Най-страхотното шоу в космоса

— Направо е невероятен — отговори Реймънд и изгълта още една чаша с нещо. — Кажете ми, ама честно, ако не ви затруднява: Вие наистина ли сте от Земята?

Брадичката на професора се заклати енергично нагоре-надолу, подобно на куче, което се вози на задната седалка на форд кортина.

— Точно толкова, колкото и ти.

— Но как така? — Реймънд си почеса главата с дръжката на вилицата. — Как дойдохте тук, в Космоса? Как успяхте да докарате този кораб?

— С какво се задвижва корабът, а? Това ли те интересува?

Реймънд лапна един бонбон.

— Мисля, че да — отговори той през мляскане.

— Ами това е параход, Реймондо. Сигурно си забелязал комините.

— Обаче параходите не пътуват в Космоса. В него се движат космически кораби, а не параходи.

— О! — Професорът изглеждаше искрено изненадан. — Тогава в какво се движат параходите? В пара ли?

— Във водата — отговори Реймънд. — Искам да кажа, че те…

— Не ме баламосвай. — Професор Мерлин го сръга в ребрата. — На стар краставичар краставици ще ми пробутва.

Реймънд го погледна объркано. Наистина недоумяваше.

— Недоумявам — каза той.

Професорът шеговито си придаде заговорнически вид и му направи знак да се наведе към него.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм заменил парните турбини на кораба с революционно нов, конструиран от мен хипердвигател за междупланетни пътувания, който задвижва кораба в космическото пространство чрез трансформатирането на псевдокосмогоническата антиматериалност?

Реймънд отново се почеса по главата.

— Вероятно — каза той.

— Тогава ще се проявиш като истински тъп дебил. Защото не съм правил подобно нещо.

— Много благодаря. — Реймънд поизгърби елегантните си рамене.

— А ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че всичко става благодарение на магия?

— Не. — Реймънд глътна още малко вино. — Няма.

— Жалко. Този път щеше да постъпиш правилно.

— Хайде да бъдем реалисти — каза Реймънд. — Магия. Дрън-дрън.

— Магията — усмихна се професорът — няма нищо общо с реализма. Всъщност, тъкмо обратното. Но, разбира се, ако можеш да дадеш някое по-добро обяснение как корабът е дошъл тук, с удоволствие ще го оборя.

Реймънд взе да се мръщи. Професорът отново му напълни чашата.

— Тази ракия е дестилирана от хиляди отбрани плодове. Сръбни си. Какво мислиш?

Реймънд отпи голяма глътка. Беше истинска божествена амброзия.

— Бива си го — каза кисело той.

— Бивало си го! Това е най-доброто, което могат да ти предложат на Юпитер.

— На Юпитер ли? — Реймънд поклати вече доста замаяната си глава. — Значи и на Юпитер има живот.

— Когато играхме там миналата седмица, имаше.

— На всички планети ли давате представления?

— На всички, на които има публика, а това означава на всички до една.

— Значи на всички планети има живот?

— Ами едва ли би имало смисъл от съществуването на планета, на която не живее никой, нали? — Професорът отново се засмя. Но Реймънд не се присъедини към смеха му.

— Значи играете често на Венера, така ли? — попита той.

Студенината в гласа му убягна на професора, който кимна и отговори:

— Да, така е.

— Браво бе. — Реймънд остави малко рязко чашата на масата. Тя закачи ръба на чинията му и част от скъпоценната течност се изля. Изведнъж си даде сметка, че се е натряскал. И че е ядосан. Когато човек е ядосан и пиян едновременно… ами то…

— Браво бе, мамка му — каза Реймънд и се надигна от стола, но пак се отпусна обратно. — Обзалагам се, че на Венера има страшно много готина храна, нали? Макар че, естествено, вие не ядете „Джорджовци“. Не сте като онези копелдаци. Не ви харесва как продават човешки същества за манджа. Питам се дали не си носят сандвичи, когато идват на вашите представления.

— Реймондо, моля те.

— Името ми не е Реймондо, нито пък Джордж, а Реймънд.

— Добре тогава, Реймънд, щом казваш. Умолявам те, успокой се.

— Не искам да се успокоявам — каза Реймънд, който наистина не искаше.

— Тогава изпий още едно питие.

— Не искам друго питие. Искам просто да бъда изслушан. — Тъй като гласът на Реймънд значително се беше повишил и тъй като само той говореше, можеше да се предположи, че ще бъде чут от всички присъстващи. — Добре — продължи той. — Я ми кажи как става тази работа? И защо става? Кажи ми как можеш да си развяваш задника от планета на планета, докато хора като мен… Ние какво сме тогава? Част от хранителната верига ли?

— Приключи ли? — попита професорът.

— Не — каза Реймънд. — Да — каза Реймънд. — Не знам — каза Реймънд. — Кажи ми какво става?

— Драго ми е да го сторя. — Професорът наля на Реймънд още едно питие.

— Не искам повече — каза той.

— Ще видим. — Професорът наля още едно и на себе си. — Първо — каза той, — този пир се дава в твоя чест. Това беше един вид тест.

— На който аз се провалих — отбеляза злъчно Реймънд.

— Който ти изкара — каза професорът, — и то с отличен. Дадох ти всичко. Всичко, за което си бленувал. Този костюм, жената на мечтите ти, богатата трапеза. Повечето хора ще грабнат всичко това, без да се замислят, и ще гледат само себе си, пък другите да вървят по дяволите. Но ти не би могъл да постъпиш така, нали?

— Не — отговори Реймънд, — не бих могъл.

— Да, не би могъл. Ти си прекалено възмутен от това, което става на Венера. Чувството ти за морална справедливост…

— Я не задълбавай толкова — каза Реймънд.

— Браво. И скромен при това. Знаех си, че най-после ще открием този, който ни трябва.

Реймънд отново се почеса по главата. Този път обаче го направи с острия край на вилицата и за малко не си извади окото.

— А какво щеше да стане, ако не бях издържал теста? — осмели се да попита той.

— Щеше да се наложи да те пуснем.

— Какво? — Реймънд придоби разтревожено изражение. — Щяхте да ме пуснете зад борда, право в Космоса?

— Не. Разбира се, че не. Щях да те пусна да си отидеш у дома. На Земята. Щеше да можеш да запазиш костюма, а и Зефир каза, че те е харесала, и беше готова да те последва.

— Какво? — Реймънд се облегна назад в стола. — Ако се бях провалил, щях да получа всичко това?

— Точно така. Щеше да получиш онова, което е дребно, незначително и маловажно. Балончетата от сапунената пяна.

— А какво ще получа за това, че съм изкарал теста?

Професор Мерлин се надигна, а заедно с него се изправиха и всички насядали край огромната маса. Той свали перуката си и ниско се поклони.

— Получаваш възможността да се присъединиш към нас в една мисия, съпроводена с безчет опасности.