Стените на стъкленото полукълбо отразиха червеникаво сияние. Асмо се обърна бързо. Албиносът бе активизирал диска и се готвеше да изчезне.
— Стой спокойно, момчето ми — каза Асмо и предвидливо сложи единия си крак върху диска. — Изключи задвижващия механизъм.
Червеникавата светлина загасна. Албиносът свали пипалата-смукачи от кормилото. Асмо му кимна дружелюбно.
Хванат здраво за перилата с лявата си ръка, с дясната той насочи ератора към апаратурите и освободи енергийния лъч.
Фойерверк от светлинни мълнии проряза помещението, придружен от оглушително пукане, което звучеше като серийно изпразване на високи напрежения. Облаци зелен и серножълт дим бликнаха от апаратурите. Съскане и къркорене — след това всичко замря. Обгърна ги тишина и тъмнина. Разяждаща смрад на изгоряло месо изпълни въздуха.
Асмо забеляза, че неговият албинос става неспокоен. Той разшири обсега на светлинните лъчи на своя ератор. Помещението се освети. Димът се бе разнесъл. Апаратурите по стените представляваха хаос от изгорена и стопена материя, по която само на отделни места мъждукаше още малко зелена, червени и бяла клетъчна маса.
Асмо погледна към албиноса. Той се пулеше наоколо с разширени очи, хоботът му се движеше, треперейки, нагоре и надолу.
Асмо повика Съвета. Веднага се получи връзка. Научи, че преди няколко секунди защитното лъчение бе изчезнало и че те се готвят да се приземят с двата функрафта върху зелената равнина и да се доближат до сградата-пирамида.
Асмо им каза да използуват като вход обозначената с кръстче дупка за плъзгане, която се намира по долната платформа на сградата, и да го чакат в сферичното помещение с броеничната ос.
— Всичко е ясно — отвърна Лука, — ние сме вече на равнината. До скоро виждане.
Асмо си пое дъх. Първата крачка бе направена, борбата бе открита. Аубедо вече знаеше какво се приближава към нея и с всичка сила щеше да се противопоставя. С какви средства разполагаше? Завладя го недобро чувство. Но той си наложи спокойствие и през бордовите перила се покачи върху диска.
— Така, другарче — каза той, — и двамата ще изчезнем оттук. Посока — обратно към броеничната ос.
Дискът заблестя. Напуснаха полукълбото, плъзнаха се по изкачващите се извивки на цилиндъра и след няколко минути спиращо дъха пътуване достигнаха обратно изходното място. Албиносът направи няколко кръга и като мълния изчезна през отвора в кръглата стена, който безшумно се затвори зад него.
Асмо тъкмо се готвеше да се мушне в една от броеничните кабини с форма на пчелна килийка, когато чу Зеко-гласа на Зирто:
— Придържахме се точно към твоето описание. Кръстчето върху дупката за плъзгане бе още там. Но непонятно защо се приземихме в зала със студен бюфет и лежащи столове. На стената има пластичен телевизионен екран. Ни следа от сферично помещение и броенична ос.
Залата се затъмни, разнесе се тиха мелодия. Това бяха звуци на орган, в които нежно се преплитаха тоновете на гамата. Една от стените на квадратното помещение заблестя в тържествено червен цвят. От тъмнината изплуваха зермати-албиноси в бели трика. Те носеха кресла и плоски масички с напитки и храни.
Членовете на Съвета, които безучастно чакаха появата на Асмо, се загледаха объркани един друг.
— Добре дошли в Асфенвидон — произнесе благозвучен глас. — Вие сте първите дафотили, които ще хвърлят автентичен поглед назад в миналото. Моля, заемете местата си и се заемете с леката закуска, приготвена за вас.
Музиката се усили. По червената стена пробягаха цветни сигнали, след това се появиха картини. Нощна джунгла, призрачно озарена от светлината на месеца. На хоризонта — планина с форма на пръстен. Група блестящи в синьо същества стоят свити в стъклените клони на дърветата. Фасетните им очи, подредени в лента, светят в ярки цветове. Крайниците им завършват с пипала-смукачи, с които се опират в гладките стъбла. По земята между дърветата бяга дебело осмоного животно. Блестящите в синьо същества го откриват, разперват летателните си ципи и се хвърлят надолу към плячката в плъзгащ се полет. Всички заедно обръщат животното по гръб. От хоботите им блясват червени пробождащи шила, които като стрели пробиват тялото. Зазорява се, слънцето се издига над хоризонта. Блестящите в синьо същества се оттеглят в гнездата си по дърветата, навиват се на руло и потъват в сън.
Приковани, членовете на Съвета седяха в креслата си. Никога досега не бяха виждали подобни картини. Изпълнени с учудване, следяха хода на действието на екрана, забравили напълно поради каква причина бяха дошли в Асфенвидон.
Лука не бе сядала. В трескаво очакване тя крачеше напред и назад. Страхът за Асмо не й даваше спокойствие. Защо не се обаждаше? Беше ли му се случило нещо? Тя го повика чрез Зеко, но контактът с външния свят бе прекъснат. Къде бе изходът? Започна да търси, но не успя никъде да го открие. Когато обърна внимание на другите, те нетърпеливо я прекъснаха — да не ги смущава. Асмо все щеше да се появи. Любопитството бе по-силно от разума.
Тя издърпа Зирто от креслото му. Той разбра тревогата й, но не смяташе, че е налице непосредствена опасност и Лука го остави. Докато се опитваше да влезе в разговор със зерматите-албиноси, Зирто бързо зае отново мястото си, тъй като филмовият репортаж продължаваше.
Върху екрана се появи стоманеносинята глава на аслот, увенчана с бял мъх от перушина. Върху очната му лента пулсираха цветни сигнали.
„И така, в продължение на безбройни хилядолетия на планетата Астилот живеел вид от подскачащо- плъзгащи се същества, които снасяли яйца — преведе невидимият говорител. — Но постепенно окръжаващите условия се променили. Животните, които им служели за плячка, измрели, все повече и повече трябвало да се нагаждат към вегетарианската храна, оспорвана им от други видове, изхранващи се с плодове. Затова те се принудили да събират запаси по време на изобилие и да ги съхраняват на сигурно място.“
В джунглата е изсечена полянка. В средата й се издига уединено дърво. Короната му има форма на пирамида. Клоните му образуват гъста плетеница, в която има достъп през няколко дупки за плъзгане. Високо горе в заплетените клони на дърветата подскачащо-плъзгащите се същества берат лилави на цвят плодове. Предните им дискове-смукачи използуват като ръце полирани метални плочи. Плодовете се търкалят надолу към полянката по транспортен мост, направен от разполовени стъбла на дърветата.
„Подскачащо-плъзгащите се същества изучили беритбата на плодове и се пригодили към дневен начин на живот. От взаимодействието между работа, мислене и информация те развили сигнална система. Тя почивала на способността да карат очите си да светят в различни цветове.
Населението се увеличавало. Трябвало да бъдат открити нови хранителни източници. Чрез химическо обогатяване те превърнали белтъчините, които първоначално не били подходящи за прехраната им, в годни за консумация. По този начин добили многообразни познания за връзките в природата.“
В дълги редици са подредени гърнета, в тях кипят гъсти маси. Подскачащо-плъзгащи се същества поддържат огъня, носят дърва, раздробяват плодове, разбъркват ги, обират пяната, филтрират. На местата на гърнетата се появяват големи метални котли. От безкрайните блюда в небето се издигат облаци дим. Простират се далечни плантации, гъсто обрасли с жълтеникави папурища. Машини и всмукващи тръби поглъщат шумата и стъблата. Работят мелници. През помпи и кранове пулсират течности.
„Организацията на обществото почивала на кръвното родство. С течение на времето се оформили два големи родови съюза — сините аслоти и зелените фенлоти. Женските създания били далеч по-многобройни, защото едно-единствено съешване е било достатъчно да снасят ежегодно през целия си живот по две оплодени яйца. Тъй като възможността за оплождане била ограничена само в кратък период в началото на женската полова зрялост, мъжките същества били бурно ухажвани от годните за зачеване девици. Но когато
