в световното първенство в Базел! Не можеха дори да си представят, че в навечерието на това първенство щеше да избухне луд спор — Светла Колчевска или Илиана Раева да замине като титулярка в Базел. И след като по-голямата част от специалистките предпочетоха Илиана Раева, Жулиета каза — ясно, заминава Колчевска! И напусна залата, за да покаже, че въпросът е окончателно решен.
Защо Нешка не настоя да се приеме думата на мнозинството? Не, не само затова, че го приемаше кротко Жулиетиното крайно решение. Бяха ги попитали, бяха казали, щом тя не иска… Не, Нешка тогава не се интересува нито от мнението на мнозинството, нито от категоричността на Жулиета. Знае, че току-що започналата своите четиринайсет години Илиана още не е готова за световно първенство. Приятно й е, че е изпреварила в едно такова разискване Колчевска, но не за победи над нея готви тя своята Илиана…
В началото тренира с Валя и с новия си детски отбор при закрити врати. Не, не за да изостри любопитството. Нешка не нажежава до червено женското любопитство, защото й е приятно да види колежките си припаднали от нетърпение. Не я интересува какво говорят, какво се носи в атмосферата наоколо. Затворила се е, защото не иска никой да й пречи, не иска да чува възгласи на недоверие, учудване. Въобще не иска нищо да я разсейва. Прекроява бързо този отбор на малките. Търси да изтъкне на всяка „цаца“ това, което най-много й подхожда. Търси характера, специфичния талант. В залата е страшно оживено и весело, бързат, надпреварват се малките. За първи път тази Валя, толкова жестоко подлагана на изолация и бойкот, вижда какво е да се работи в атмосфера на обич. Трябва ли Нешка да е щастлива в този период? Разбира се. И е щастлива. В дневника й от онова време все се среща по някое такова изречение — ще се боря! Няма да се предам! Уморена съм! Какво са виновни тези деца, че ми се паднаха на мен. Няма ли да ме намразят, че толкова много, толкова жестоко ги режат по състезанията заради мене? Илиана на девето място, Анелия на дванайсето… Не издържам… Ще се боря… Ще се откажа… Само малко да си стъпят на краката децата и Валя и ще й ги предам. Ще им помагам…
На първото състезание, на което се появяват (едно градско първенство), нито една от специалистките не й каза и една дума. Всички отиват да питат Златка, как е могла да направи такава глупост — да си даде децата на Нешка. На второто състезание (вече републиканско), само две седмици след градското, отборът на „Левски-Спартак“ вече побеждава. И се вижда новата оригинална гимнастика. И се усеща и изненадата, и възхищението, но пак никой не идва да каже нещо на Нешка. Като че тази нова гимнастика изобщо не я свързват с младата треньорка. А след това вече се вижда, че много добре я свързват и започват огорченията, които водят до тези лаконични отривисти бележки в дневника — ще се боря… ще се откажа… уморена съм…
Не издържам — пише Нешка през април 1976 година. Сега не може да си спомни какво точно не е издържала тогава. Ако знаеше какво ще й дойде до главата в следващите години…
Жулиета не знае, че по това време Нешка е открила нещо, на което сама дълго не може да повярва. Грешка в методиката. Те през цялото време са тренирали така: едно съчетание се разчленява на четвъртинки, на половинки. След това дълго-дълго се отработват четвъртинките, после половинките и най- накрая се сглобяват. И при това сглобяване идват кризите. При тях минаваха по-бързо, но при Валя тя е увеличила натоварванията, обема на работата и когато се стигне до това да се играе цяло съчетание, Валя обезумява от напрежение и нерви, греши. Нешка се ядосва и това усложнява още повече работата. Идеално изпълняваните довчера четвъртинки се пропиляват. Все едно, че нищо не са учили. Грешка до грешка. Нешка с изненада установява, че пулсът при изпълнението на целите съчетания се покачва толкова, колкото и при четвъртинките. Тогава какъв е смисълът на тази криза. Опитва при малките още след постановката да свикнат направо да играят целите съчетания. Върви чудесно. Без проблеми. Опитва да разбие и навика, трупан през годините с Валя — резултатът също е добър. И не смее на никого да каже това. Жулиета няма да може да го понесе. Тя вече е изградила своя теория, на която много държи.
И ако конфликт по отношение на различната методика не избухва, то във всичко друго — конфликт до конфликт. Нешка става все по-опасна съперница. Все по-силна.
Спомням си на един лагер в Кюстендил, където се беше събрало „цялото кралско войнство“, Кристина тръгна да ме изпраща, когато вече бях видяла достатъчно от тренировките…
— Само майка ми и Нешка са треньорки, но не искам да тренирам при никоя от тях. Тук направо си губя времето. Ни така, ни така. Ако може без тренировки, така направо на състезанието…
— Не може.
— Жалко, че не може, но предпочитам сама да се подготвям… При майка ми все пак може да се диша, при Нешка — вече не. Не съм свикнала на такъв режим, на такова темпо. Може би тези малките, дето ги е събрала, ще бъдат съвсем различни гимнастички. Ако навремето имаше някой така да ме подхване…
Вярно е, никой не беше се занимавал системно с Кристина и сега тя наистина не можеше да издържи на режима на двете, които признаваше за треньорки. Питам Кристина — защо тогава ги дразниш, защо им викаш роботчетата на Робева… Защото ме е яд. Защото много бързо напредват и никой не може да им издържи на темпото.
Писах всичко това, разбира се, много по-меко, много по-нежно. И започнаха едни протести. Как така, какво иска да каже с това — „цялото кралско войнство“! Че не струваме колкото една Нешка ли? Боже опази, такава фраза не можех да си позволя. Подразбирало се. Жулиета мълчи. Други правят пътека до редакцията.
Всъщност Жулиета няма какво да противопостави освен Кристина и страшната си воля, която може да е и добра, и зла.
Опитвам се да й напомня, че само Нешка си е нейна. И сега, когато тя вече е председателка, а нейното момиче треньорка, е добре лично тя да си даде благословията. Нещо като продължителка на твоето дело. Коронясай я, направи я старши треньор. Двете ще работите по-силно, отколкото това твое „кралско войнство“, което се е оплело и не знае кое накъде да разплете. Не ти трябва такъв страшен антураж. Не ти трябват толкова възхитени от тебе млади треньорки. Дай път на тази, която може като тебе…
— Да, вече казват — и повече от мене. Кога стана треньорка, кога стана по-голяма от Жулиета. В залата за спортна гимнастика вече друга тема май си нямат…
Вярно е, в залата за спортна гимнастика Станка Павлова прокламира шумно и дръзко, че по-голяма треньорка в българския спорт от Нешка Робева няма. Признание и уважение засвидетелстват и двамата всепризнати: Никола Николов — треньорът на Стоян Делчев, и Стефан Стаматов — треньор на Андрей Керанов.
Отивали дори да й наблюдават тренировките! Можеш ли да си представиш? Точно тези от спортната гимнастика, които винаги са гледали на нашия спорт отгоре, с пренебрежение.
Не разбирам само в какво е виновна Нешка за този интерес към нея. Жулиета пък е изненадана от друго:
— Едно не мога да разбера — как можа да предпочетеш една Нешка пред мене!
Наистина не е за разбиране. Жулиета е много повече за мене в онзи период. Нешка е едно от нейните момичета. Вярно, предпочитала съм го пред другите, и кума му станах, и го обичам, но къде може да се сравни с Жулиета. Дума да не става. Опитвам се да й обясня, че е въпрос на принцип. Че едно от нещата, които не мога да търпя в този живот, е властта на властимащите да смачкат човека. А всичко, което тя прави, ми е непонятно. Не й подхожда ни на мащабите, ни на всичко, което съм обичала у нея. Не мога да разбера как така е готова да прегази най-нейната си Нешка. Вярно, по-нейна си е Кристина, но ако сама обяви за продължителка на твоето дело Нешка, и Кристина ще е по-спокойна, и интригите ще секнат, и ще стане много по-силна.
Мълчи, все едно че нищо не е чула, и настоява на своето — не, ти ми кажи как можеш да предпочетеш някаква си Нешка пред мене. И за да ми докаже колко е „някаква си“, започва да се подиграва с монашеските дрехи и монашеския й вид, с това вечно мърморене тази да не хапне нещо, друга да не хапне друго — не обичала дебели гимнастички!…
Десет години по-късно един италиански журналист писа, че Нешка приличала на монахиня с блестящо бели дрехи и блестящо бели чорапи и била „ке бела Нешка Робева“, на което Нешка се смееше — ке жълта с белите си дрехи… Излиза, че е толкова хубава тъкмо защото му заприличала на монахиня. Знае ли човек, кое как изглежда. Всичко зависи откъде ще го гледаш.
Не зная защо тогава трябваше да се възмутя точно от монашеския вид на момичето. И що за отговор беше това, когато казвах на Жулиета кое според мене е най-доброто и за двете, и за гимнастиката, и за
