва да има грешка.
— Няма грешка. Стойностите са еднозначни. Всички измервателни уреди работят безпогрешно.
Поразен, Асмо замълча. Администрацията на „кеф“ нарушаваше КАПИНОМА! Прониза го чудовищно съмнение. Трябваше ли да търси сред кефалоидите своите противници? Те ли бяха решили да завземат властта? Вероятно положението бе много по-сериозно, отколкото Маатшапията и той мислеха досега.
Обърна се отново към мозъчната матрица.
— В какво се състои отклонението от програмата на „кеф“?
Гласът мълчеше. Чуваше се само бръмченето на апаратурите.
— Настоявам за отговор. Как и кога кефалоидите са нарушили КАПИНОМА?
— Обсегът на вътрешната мъдрост е запечатан в мълчание. Аз не съм компетентен да давам сведения.
Асмо веднага улови добрия случай:
— Тогава трябва да говоря с аслотите — каза той. — Създай контакт.
— Това е невъзможно! Всички членове на Великото семейство на аслотите се намират в трансцендация.
— Означава ли това, че вече няма жив аслот?
— Те се намират в трансцендация — повтори гласът с равнодушна интонация.
— Кога се очаква завръщането им?
— Следващият срок за ретрансцендация е след двеста двадесет и три години. Касае се до…
— Какво моля? След двеста двадесет и три… А кой дотогава ни гарантира неприкосновеността на КАПИНОМА?
— Динамичната контролна и предпазната апаратури.
— Хайде де! — поде саркастично Асмо. — Наистина ли? Та отклоненията са вече толкова големи, че контролната апаратура отказва да действува! А аслотите за столетия офейкват, без да се безпокоят какво ще стане с дафотилите, които са предоставени на КАПИНОМА и на произвола на апаратурата. Или те имат намерение да дадат на кефалоидите възможност да заграбят властта?
— Привилегията на аслотите е абсолютната свобода. Извън тяхната воля не съществува никакъв закон. Аз им служа и не си присвоявам правото да гадая мотивите на техните постъпки — отговори мозъчната матрица с арогантността на лакей, чиято гордост се състои в това да служи на нещо, което не разбира.
— Една култура, която отрича способността да се правят преценки, е най-глупавото нещо, което може да си представи човек — каза Асмо ядосано.
— Оценките не са предмет на културата, в случай че тя държи да бъде научно обоснована. Възможността за обективно познание е изложена на опасност, когато се подчини на практически насочено мислене.
Гняв обзе Асмо. Непоносимо му бе да слуша толкова много тесногръдо невежество, изречено със собствения му глас. Претенцията за абсолютна свобода означаваше да прекратиш всички връзки с околната среда. Да нямаш нито цел, нито задача, нито отговорност. Да предоставиш властта на случайността, със студено безразличие да се издигнеш над правдата и неправдата, над живота и смъртта. Ако и аслотите разсъждаваха така, от тях не можеше да се очаква нищо добро. Без друго при тези обстоятелства едва ли можеше да се разчита на помощта им. Не, той и Маатшапията трябваше сами да се справят със застрашителното положение.
— Какви възможности съществуват да се пусне отново в действие контролната инсталация? — попита той. — Отклонението от програмата трябва да бъде коригирано.
— Отклонението ще бъде поправено, щом аслотът Зукинатал се върне от трансцендацията.
