— Обсъждате с Мод проблемите на битието? — вдига вежди Сеймур. — Завиждам ви, Майкъл. Вие наистина владеете таланта да разговаряте с всекиго за всичко.
— Каква полза, щом нямам късмет. Макар да не разбрах точно в какво и защо.
— Ако имахте късмет, задачата ви щеше вече да е приключена и в тоя час навярно щяхте да се движите нейде между Залцбург и Виена — пояснява Сеймур, като бегло поглежда часовника си.
— Ако имах късмет, щях да попадна на човек, който държи на обещанията си. Вие казахте „няколко дни“…
— Според моя план беше точно така. Но нали знаете, понякога плановете… Този тип се оказа невероятно подозрителен.
— Кой тип?
— Да, невероятно подозрителен — повтаря американецът, сякаш не е чул въпроса ми.
— Влизам ви в положението — кимам. — Но какво очаквате от мене?
— Същото. Програмата остава без изменение, ако не броим времетраенето.
— За какво ви е да го броите. То засяга само мене.
— Съжалявам, Майкъл, обаче трябва да доведем докрай играта. А вие сте най-силният ми коз.
— Тази комарджийска терминология не ми говори нищо — казвам, като смачквам угарката в чинията, служеща за пепелник. — Искате да ви сътруднича, а ме държите в пълен мрак.
— Правил съм го във ваш интерес. Защо трябва да знаете неща, които не ви интересуват. Но сега обстановката се измени, тъй че ще се наложи да ви посветя в някои подробности.
— Предполагам, че се касае за подробности без значение, щом сте решили да ми ги доверите.
— Не твърдя, че обезателно ще ви покажа всичките си карти, но ще ви запозная с тези, които участвуват във въпросното разиграване — уточнява Сеймур.
— Ваша работа — свивам рамене. — Обаче ако съм зле информиран, нищо чудно да изпълня зле и ролята си.
Американецът ми отправя бърз, остър поглед, изплюва угарката на пода, смачква я и пали нова цигара.
— Защо не пиете?
— Пестя си уискито с надежда да ми стигне до края на разговора.
Сеймур свива рамене и отпива глътка скоч.
— Нима смятате, че след като вече достатъчно познавам твърдоглавието ви, ще се реша да ви включа в една комбинация само за да я провалите?
— Да, наистина: нелепо е да правите подобно нещо. И все пак, май че го правите.
— Но защо? От глупост?
— Не бих употребил такава дума.
— А каква?
— „Самонадеяност“. Вие сте доста уверен в себе си, Уйлям…
— … и твърде пренебрежителен към околните…
— Именно.
— Значи пак ме обявявате за глупак, само че с по-меки изрази.
Той ме поглежда безучастно, готов да чуе евентуалното възражение, сетне произнася:
— Аз не съм глупак, драги. Не че имам прекалено високо мнение за себе си, но просто не съм дотам глупав, за да не виждам как стоят нещата независимо дали те са ми приятни, или не. И ако съм решил да прибягна до услугите ви, би следвало да потърсите за това някаква друга причина освен глупостта ми. Така че потърсете я.
— Какъв смисъл да я търся, когато тя може да бъде само една.
— А именно?
— Наумили сте си, че ще приема без съпротива ролята, която ми възлагате. Решили сте, че това, което вие кроите по свои съображения, би могло да хареса и на мене, макар и по други съображения.
— Точно така — потвърждава Сеймур. — Такава е в общи линии схемата. И ще признаете, надявам се, че не е съвсем лоша.
— Да, разбира се. Но само като абстрактно положение. А между абстрактното положение и конкретните варианти често зеят пропасти.
— Например?
— Например да ми сервирате вашата комбинация в една примамлива версия, зад която да се крие нещо съвсем друго. Изобщо обичайният номер: да ме подхлъзнете.
— Да, да. И обичайната мнителност. Само че аз, за разлика от вас, не смятам опонента си за глупак. Не липсват и глупаци, но вас специално не ви смятам за глупак. И нямам никакво намерение да ви подхлъзвам. Не че не бих го направил, ако е необходимо, но в момента то съвсем не ми е нужно. Нещо повече: самият успех на комбинацията изисква да играем чиста игра. Какво ще кажете?
— Засега — нищо. Освен че, искрено казано, недоумявам как така вие и аз, като се има предвид кои сме и какви сме, бихме могли да се заемем с едно общо дело.
— Значи, не сте диалектик. В тоя свят на неспирни противоречия и непрестанни изменения не е никак чудно посоките на два враждебни индивида да съвпаднат за дадена ситуация и за даден момент. Не съм ли прав?
— Само в сферата на абстрактните положения.
— В такъв случай да минем към конкретните.
Той прави четири бавни крачки, за да стигне до насрещната стена, и после други четири — за да се върне на предишното си място. Сетне изплюва угарката, стъпква я и се обляга върху излинелите тапети. Цялата тази безмълвна увертюра предвещава едно доста добре обмислено и доста обстойно изложение. Но вместо това американецът изръмжава само:
— Томас, а?
И понеже не отговарям, добавя:
— Доколкото знам, той не много отдавна се е подвизавал и у вас…
Не казвам ни „да“, ни „не“.
— Развил е доста активна дейност… Или не сте в течение?
— Дейността му, ако се не лъжа, се изчерпва с една единствена нагла операция, а активът му — с неизбежния провал.
Американецът кима в знак на съгласие, сетне ми отправя един от ненадейните си погледи:
— Вие ли го провалихте?
— Когато човек е тръгнал да се проваля, все ще се намери някой да му помогне — отвръщам неопределено.
— Историята ми е позната в общи линии. Съвсем авантюристична операция наистина и съвсем логичен финал. Без да говорим за това, че с гафа си похарчи трима наши агенти.
Въздържам се от коментарии.
— Всъщност Томас е доста сръчен, само че не в разузнаването — забелязва Сеймур.
И като ме поглежда изпитателно, подхвърля:
— Вероятно смятате, че всички ние сме банда мошеници от типа на Томас.
Вземам чашата от масичката. Сетне решавам да продължа с пестенето на питието и отново я оставям.
— Мошеничеството в случая не е най-важното. Томас причини смъртта на някои хора — промърморвам.
— Вие също вероятно сте правили това — свива рамене американецът. — Нашата професия е груба професия.
— Съвсем млади хора, Уйлям. И съвсем безсмислено похарчени.
— Драго ми е да установя, че му имате зъб. Ето виждате ли как може да се случи тъй, че интересите ни да съвпаднат.
— Понеже споменахте за професия, бих ви напомнил, че в нашата професия действията не се определят от личните симпатии и антипатии.
— Така е. И все пак предполагам, че по-охотно ще се включите в делото, ако знаете, че човекът, който
