Асансьорът спря. Стената без цепнатина се вдигна. Тънките метални пластинки се отделиха. Ярка рубиненочервена светлина, която му напомни лъчеизпускащия купол сред джунглата, осветяваше камерата.
На пода пред асансьора лежеше неподвижна фигура.
12.
Дъхът на Асмо секна. Когато най-после успя да преодолее шока, той излезе от асансьора и се наведе над безжизнения труп.
Това бе дребосъчесто създание с червени очи, които го гледаха безизразно втренчени. Кръглата, напълно обезкосмена глава бе покрита с бяла като тебешир кожа без гънки. Носът представляваше нищожно възвишение с две дупки, които можеха да се затварят, ушните миди изобщо липсваха. На мястото на устата се виждаше извит хобот с дължина на палец. Ръцете и краката завършваха с пипала-смукачи. Все пак по телосложение, форма на лицето и разположение на сетивните органи съществото подчертано приличаше на хомо сапиенс.
С върха на пръстите си Асмо внимателно докосна тялото. То бе вцепенено, студено като лед, покрито с подобен на желатин слой, който вероятно го консервираше.
Бялото джудже бе високо около сто и петдесет сантиметра. Облечено бе в мишосиво трико, което стигаше под лактите и коленете. Върху гърдите, гърба и мишниците блестяха жълти символи, които наподобяваха отличителни знаци, определящи ранга му — два ъгъла върху три хоризонтални ивици.
Асмо дълго наблюдава странното същество. Значи така изглеждаха аслотите! Лука и Зирто имаха право, че дафотилите и аслотите са сродни, че произхождат от общ корен. Погрешна бе неговата теория за чужда култура на планетата Астилот. Но това не означаваше, че неговият спомен от Земята и от луната Япетус бе фантазия. В момента не знаеше как да реши това противоречие. Всичките му познания, цялата така трудно градена система от мисли заплашваше да се сгромоляса. Объркан, той се обърна отново към лежащото на пода създание.
На лявото му бедро забеляза метален уред, който се подаваше от джоба на трикото. В горния край той имаше вдлъбнатина. Извади го. Уредът представляваше късо, надебелено в средата тяло, което завършваше в отворен напред двоен конус от златистокафява сплав. Върху тялото бяха монтирани оптичен мерник и призматична цветна скала.
След като го разгледа подробно, Асмо реши, че държи в ръце плазмен емисионен излъчвател, с който можеше да се прави всичко. Той създаваше енергия, служеше като универсален инструмент и оръжие. Във вътрешната заобленост на вдлъбнатината откри регулатор. Няколко предпазливи опита потвърдиха предположението му. Обсегът на действие явно зависеше от мястото, което се докосваше, а енергията — от силата на натиска. Необходими бяха упражнения и усет, за да се борави с ератора, който не бе конструиран за употреба от човешка ръка.
Като начало направи видим емисионния лъч, добавяйки му окраска. Със светлозелен лъч той дълбаеше дупки в подобния на стъкло под, драскаше линии, кръгове и геометрични знаци, изрязваше стружки, правеше ги на топки и отново ги стопяваше върху повърхността на пода.
След тези опити реши да задържи ератора, въпреки че бе ясно — поема значителен риск, тъй като се намираше на чужда територия и притежанието на оръжие можеше да се схване от законните жители като заплаха и да предизвика превантивно нападение. От друга страна, допускаше, че го очакват още редица трудности и че един универсален инструмент може да му бъде от голяма полза. Взе решение, каквото и да се случи, да не използува ератора като оръжие.
През средата на помещението минаваше лъчева стена, която излъчваше рубиненочервена светлина. Зад нея на около двадесет метра се виждаше врата с тънки пластинки. Той се канеше да се отправи нататък, когато погледът му още един път спря на безжизненото тяло. Изпита колебание. Трябваше ли да отмине безразлично и да остави мъртвия на голия под? Искаше му се да потисне пристъпа на сантименталност, но странното чувство на привързаност, което призна сам на себе си, победи. В известен смисъл това бе нещо като брат, създание, излязло от праредиците на човечеството. Добре бе да намери място, където да го положи на спокойствие. Когато се огледа, откри стенна ниша, в която имаше няколко гнездовидни койки. Хвана мъртвия за рамото и го задърпа по стъкления под. Бе учудващо лек.
С ератора отряза парче от драперията, положи джуджето-албинос в една гнездовидна койка и го покри с фолиото.
След това пресече лъчевата стена и се приближи към вратата. Тънките пластинки се разтвориха. Пред него се откри ниска зала, в която в дълги редици бяха инсталирани електронни апаратури. Оглушително шушукане, свистене и бръмчене го удари насреща. Навсякъде между редиците, в плъзгащите се столове и по пода, лежеше мъртъв обслужващият персонал. Това бяха албиноси, същите като този, който Асмо току- що бе положил в гнездовидната койка. Те си приличаха помежду си като яйца, носеха сиви трика и можеха да бъдат различени само по жълтите ивици и по нашивките във формата на ъгъл.
Върху огромен телевизионен екран, който закриваше цялата челна стена на залата, трептяха светлинни сигнали — те изпълваха залата с призрачна светлина: синьо-зелено-синьо зелено… лилаво-жълто- оранжево…
Асмо минаваше бързо покрай редиците. Върху измервателните скали и телевизионните екрани в пълен безпорядък трептяха вълнообразни линии. Прегорели и стопени системи за включване и изключване, изскубнати от електронните блокове, покриваха безразборно пода. Върху плоски транспортни колички стояха приготвени техни заместители, но изглежда не бе останало време да се поставят. Обслужващата група вероятно бе отгатнала приближаващата катастрофа, опитала се бе да я предотврати, но не бе успяла да го направи.
По преценка на Асмо мъртвите бяха около петдесет. Някои от тях имаха леки рани от изгаряне. Но каква бе причината за тяхната смърт? Климатичната инсталация работеше безупречно. Липсваха белези от ударна или топлинна вълна, никой от албиносите не показваше следи на страх или болка. Като че ли всички по едно и също време, насред трескава дейност бяха изненадани от смъртта.
Внезапно го обзе чувството, че повече не може да понася шума и блестящата трепкаща светлина, че всеки момент черепът му ще се пръсне. Обърна се и се запъти към изхода. Когато вратата с тънките пластинки се затвори след него и настъпи тишина, той си отдъхна, спря за секунда и разтърка туптящите си слепоочия. След това седна на една издатина на стената, за да размисли.
Какво се бе случило вътре? Дали бяха станали жертва на случайност, или зад катастрофата се криеше някаква цел, а това ще рече, че някой ги бе нападнал? Ако се съдеше по вида и по конструкцията на апаратурата, това бе контролна или командна централа. В случай, че предположението му отговаряше на истината, допустимо бе централа от този вид да е специално защитена. Едва ли нападателят би останал незабелязан.
Но никъде не бе намерил и най-малки следи от борба. И дори да се приемеше, че изпеченият противник е успял да се прикрие и да мине без борба, то къде бе останал той? Логично бе да предприеме някакви действия, едва ли бе имал за цел единствено да убие обслужващия персонал и след това да изчезне завинаги. Не, в това нямаше смисъл.
Следователно по-вероятно бе предположението, че причината за катастрофата бе случайна. Но и това обяснение според Асмо не бе достатъчно. Аслотите без съмнение щяха да поправят техническите инсталации и да заменят мъртвия персонал с нов. От това следваше, че по време на катастрофата всички аслоти освен групата в централата са били напуснали зданието. Тази мисъл му се стори най- убедителна.
Състоянието на етажите, които бе видял досега, подкрепяше предположението му. Зданието имаше вид, че е изпразнено от обитателите си, но не е окончателно изоставено. Вероятно се поддържаше в готовност за завръщането им. Или катастрофата в централата щеше да направи невъзможно това завръщане. Както и да е, сега бе сигурен, че трябва да се откаже от надеждата да срещне в някой ъгъл на този лабиринт жив аслот. Най-доброто бе да започне отстъпление и да възстанови връзката с Лука.
Как ли се е почувствувала тя междувременно? В същност откога връзката бе прекъсната? Вълненията и постоянно напрегнатото му внимание бяха причина да загуби представата си за време, а тъй като не съществуваше Зеко контакт, и Зем не можеше да му помогне. Със съжаление си спомни за добрия си стар
