— Не мога да чакам двеста години. Трябва сега да стане това.
— Невъзможно е.
— Ние ще намерим начин да спрем кефалоидите, които нарушават правата.
— Ако се констатира престъпно отклонение от КАПИНОМА, аслотът Зукинатал след завръщането си ще накаже както подобава администрацията на кефалоидите. Правата са нарушени, когато чужда култура си присвои обсег на власт, която е в компетентност само на членовете на Великото семейство на аслотите.
— Бъдещето на дафотилите не може да се предаде изцяло във властта на апаратури.
— Волята на аслотите стои недосегаема над всички интереси.
Асмо силно въздъхна.
— Изглежда, няма смисъл — каза той — да се спори с мозъчна матрица по въпроси на морала и отговорността. Какво фактически отличава аслотите от дафотилите? На какво се основават привилегиите им?
— Не съм компетентен да отговоря на този въпрос.
— Защо са се оттеглили в резерват? Има ли общо това с Еманципацията на дафотилите?
— Не съм компетентен да отговоря на този въпрос.
— Как изглеждаха аслотите?
— Въпросът е неразбираем.
— Искам описание на външността им.
— Не съм компетентен да давам сведения по въпроса. Аслотите желаят дистанция с всички видове от животински произход. Те мразят натрапничеството.
— Аз пък мразя непокорството! — каза Асмо гневно. — Настоявам да ми се опише образът им. Това е заповед!
— Техният образ… техният образ се състои… не, аз… аз… аз не мога да разчупя печата на мълчанието.
Асмо размисли за миг. Как да се добере до аслотите? След ретрансцендацията ли?
— Добре, нещо друго. Но този път очаквам точна информация. Ретрансцендацията на Зукинатал в това здание ли ще се състои?
— Да, в Аслодон. Етаж ултрамарин. Впрочем Зукинатал е от женски род. Официалната й титла е Превъзходната водна майка.
— Аха! А как се извършва ретрансцендацията? Чрез апаратура?
— Биологичният часовник предизвиква процеса, като разпорежда да се пренесе тържествено биогенният формат във виталинициатора.
— Под виталинициатор нещичко мога да си представя. Но какво означава биогенен формат?
— Генетична информационна памет за синтез на една биологична система.
Асмо размишляваше. Идеята му добиваше образ. Но в тази сграда рискът бе твърде голям. Дали не можеше да я осъществи в Психодом?
— Трансцендацията на дафотилите на същия принцип ли е?
— Дафотилите никога не разполагат с автономна техника. Те дължат на аслотите живота си и условията си на съществуване.
— Не разбрах съвсем. Същият принцип валиден ли е, или не?
— Положително, току-що казах.
— Депото за биогенните формати обезопасено ли е от чуждо посегателство?
— Абсолютно. Със защитна зона от твърдо лъчение. Освен това съществува възможност да бъде предпазено от проникване на биологични системи чрез смъртоносно действуващи на нервите отрови.
— И кой решава дали са налице условията за употреба на действуващите на нервната система отрови?
— Контролната инсталация на жълтоъгълните.
— Така. Тя обаче не функционира!
— До отстраняване на повредата от Зукинатал зоната на твърдото лъчение осигурява достатъчна защита.
— Чудесно. Сега си тръгвам, но искам да остана във връзка със селективната мозъчна матрица. Как е възможно това?
— Използувайте синкодера Янтар. Той е подвижен. Откачете го.
Асмо посегна към кехлибареножълтото кълбо. Трябваше да преодолее съпротивление, за да го откачи от висящото му положение в центъра на гнездото. Той го премери на ръка. То бе тежко като олово. Повърхността му бе хладна и гладка и се състоеше от подредени в редици люспи, като кожата на гущер.
Асмо чу шум и се обърна назад. Неговият албинос, който по време на разговора му с мозъчната матрица бе чакал без да помръдне, се обърна и замарширува целеустремено между инкубаторите към една стена.
— Къде отива?
— Той получи заповед да се върне при контролната апаратура.
— Може ли да премине през лъчевата бариера в залата?
— Не. Той ще използува еднопосочния тунел.
В това време албиносът бе достигнал до полирана черна ивица, която водеше по стената на залата около пет метра нагоре. Той прилепи четирите си пипала-смукачи към нея и се заизкачва без усилие перпендикулярно нагоре, издавайки тихи мляскащи звуци. Когато стигна края й, парче от блестящата черна повърхност се разтвори, албиносът изчезна в стената и похлупакът се затвори.
— Как да достигна до етажа ултрамарин? — попита Асмо.
— Тръгнете към светлозелената люлееща се врата, след това преминете през белия тунел, който води до преддверието. Качете се с лифта до пурпурната кръгла зала, ползувайте инсталацията за изкачване ултрамарин.
Асмо сложи синкодера Янтар в джоба си и последва предписанията. В пурпурната кръгла зала откри тръбата с ултрамаринов цвят и се плъзна в отвора й. Силен вакуум го понесе нагоре. След около десет секунди го пресрещна спиращото течение и той стигна до кръглата ултрамариненосиня зала.
Ясно му бе, че е заложил всичко на една карта. Ако успее, щеше да има в джоба си трансцендиран аслот, който би им съобщил най-необходимата информация. Ако опитът пропадне… Заповяда си да не мисли за това.
— Къде се намира депото за биогенни формати? — попита той.
— Входът за депото се намира надясно от вас. Асмо тръгна към вратата, металните тънки пластинки се разтвориха. Пред него се разкри къс коридор, осветен от силно смарагденозелено лъчение. Извади ератора от джоба си. Цветната скала регистрира значителна радиоактивност, но Асмо знаеше, че тя не може силно да го увреди, ако е изложен на нея само за кратко време. Така че продължи пътя си.
Когато обсегът на лъчението остана назад, пред него се изпречи метална решетъчна преграда, която не се разтвори, когато се приближи. Ераторът показа силно магнитно поле. Очевидно по решетката минаваше ток с високо напрежение и той се побоя да я докосне. Извади синкодера и забеляза как се разтвори пръстен от люспи и разкри кръг от съвсем ситни фасетни лещи.
— Как да премина по-нататък? — попита той.
— Трябва да използувате кодовия сигнал.
— Е, и? Защо не го получавам?
— Ще предам на главната мозъчна матрица. Мълчание.
Накрая дойде отговорът:
— Главната мозъчна матрица отказва да съобщи кодовия сигнал.
Така, значи отказва! Тогава ще премахна преградата със сила. Главната мозъчна матрица ще отговаря за последствията.
Той насочи ератора към бариерата и отправи лек енергиен лъч.
— Без насилие! — изкрещя гласът от синкодера. — Почакайте за момент.
— Е, и? — Той спусна ератора надолу.
