— Можем да използваме това.
Джули застина на място и зяпна насреща му.
— Копелдак мръсен! — възкликна тя. — Вие, мъжете, винаги само за това ли мислите?
— Какво? — Ръсел се облещи срещу Джули, после и срещу лампата. — О, не, това не е… Ти да не си помисли, че е… Не, това е… — Силен вой стигна до ушите им. — Оттук, бързо.
Завлече я до флюгелрада.
— Хайде, влизай вътре.
— Не ми се влиза.
— Нямаме време. — Издърпа я нагоре по стълбата. Онзи есесовец се поразмърда и Ръсел го изрита в главата. — Съжалявам — рече той и последва Джули в кабината.
Виещите пълнеха паркинга на талази. И да, те съзряха Ръсел.
Вътре във флюгелрада той завинти обратно лампата във фасунгата и се затюхка над контролното табло.
— Това пък сега как точно работи? — зачуди се.
— Побързай, Ръсел, побързай.
Една бутилка се разби в корпуса. Ръсел трясна контролното табло.
Джули изпищя.
Той се обърна. От люка се подаваше ухиленото лице на Морган, изцъклил очи, с разкривена уста. Ръсел подскочи и фрасна Морган право в носа. Тълпата отново зави и Морган изчезна от поглед. По флюгелрада думкаха юмруци.
— Някой от тия трябва да затваря люка. — Ръсел взе да щрака ключове, да натиска копчета, да бута лостове. Флюгелрадът се разтресе. Но не поради ръчната работа на Ръсел.
— Ще я обърнат! Махни се, Ръсел! Нека аз! — Джули избута го настрана, скочи в пилотското кресло и натисна няколко копчета. Сгъваемата стълба се прибра, люкът щракна и се затвори.
— Добре го уцели — обади се Ръсел. — Чакай сега да видя дали ще мога да…
— Не. — Ръцете на Джули се застрелкаха над контролното табло — нагласяха едно, бъзикаха друго, усилваха трето. Вибрация разтресе апарата и се надигна глухо жужене, което се усили до пронизителен вой. А после страхотно боботене и след това нищо друго освен тишина.
И голяма част от тази тишина идваше от Ръсел.
17
МАЩЕХА МИ Е АРИЙКА
Джули работеше с контролното табло — нагласяваше едно-друго, правеше това и онова. Най-накрая се отпусна в пилотското крусло и се усмихна на Ръсел.
— На път сме — рече тя.
— И накъде отиваме, ако смея да попитам?
— Към бъдещето, естествено.
— Естествено. — Ръсел се почеса по брадичката. Тя имаше нужда от бръснене. — Би ли си направила труда просто да ми обясниш какво става?
Джули отметна прекрасната си коса.
— Добре.Ще ти кажа всичко. Известна част ти вече знаеш, но не всичко. Чудя се откъде ли да започна.
Ръсел не каза нищо.
— Не трябва ли да кажеш „отначало“?
— Не — Ръсел поклати глава. — Всички винаги така казват. Почвай откъдето си искаш.
— Добре. Ще започна с флюгелрада. Бас ловя, че би искал да знаеш как така мога да го управлявам.
— Мина ми през ума.
— Е, много е просто. Знам, защото баща ми го е построил.
— Баща ти ли?
— Всъщност осиновителят ми. Аз съм осиновена. Осиновителят ми е господин Фъджпакър.
— О — възкликна Ръсел.
— Само дето Ърнест Фъджпакър не е истинското му име. Истинското му име е Виктор Шаубергер. Бил е въздухоплавателен инженер и е работил за Третия райх. Адолф Хитлер е приятел на семейството, би могло да се каже.
— Да, големи дружки изглеждаха.
— Флюгелрадите са били конструирани в самия край на Втората световна война. Били са построени под ръководство от други светове.
— От други светове? Искаш да кажеш външни, от открития космос?
— По-скоро вътрешни, но чакай да ти обясня. Били са построени две машини. Едната е трябвало да отведе Хитлер сто години напред. Другата — да откара известен брой военни съветници назад във времето, за да съветват германските военни там, където кампаниите преди са се провалили, така че Германия да спечели войната.
— Но тя не я е спечелила.
— Защото другият флюгелрад се повредил. Хитлер отишъл в бъдещето и очаквал да пристъпи славно в свят, в който господстват нацистите, но като стигнал там, не било така.
— Но Боби Бой каза, че било или е.
— Сега ще стигна и до това. Хитлер открил, че в бъдещето нацистите не господстват, затова решил да се върне обратно във времето и да разбере защо. Но не искал да рискува и да се връща чак във Втората световна война, затова спрял тук, в деветдесетте. Искал да издири стария си приятел Виктор Шаубергер и да открие какво се е объркало. Апаратът се приземил в нивите и тъкмо тогава го видял Боби Бой.
— И влязъл вътре и отишъл в бъдещето.
— И откраднал апаратурата за киберзвезди.
— Но Боби Бой рече, че бъдещето било нацистко.
— Такова е било, когато е стигнал в него.
— Я задръж малко — рече Ръсел. — Ама че съвпадения се струпаха, а? Че Фъджпакър е Шаубергер — това как да е, но Боби Бой е онзи, който е намерил флюгелрада, а случайно той работи за Фъджпакър.
— Е, че как няма да работи, Ръсел. Боби Бой ми се пада доведен брат. Той е син на господин Фъджпакър.
— Мислех си, че е син на собственика на местната пивоварна.
— Господин Фъджпакър е собственикът на местната пивоварна.
— Какво?!
— Господин Фъджпакър притежава половината Брентфорд. Купил го е с нацистко злато. Хитлер е знаел, че ако е още жив, ще го намери тук. Фъджпакър е смятал да смени самоличността си и да се премести тук след войната, ако германците я загубят. Хитлер е знаел всичко това. Той го бил измислил.
— Тази история с всеки миг става все по-смахната. Значи когато е видял флюгелрада, Боби Бой е знаел какво е това.
— Точно така и не могъл да устои да не влезе вътре и да се пробва. Излетял в бъдещето и отмъкнал апаратурата за киберзвезди. И като се върнал, знаеш ли какво конско му дръпнал старецът!
— Пък аз си мислех, че се е върнал, преди да тръгне.
— Тук те е излъгал.
— Значи вероятно е излъгал и за нацисткото бъдеще.
— Не, за това е казал истината.
— Объркан съм — призна си Ръсел.
— Опитвам се да ти го обясня по възможно най-простия начин. Доверениците на Хитлер, двамата телохранители от SS, намерили господин Фъджпакър. Той уреди да скрия Хитлер в бараката зад „Ръцете на зидаря“. Където си го видял ти. Боби Бой се появи тъкмо след като ти си тръгна. И разказа как попаднал в нацисткото бъдеще. И господин Фъджпакър загрял колко е две и две. Бъдещето не било нацистко, когато Хитлер попаднал в него, но било, когато там попаднал Боби Бой. Защо така?
