неблагоприятната страна на социалната разделителна линия между хората, тази красавица на нощта успяла да се спаси от нездравия интерес на Джак Изкормвача, когото срещнала по време на прощалната му изява в Милърс Корт. Тя му показала медицинско удостоверение, в което се обяснявало, че страда от кратковременна загуба на паметта, така че до сутринта не би могла да си спомни, че Джак е всъщност лорд Гладстон.
В действителност Колин не е конструирал „Саламандър“. Защото, както вече бе посочено, той не наследил гениалността на баща си. Наследил обаче неговото куфарче. Човекът с богатото въображение го забравил след онази страстна нощ, в която бил заченат Колин. Куфарчето съдържало плановете за „Саламандър“ — един лайнер, който бил толкова великолепен, че в сравнение с него „Велик източен владетел“ приличал на влекач.
Останалото го няма в историята.
„Саламандър“ бил построен.
Но не на планетата Земя.
Оказало се, че великият източен владетел бил от един много по-далечен Изток, отколкото би могло да се предположи.
Той направил поръчката си от планетата Уран, където бил султан.
А сега, тъй като цялата тази предистория бе все още неизвестна на Реймънд, той просто стоеше в преддверието на големия салон и разглеждаше всичко наоколо с чене, почти опряло в пода, и с ръце, безпомощно увиснали от двете му страни.
Дойде му малко множко. Ако салонът заслепяваше с великолепието си, какво да кажем пък за пира, който бе в разгара си в момента?
Всъщност доста бихме могли да кажем. В центъра на салона, под пищните фрески на импозантния сводест таван, имаше маса с монументални размери, а на нея беше наредена трапеза, която си заслужаваше цяла ода.
Там имаше:
И така нататък и така нататък. Беше много впечатляващо. А стомахът на Реймънд беше абсолютно празен.
Ако салонът представляваше великолепна гледка, а трапезата заслужаваше цяла ода, тогава какво да кажем за пируващите? Какво да кажем за онези, които седяха край масата с монументални размери в центъра на внушителния салон и вечеряха със споменатите по-горе деликатеси?
Какво наистина?
Това бяха артистите от цирка на професор Мерлин.
Те се тъпчеха с лакомствата от приказната трапеза. Смееха се, пускаха шеги и се държаха така непринудено, както могат да се държат само истински приятели. Това бяха най-изумителните личности, които Реймънд някога бе виждал.
Бяха около двадесет души и представляваха изключително пъстра и весела компания.
В очите на Реймънд те бяха като фойерверк от разноцветни пайети.
Тук имаше екзотични жени с гримирани лица, тупирани коси, прибрани във високи прически подобни на паунови опашки и окичени с дрънкулки и пискюли. Бяха отрупани с бижута. Огърлици от перли, котешко око и турмалин. Рубинени обеци, златни халки на носовете, инкрустирани с хелиотроп и аквамарин. Гердани от корали и нефрити.
Костюмите им бяха възможно най-пищните, които човек можеше да си представи, а също и най- хубавите, и най-елегантните. Придаваха изисканост и блясък на хората, които ги носеха, посредством изобилие от шифонени басти и волани и бяха цепнати на няколко места, през които примамливо се мяркаше напарфюмирана плът. Можеше да се види ту някое напудрено рамо, ту изящен глезен, обгърнат от гривна от черни перли.
Мъжете бяха мускулести и добре сложени. Въпреки че бяха от широкоплещестия тип, те не отстъпваха на дамите по изобилието на накити и висулки, с които бяха окичени. Истински контета, които излагаха на показ царствените си одежди. Виждаха се фракове от златно ламе, дрехи с подплънки на раменете и цепки на ръкавите. Копринени кърпи по джобчета и по вратове, кадифени пояси на кръстовете, панталони от молескин, подплатени гети. Искряха във всеки тон, нюанс и оттенък на цветовете на дъгата.
Начело на масата, седнал на подобен на трон стол, украсен с паунови и щраусови пера, тон на пиршеството даваше най-фантастичният от всички.
Беше висок и източен. Сух, жилест и с дълги крайници.
Перука с пурпурен цвят увенчаваше челото на едно тясно лице, отличаващо се с множество забележителни черти. Блестящи тюркоазени очи светеха от двете страни на един правилен, подобен на перка на акула нос. Той съответно бе надвиснал над намазани с брилянтин мустаци, които бяха еластични като пружини на часовник и ту се свиваха, ту се изпъваха, когато изобилстващата на златни зъби уста дъвчеше отбраните лакомства и произнасяше някой забавен монолог, допринасящ за допълнителното повдигане на настроението на неговите сътрапезници. Една необикновено удължена брадичка се движеше така енергично нагоре-надолу, сякаш имаше свой живот.
Реймънд забеляза също и интересната татуировка над дясната вежда, както и голямата диамантена халка, която висеше от лявото ухо.
От шията надолу премяната на този джентълмен, изглежда, бе изцяло по английската мода от началото на 19-и век. Над бялата копринена вратовръзка стърчеше висока колосана яка. Жилетката от червен брокат беше извезана с арабески от златни нишки. По нея щедро бяха окичени сребърен ланец за часовник и други сребърни верижки, гордост за всеки франт. Носеше редингот от зелено кадифе, чиито ревери бяха обсипани със смарагди и сапфири, а изпод украсените с ширити ръкави се подаваха дантелени ръкавели.
Останалата част от облеклото се губеше от погледа под масата и Реймънд можеше само да гадае как изглежда. Той правилно се досети, че и тя се отличаваше със същата елегантност и разкош.
