— Какъв отговор се желае? — запита изведнъж синкодерът с гласа на Асмо.
— С кого говоря?
— Син кръг в бял квадрат.
— Ти един от зерматите ли си?
— Син кръг в бял квадрат е кефалоидна единица от трето контролно равнище. Началник на техническите поправки.
— Чудесно. Погрижи се в павилиона-плато да се блокира защитното лъчение.
— Моля за момент търпение.
Асмо се облегна на площта за товарене на транспортната шейна и се свърза с Лука. Положението навън не бе променено. Все още твърдото лъчение пречеше на влизането в павилиона.
Гласът от синкодера се обади.
— Вашето нареждане не може да бъде изпълнено. Защитата на централата се командува от автономна инсталация. Съгласно КАПИНОМА тя не се влияе от администрацията на „кеф“.
— Къде се намира инсталацията?
— Не съм компетентен да отговоря на този въпрос. Предавам на син-бял пръстен.
Мълчание. След това отново гласът от синкодера.
— Тук син-бял пръстен. Каква информация се желае?
— Къде се намира автономната защитна инсталация?
— Не съм компетентен. Предавам на…
— Момент! — прекъсна Асмо. — Нямам желание да си губя времето само с подчинени мозъци. Искам да говоря с Аубедо.
— Предавам на зелената точка в жълт кръг.
— Глух ли си? Аз поисках Аубедо!
— Принципът за ред в администрацията на „кеф“ разрешава контакт само с по-горната мисловна единица. Своеволно неспазване на този принцип се наказва с отнемане на сънищата.
Асмо помисли, че е чул погрешно.
— Отнемане на сънищата? — запита той. — Какво е пък това?
— Успехът зависи от послушанието и от постиженията. Целта на всяка кефалоидна мисловна единица е чрез успешна работа да разшири разрешението да сънува. Грешките се ненавиждат, тъй като намаляват сънищата по качество и по количество.
— Ах, а ти какво сънуваш?
— Щастливи преживявания. Колкото по-нагоре се изкачваш в йерархическата стълба, толкова сънищата стават по-хубави.
— Колко мисловни единици има между тебе и Аубедо?
— Син-бял пръстен се намира на седем хиляди шестстотин осемдесет и трети ранг.
Асмо се изсмя, въпреки че не му беше до смях.
— Тогава ще изминат три дена, докато вляза в контакт с Аубедо. Не съществува ли друг път?
— Не.
— Защо не?
— Задачата на администрацията на „кеф“ е да изпълнява програмата. Това се постига чрез безусловно спазване принципа на авторитета. Като най-ефективна мисловна единица, Аубедо стои на върха на йерархическата стълба, притежава абсолютна власт и за трите равнища и е единственият кефалоид, който има правото да се възползува от разрешението за сънища по собствена преценка. Тя е…
— Защо ми разказваш всичко това? Искаш да спечелиш време ли? — Мълчание. — Кой контролира Аубедо? Настоявам за точен отговор без усуквания.
— Тази задача е възложена на инсталация извън администрацията на „кеф“. Не притежавам точни познания.
Асмо разбра. Контролната централа в Аслодон! По всяка вероятност нарушенията спрямо КАПИНОМА бяха станали възможни, защото Аубедо бе превърнал в негодни за функциониране няколко от сферите й на действие. Но от два часа Аслодон вече не съществуваше. Вероятно Аубедо сега изцяло бе извън контрол. Трябва ше да се действува бързо.
— Установи — каза Асмо — коя мисловна единица може да даде информация относно автономната защитна апаратура. И след това ме свържи с нея.
— Не мога да наруша принципа на организацията.
— С какво се наказва една мисловна единица, която наруши КАПИНОМА?
— С незабавно ликвидиране.
— Нарушава ли един кефалоид КАПИНОМА, когато не спази заповедта на дафотил?
— Да.
— Добре — каза Асмо енергично. — трябва да избереш между отнемане на сънищата и ликвидация. Незабавно искам информация относно защитната инсталация. Това е заповед!
Няколко секунди цареше тишина. След това се чу гласът от синкодера.
— Свързвам със синьо-два пръстена-червено.
— Тук синьо-два пръстена-червено. Каква заповед мога да изпълня?
— Търся автономната защитна инсталация.
— Моля, тръгнете към оста с броениците, там ви очаква водач.
— Благодаря — каза Асмо.
Когато почти бе достигнал изхода, чу зад себе си шум. Обърна се. В бърз ход транспортната шейна се приближаваше към него. На командния пулт седеше водачът, върху площта за товарене, неподвижно клекнали — останалите албиноси. Превозното средство мина съвсем близо до него и се скрие в страничен път.
В помещението с броеницата чакаше зермат-албинос в светлочервено трико. Той посочи с пипалото си-смукач червен диск с диаметър два метра. Около ръба му преминаваше метална лента. Албиносът стъпи на диска и махна с пипалото-смукач. Асмо го последва.
Дискът започна да флуоресцира, повдигна се на няколко сантиметра от пода, очертавайки кръгове, и се заизкачва покрай вътрешната стена на сферичното помещение. Скоростта бързо се повишаваше. След още няколко кръга пред тях се разтвори черна дупка и те се вмъкнаха в нея. Минаха през тунел, след това се чу остър неприятен звук, сякаш се разкъсва копринена завеса.
Те летяха със своя диск по светеща в бяло лента високо горе в купола на стъклена зала. Леден ужас проряза Асмо, той усети сърцето си в гърлото. Машинално падна на колене и с две ръце се вкопчи в пръчките на перилата. В дъното блестеше хаос от тръбни инсталации, прозрачни кълба, конуси и цилиндри, сред които се движеха съвсем дребни зермати-албиноси в розови на цвят трика.
От купола се виеше заплетена мрежа от светещи в бяло ленти. Цветни дискове, върху които поединично или на групи стояха зермати-албиноси, бяха спрели за почивка. Лентите се прекъсваха на пресечките и дисковете преминаваха, летейки във въздуха. Косите на Асмо се изправиха, когато видя син диск да лети към тях. Само на сантиметри избягнаха сблъскването.
След като в адско темпо бяха пресекли вече четири зали, през отвор се спуснаха в огромен, вертикално изправен цилиндър, в който светлинните ленти се обединяваха във формата на спирали. С бясна скорост заслизаха надолу. Въпреки че се съпротивляваше, на Асмо му се зави свят, картините пред него се сляха, той загуби ориентация. Затвори очи, за да потисне гаденето. Изведнъж почувствува, че се движат по вълнообразна писта, скоростта намаля, те описаха кръг и дискът допря пода.
Асмо отвори очи. Намираха се в прозрачно полукълбо в центъра на голямо помещение. Стените бяха покрити със стъклена апаратура, в която с бръмчене и къркорене се движеха цветни течности.
Асмо слезе от диска, налагаше му се да се придържа към бордовите перила, до такава степен не се осланяше на краката си.
— Намирате се в автономната защитна инсталация — изрече гласът на синкодера.
С удоволствие Асмо би се отказал да употреби сила, особено като си помислеше, че с това може да предизвика непредвидени последици. Но вече бе взето решение да не предприема сам борбата с Аубедо. Рискът бе голям, той се нуждаеше от подкрепата и от съвета на групата. Следователно защитното лъчение трябваше да изчезне, друга възможност не съществуваше.
