шахтите за въздух, отворените кръгли прозорци и кацат върху спящите пътници. Насекомите се връщат, шмугват се през отворите. Шарката на антената изчезва. Летящото тяло безшумно се плъзга в звездното нощно небе.
„С крадливи ръце колекторите взели клетки от телесната тъкан на надарените с разум същества с вкопчващи се ръце. Отнасяло се до генетичната информация на клетъчното ядро. От него били създадени идентични с оригинала живи същества, които от своя страна били подложени на целенасочена мутация. По този начин се създали зерматите-албиноси. По функция и външност те отговаряли на всички желания на аслотите.
Аслотите, отдадени единствено на самовглъбението, заобиколени от един свят, в който нямало повече какво да се прави и за какво да се мечтае, след няколко поколения стигнали до убеждението, че всяка производствена дейност била безсмислена. Те решили да се трансцендират и да предоставят планетата на дафотили. Освободили от хибернационното хранилище оригинала-консерват на дафотил и го евгенизирали незначително. За да им се осигури съществуване я духовна независимост, една част от генетичния материал трябвало да бъде трансгенезирана в зермати, подчинени на кефалоидите.
Аслотите се оттеглили в един резерват. За дафотилите започнала Еманципацията.“
Очната лента на съществото-аслот приема зеления цвят на мълчанието. Образът върху екрана на пластичната телевизия избледнява.
Прозвуча весела музика. След миг на неподвижност, членовете на Съвета наскачаха от столовете и започнаха да ликуват оглушително.
Зирто се надигна тежко. Той се чувствуваше излъган, унижен, опозорен. Асмо и Зукинатал значи имаха право! Дафотилите не бяха нищо Повече от същества, облагодетелствувани от чужда култура, предоставени на милостта на предишните си господари. Искаше му се да умре от срам. Непознато чувство го завладя и заплашваше да го надвие. Той се разтрепери, пред очите му паднаха червени парцали, ръцете му се свиха. Този храм на робството трябваше да се разруши на дребни парчета! От него трябваше да останат само отломки.
Той ритна креслото си и се огледа.
Около него членовете на Съвета ликуваха от възторг. Какви глупаци! В несдържан гняв той се хвърли към първия от тях, който бе близо до него, катурна една маса. Чашите издрънчаха на пода. Много добре! Да ги няма! Всичко, което идваше от кефалоидите, означаваше робство. Гледаше ли го някой с упрек?
Зирто хвана Хилко за врата и го разтърси като чувал. Уско застана между тях и се опита да го успокои. Зирто кипна от възмущение, противоречиви чувства почти отнеха разсъдъка му. Без да знае какво прави, той се засили и удари на приятеля си Уско звънтяща плесница.
Асмо долови шум. Този път от трополене, дрънкане на чаши, хаос от възбудени гласове. Вече не един път заплетената акустика го бе лъгала, пропълзявал бе в цяла дузина дупки, от които идваха звуци, но бе откривал само празни помещения и празни броенични кабини.
Ядът и отчаянието го караха да бърза. Той трябваше да намери членовете на Съвета, нуждаеше се от подкрепата им, за да търси Аубедо. Къде, по дяволите, бяха? Защо не преминаваха на Зеко? Какво вършеха, та бяха забравили всичко друго? Или нещо им се бе случило?
Той се пъхна стремглаво в отвора. Вакуумът го пое през тръбите, виковете се чуваха по-силно. Когато стъпи на крака, пред себе си видя членовете на Съвета. Те бяха вън от себе си, изглеждаха така, като че ли бяха извоювали огромна победа. Смееха се и викаха, премятаха се, хвърляха чаши и преливаха от истеричен възторг. Залата представляваше развалина. Зирто хвърляше срещу екрана на пластичния телевизор маси и кресла и ревеше ругатни по адрес на аслотите, КАПИНОМА и кефалоидите. Когато съгледаха Асмо, те се хвърлиха към него с радостен вой и в хор му заразправяха объркано за миналото на аслотите и за отвличането им от планетата Земя.
Лука ги изблъска встрани.
— Ето те най-накрая! — каза тя облекчено. — Помогни ми, вече нищо не мога да направя. Зирто загуби разсъдъка си.
— Не е! — ликуваха другите. — Той си възвърна силата да разрушава! Той чупи КАПИНОМА. Като него ще станем и ние…
Асмо се приближи към Зирто и издърпа от ръцете му креслото, което той се готвеше да хвърли към бюфета с напитки.
Зирто уплашено се обърна. Лицето му бе зачервено, той се задъхваше.
— Успех! — извика триумфиращ. — Сега ние двамата с тебе ще ги смажем! Сбирщината от кефалоиди ще разбере кои сме! Те ще си платят за това, което са причинили на дафотилите!
— По-добре да се погрижиш за главата си, Зирто, а не… Момент.
Асмо забеляза, че албиносите един след друг, колкото се можеше по-незабелязано, изчезваха зад бюфета с напитки. Без да се съобразява с бутилките и чашите, той премина през бара, и пристигна тъкмо когато и последният се канеше да се измъкне през отвора в пода. Хвана го за ръката и го издърпа навън.
— Защо изчезвате като плъхове?
Албиносът се блещеше, без да разбира за какво става дума.
— Свържи ме с мястото, откъдето те ръководят — нареди Асмо гневно, — но побързай!
Няколко минути мълчание. Тогава от синкодера се чу глас:
— Червено-зелен кръг е на ваше разположение. Изведнъж през главата на Асмо премина убедителна и учудващо проста мисъл. Как не се бе сетил по-рано? Така нямаше да се остави албиноса да му избяга и щеше да спечели време, докато търсеше Аубедо.
— За да се влезе във връзка с кефалоидите е нужен албинос, нали?
— КАПИНОМА — отговори червено-зеленият кръг — изисква пространственото разделение на идеята и изпълнителя й. Зерматите са рецепторите на администрацията на „кеф“. Без тях контактът с външния свят е невъзможен.
— Тогава защо ги изтеглят?
— Те са изпълнили задачата си.
— Коя задача?
— Да се грижат за телесните удоволствия на дафотилите по време на историческия репортаж.
— Свържи ни с Аубедо.
— Ще опитам. Моля за минута търпение.
Лука застана до Асмо. Изглеждаше бледа.
— Ужасно се страхувах за тебе. А и репортажът за нашето минало ни причини също известен шок.
Асмо кимна и взе ръката й.
— Трябва да побързаме. Имам впечатлението, че искат да ни задържат, изглежда. Контактът с кефалоидите е прекъснат умишлено.
Зирто бе слушал, изпълнен с нетърпение.
— Къде се намира Аубедо? Искаме да поговорим с нея — каза той и ръцете му се свиха в юмруци.
— Аубедо е претоварена. Тя моли да отправите вашите желания или въпроси към червено-зелен кръг.
Зирто скочи напред и хвана албиноса за врата.
— Аз поисках Аубедо!
— Както заповядате. Червено-зелен кръг ще се опита още веднъж да съдействува за разговора.
Асмо освободи зермата от ръцете на Зирто и каза спокойно:
— Ние не само искаме да говорим с Аубедо. Ние искаме и да я видим.
— Вие искате невъзможното.
— За последен път питам. Къде можем да намерим Аубедо?
— Мисловните единици на кефалоидите се намират в глобоидната сфера.
— Тогава покажи ни пътя.
— Напразно опитвате. Глобоидът е табу. Аубедо не може да ви разреши да влезете. Едно нарушение на КАПИНОМА за Аубедо означава незабавно унищожение.
