не успя да ги уплаши. Имаше опасност от отвратителните изпарения да изгуби разсъдъка си, съжаляваше, че няма в ръцете си сопа.
— По дяволите, проклети гадове! — изкрещя той в отчаян гняв.
Като ударени те се разхвърчаха, издавайки глухи болезнени стенания, бързо се издигнаха нагоре и се шмугнаха в защитния покрив от листа. Постепенно скимтенето им заглъхна и отново премина в обичайното засилващо се и затихващо свиркане.
След като десет минути бе продължил енергично пътя си, без да го сполетят други неприятни произшествия, Асмо забеляза между стъклените колони на дърветата очертанията на странна постройка и се запъти към нея.
Цилиндричната горна част, около десет метра в диаметър, стоеше върху дебел, три метра висок постамент. На пръв поглед постройката напомни на Асмо гигантска бяла торта. По страничната стена на тялото й имаше кръгли дупки, под които минаваше перваз. От средата на плоския покрив перпендикулярно нагоре стърчеше тръба с цвят на месинг.
Асмо внимателно стъпи на червената основа, върху която се издигаше зданието, и заоглежда постамента от всички страни. Материалът бе от еластична тъкан с гладка като стъкло повърхност. Можеше да я мачкаш и дори да я драскаш с нокти, но съвсем скоро тя възвръщаше предишната си форма, като резките изчезваха и вдлъбнатините се заглаждаха, но когато удари по нея с бързо движение, ръката му отскочи като от гумена стена.
Тъй като Асмо не намери никъде процеп по постамента, трябваше да опита да достигне до отворите по външния ръб на диска. Но как? Не можеше да се добере през постамента. Стеблата на дърветата в джунглата, от които вероятно би могъл да си направи стълба, бяха така жилави, че без сечива не би успял да стори нищо от тях.
— Върви ли, Асмо? — чу той Зеко-гласа на Лука. — Открихте ли вече нещо?
Той описа постройката с пълни подробности.
— За какви цели би могла да служи?
— Нямам понятие, Лука. Тъкмо това искам да установя.
— Искате да влезете вътре? Но вие дори не знаете дали е обитаема.
— Контакт с аслотите. Това е целта ни, нали?
— Моля, върнете се, Асмо. За днес е достатъчно.
— Рискът утре няма да бъде по-малък. Ще ви се обадя, когато открия нещо ново.
Тя въздъхна.
— Не ме оставяйте да чакам твърде дълго.
Когато обиколи още веднъж носещия постамент, забеляза, че и червената основна плоча пружинира, когато по нея се стъпва със сила. За да опита, скочи няколко пъти и като подскачаше все по-нависоко и бързо като кенгуру, обикаляйки с подскоци постройката в кръг, се доближи до диска, улови се за перваза и се метна на него.
Той погледна през петдесетсантиметровите кръгли отвори. Всичко бе тъмно и тихо. Изпълнен с любопитство, пъхна главата си.
Тогава вътрешните стени заблестяха в матовожълта светлина. В същата секунда го пое вакуум и с непреодолима сила го изтегли в блестящите тръби. Изпънат, с главата напред, той профуча надолу като вихрушка. След няколко мига стремително спускане насрещно силно въздушно течение забави движението му, докато една преграда-рампа не го спря. Той несръчно стъпи на крака, запрепъва се и с усилие успя да избегне удара.
Намираше се в ниско, кръгло помещение, в чиито стени се редяха отвори и спирачни рампи. От тавана се спускаше нещо, което напомняше гигантски комин на камина и лъщеше като злато! За да погледне вътре, той стъпи върху златната плочка, която се намираше под отвора му. Тя го отхвърли като топка нагоре, мощен вакуум със съскане го всмука в камината и преди още да е разбрал какво става, го издуха във въздуха през една фуния с месингов цвят. Той се преобърна няколко пъти и падна върху плосък покрив.
Ударът бе по-дек, отколкото можеше да се очаква. Все още обзет от страх, той се изправи на колене и се огледа наоколо. Бе се озовал върху постройката, напомняща торта. Опита с юмрук повърхността на покрива. Тя бе също от пружиниращ материал. Флуоресцираше в оранжев цвят. Преди да обрасне с шумата на джунгловата растителност, сградата по всяка вероятност е била видима отдалеч.
Той пропълзя до края на покрива и оттам отново чрез дупките се свлече върху перваза. За да се предпази от неприятни изненади, потърси отвора, през който бе минал, и малко след това се спусна през рампата отново в кръглото помещение. Този път бе подготвен за спиращата движението въздушна струя, затова успя горе-долу да се приземи сигурно на краката си.
Помещението имаше диаметър около петнадесет метра, но бе толкова ниско, че Асмо можеше спокойно да достигне тавана, като вдигне нагоре ръце. Към средата таванът се извиваше леко като купол и бе нашарен на пчелни килийки в светлосин цвят. Разделителните пътечки бяха от златистоблестящ материал, там където се пресичаха, светеха рубиненочервени кристали с големина на юмрук.
Той повика Лука, за да я осведоми за положението, но не получи отговор. Странно. Колкото и да се мъчеше, Зеко не работеше. Не можеше да се свърже и със Зем. Какво да направи? Имаше време да се върне. Безследното му изчезване в тази постройка не би помогнало никому. От друга страна, един Зеко вън от действие все още не беше причина за паника. Вероятно постройката бе автоматично защитена срещу електромагнитни вълни. Не, нямаше да се върне без определен резултат. Щеше да се довери на своята ловкост, на здравите си нерви и на щастливата си звезда.
Доближи се до дупките, които бяха издълбани в стената на височината на коляното. Те заблестяха в пъстри светлини. Скоро откри, че цветовете преминават от бяло през зелено и синьо в червено и виолетово и с това приблизително отговарят на спектъра на слънчевата светлина. Щом се отдалечеше от отворите, светлината изгасваше.
Тъй като не видя нито стълби, нито друга възможност да напусне залата, отново трябваше да използува тръбата. Приближи се до дупката със светложълт светлинен кръг и се вмъкна вътре. Както бе очаквал, вакуумът го сграбчи. След първите няколко метра тръбата с плавен завой премина от хоризонтална във вертикална, плъзгането се превърна в свободно падане. С бясна скорост той се спускаше отвесно надолу. Внезапно се появи насрещното течение, задържа го, тръбата премина отново в хоризонтална. Следваше къса рампа, той падна на крака, направи няколко крачки и спря.
Намираше се отново в кръгло помещение, само че значително по-малко от първото. Стените, подът и таванът имаха същия светложълт цвят като светлинния кръг горе. От тавана се спускаше познатият комин на камина. Той бе стоманеносин, както и кръглата плоча под него.
На стените имаше четири дупки, разположени една срещу друга. Между тях — кръгообразни плоскости от блестящи в зелено тънки пластинки.
Асмо се отправи към една от кръгообразните плоскости. Тънките пластинки рязко се отделиха. Зад тях се разкри безкраен коридор, осветен в светложълта светлина. От двете му страни — кръгли врати от тънки пластинки.
Когато влезе в коридора, Асмо бе принуден да се наведе, защото височината му не надминаваше метър и половина. След около сто метра в десния ъгъл се натъкна на втори коридор, който продължаваше в две посоки. Тръгна наляво и скоро отново достигна разклонението, което го водеше назад в кръглото помещение. Вероятно то бе центърът, от който коридорите се разпределяха като спици на колело.
Сега Асмо се обърна към една от кръглите врати на коридора. Тънките пластинки отскочиха и той влезе в галерия. Погледът му попадна на голямо помещение с шестоъгълна форма, изпълнено с цилиндрични и кръгли съдове, прозрачни кабели, хладилни серпентини и множество мъждукащи в синьо кутии. Приличаше на спряна химическа инсталация, която всеки момент бе в състояние да заработи отново.
Той обходи помещението в кръг. На няколко метра от края на галерията се намираха ниски поставки, по чиито телевизионни екрани от време на време пробягваха цветни светлинни точки. На две места откри висящи, полирани в черно плочи, които свързваха долното помещение с галерията. Колкото и да напрягаше фантазията си, не можеше да разбере предназначението им.
Отново излезе в коридора и надникна в няколко други помещения. Навсякъде видя същите инсталации. Никъде не откри живи същества, нито дори и най-малки следи, по които би могло да се съди за тяхното присъствие.
