желаете, или нов курс?
— Насочете се към центъра. Как изглежда лъчеизпускащият купол?
Секунда мълчание. След това гласът каза:
— Предлагам оптическо описание.
Чу се тих, после усилващ се трептящ звук. От пода между седалките се издигна статив, светна телевизионен екран. Цветни линии пробягаха по сивата повърхност, сляха се във формата на лещообразно тяло, което ставаше все по-плътно и овално, колкото повече балонът се приближаваше към средата на платото.
Изведнъж трептящият звук заглъхна.
— Центърът на лъчеизпускащия купол е достигнат — прозвуча от високоговорителя.
— Преминете към курс в кръг, като се приближим на оптимално разстояние — каза Лука.
Описвайки кръгообразни движения, функрафтът се заспуска надолу, докато се понесе само на няколко метра от короните на дърветата.
Асмо наблюдаваше зорко надолу.
— Виждате ли нещо, Лука?
Тя поклати глава. Нищо не можеше да се разпознае, надлъж и шир — гъста тъмнозелена джунгла.
Телевизионният екран се изпълни от куполообразно извита повърхнина. Докато балонът бавно описваше широк кръг, геометричното тяло на екрана остана непроменено.
— Бих искал да погледна това нещо отблизо.
— Няма да се приближим повече — каза Лука. — Функрафтът има защитна автоматика. Тя осигурява безопасна дистанция от твърдото лъчение.
— Ще се приземим извън пределите му. Например тук — той посочи телевизионния екран. Едно тясно разклонение на платото не бе обхванато от лъчеизпускащия купол.
Лука кимна.
— Би било възможно. Но какво се надявате да видите?
— От горе не може да се разбере нищо. Трябва да знам как изглежда там, долу, дали може да се премине през джунглата, или за това са необходими сечива.
Лука въздъхна и даде няколко разпореждания — балонът промени курса си. След няколко секунди те се приближиха до скалист ръб, който като останалата част на високото плато бе покрит с тъмнозелена растителност.
— Приближете функрафта плътно до върховете на дърветата — каза Асмо, — аз ще се смъкна по стълбата им.
Лука се изсмя:
— Натиснете червения бутон за приземяване. Балонът спря да се движи и една секунда остана спокоен. Тогава от пръстеновидна дюза под функрафта излезе със свистене облак прах, който се изсипа надолу по короните на дърветата. За няколко минути докоснатата от праха растителност се стопи и се разпадна.
Образува се кръгла, около двадесет метра широка яма. Балонът бавно се плъзна вътре, обгърна ги недействителна, смарагденозелена светлина. С лек тласък превозното средство се приземи върху кръглата, очертана като с пергел повърхност, която се състоеше от черен слой рохкави буци.
Балонът изпусна топлия въздух. Чрез силно всмукване обвивката и въжетата бяха прибрани в защитна кутия в задната част на функрафта.
Това бе странна джунгла. Стъблата на растенията, с дебелина на ръка, направени като от стъкло, се преплитаха в дебели колони, достигаха почти на сто метра височина и образуваха горе един метър пласт от тъмнозелени листа, които се извиваха като арки между колоните.
Почвата между стъкловидните колони бе покрита с лъскав от влага син мъх. Асмо се измъкна навън.
Лука го последва колебливо. Тя се приближи плътно до него, търсейки закрила, сложи ръка на рамото му и уплашено се огледа наоколо.
— Гледката на естествената природа е отблъскваща, във висша степен противна.
— Какво ви смущава в нея?
— Всичко расте както си иска, в пълен безпорядък. Без евгениката не знаеш на какво можеш да разчиташ. Намирам това за отвратително.
Асмо се засмя.
— Няма защо да се безпокоите. Огледайте се. Всичко е спокойно.
Чу се лек, усилващ се и заглъхващ звук. Като че ли хиляди алпийски мармоти свиреха тихо през зъби.
— Какъв е този шум?
— Не зная — прошепна тя. — Моля ви, нека отново излетим.
— Защо? Аз мисля първо да попътуваме малко и да видим откъде започва лъчеизпускащият купол.
Тя трепна.
— Какво? Вие смятате да изложите на опасност живота си в тази ужасна джунгла? Нима сте си загубили разума?
— Какво може да се случи? Нали функрафтът има автоматична защита.
— Изключена е! А аз гарантирах пред Съвета, че нищо няма да ви сполети.
— Всичко би било съвсем лесно, ако имах защитен костюм.
— Знаете, че няма такива. Производството им е забранено съгласно КАПИНОМА.
— Впрочем каква е дозата на облъчване в купола?
— Нямам понятие. Но това може да се установи. Лука натисна бутон на командния пулт.
— Върху грам жива тъкан действуват сто ерга радиоактивни лъчи — съобщи гласът на високоговорителя.
— Не може да е вярно — каза Асмо, поклащайки глава. — Уредът сигурно греши.
Той се обърна чрез Зем към електронната памет. Получи същия отговор.
— Но това е смешно — каза той. — Дозата на облъчване е малко по-висока от един рентген. Напълно безопасно е, Лука. Елате, ще пътуваме.
Тя го задържа:
— Не бива да го правите! Това е безумие!
— Защо? — отвърна той — Разберете, че това е само един рентген. Облъчването е безопасно.
Тя го погледна смаяна:
— Безопасно?
Той загуби търпение.
— Телесните увреждания се появяват едва след облъчване над двадесет и пет рентгена. Зарежете най-накрая паническия си страх и елате! — Той протегна ръката си.
Тя се отдръпна назад:
— Гори като огън! Трябва да ви е известно това.
— Кажете, Лука, може би сте твърде чувствителна към твърдото лъчение?
— Разбира се, нима вие не сте?
— Значи така! — каза той. — Чудесата на евгениката. Сега разбирам — той се замисли за момент. — Останете тук, чакайте ме във функрафта. Ще отида сам.
— Няма да стигнете далеч. От болки ще загубите разсъдъка си, а аз дори не ще мога да ви помогна.
— На мене лъчението наистина не ми влияе. Аз не го чувствувам. Нямам сетива за него.
Тя го погледна недоверчиво, изпълнена с изумление.
— Не се тревожете — каза той, — сега отивам. Трябва да зная какво се крие зад лъчеизпускащия купол.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Не бива да отивате. Страхувам се. Само представата, че минавате без защита през лъчите, ще ме убие.
— Чуйте ме, Лука, опомнете се. Ние ще останем във връзка чрез Зеко. Може би ще успея да вляза в контакт с аслотите. Вие знаете колко много неща зависят от това.
— Трябва ли да стане веднага? Едно такова начинание не се започва без подготовка. Имате нужда от
