От битката в Краск–8 бяха изтекли близо пет часа и пред тях с Книга II се издигаше недостъпният Хиндукуш.
Някъде там се намираше Либи Гант — потенциален заложник номер едно за всеки, който искаше да вземе главата на Скофийлд.
Горивото им бе на привършване. Краткото кацане на едно изоставено съветско летище в покрайнините на Казахстан им беше позволило да заредят, но сега резервоарите им отново бяха празни. Скоро трябваше да открият Гант.
Тъй като вече не вярваше на никого в Аляска, Скофийлд настрои радиостанцията на самолета на секретна американска сателитна честота — честотата на Разузнавателното управление на министерството на отбраната на САЩ.
След като удостовериха самоличността му, той помоли да го свържат с Пентагона и по-точно с Дейвид Феърфакс от Отдела за шифриране и криптоанализ.
— Феърфакс слуша — разнесе се в слушалката му младежки глас.
— Обажда се Шейн Скофийлд.
— А, капитан Скофийлд. Радвам се да те чуя. Какво унищожи днес?
— Наводних една подводница клас „Тайфун“, срутих една сграда и изстрелях балистична ракета, за да разруша един склад.
— Слаба работа, а?
— Имам нужда от помощта ти, Феърфакс.
— Разбира се.
Веднъж вече двамата бяха сключили странен съюз — по време на инцидента в Зона 7. Тогава бяха получили (секретно) медали за храброст и после се бяха сприятелили.
Докато двамата с Книга II летяха над таджикистанските планини с руския изтребител Як–141, Скофийлд си представяше очилатия Феърфакс — седнал пред компютъра си в някоя подземна стая в Пентагона, облечен в тениска, дънки и маратонки, дъвчещ марс и с вид на Хари Потър в последната година на университета.
— Е, какво ти трябва? — попита Феърфакс.
— Четири неща — отвърна капитанът. — Първо, искам да ми кажеш къде в Афганистан е базирана Гант. Точните координати.
— Господи, Плашило, това е оперативна информация. Нямам достъп до нея. Може да ме арестуват само защото съм се опитал да я получа.
— Осигури си достъп. Направи каквото трябва. Преди малко изгубих шестима страхотни морски пехотинци, защото операцията ми в Сибир беше провалена от някого в Щатите.
Всъщност беше специално организирана, за да ме пратят в ръцете на някакви ловци на глави. Не мога да имам доверие на никого, Дейвид. Искам да го направиш заради мен.
— Добре, ще опитам. Какво друго?
Скофийлд извади списъка с имена, който бе получил от Уексли, командира на Изпълнителни решения.
— Искам да провериш следните имена…
Той ги прочете от списъка, включително своето.
— Открий какво е общото помежду им. Служебно досие, снайперистки умения, цвят на косата, каквото и да е. Провери ги във всички възможни база данни.
— Ясно.
— Трето, потърси една база в Сибир, казва се Краск Осем. Виж какво можеш да научиш за нея. Искам да знам защо е била избрана за място на засадата.
— Добре. И последната неизпълнима задача?
Скофийлд се намръщи. Мислеше за едно от имената, които бе чул да споменават по радиостанцията в Краск–8.
Накрая отвърна:
— Ще ти прозвучи много странно, но би ли потърсил човек с прякор Черния рицар? Търси специално в база данните с наемниците. Той е ловец на глави — доколкото знам, добър — и ме преследва. Искам да знам кой е.
— Ясно, Плашило. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
Осемколесният бронетранспортьор на Гант спря в сумрачната пещера.
Страничният му люк се отвори и шестчленният отряд морски пехотинци изскочи навън. Кубинките им трополяха по твърдата земя.
Гант се отдалечи от ЛБТ–25 и огледа мястото, плътно следвана от едрата Майка. Двете носеха пясъчни маскировъчни униформи, каски и бронирани жилетки и държаха МП–7 и големи колкото пистолет арбалети.
Пещерата беше широка, висока и с бетонни стени. В изключително стръмния тунел пред тях изчезваха широки релси. Това бе входът на мината.
— Сфинкс, тук Лисица — каза във виброфона си Гант. — Вътре сме. Къде си?
Отговори й глас с британски акцент.
— Лисица, тук Сфинкс. Господи, тук долу е истинска лудница! Намираме се в източния край на мината! На около двеста метра от входа! Окопали са се във въздушен джоб пред двете шахти…
Сигналът прекъсна.
— Сфинкс? Сфинкс? По дяволите. — Гант се обърна към двама от хората си. — Пандиз, Фреди, прочистете снайперистките бърлоги горе. До тях би трябвало да водят вътрешни тунели. Заковете ги тия скапаняци, за да отворим безопасен коридор към мината.
— Слушам. — Двамата млади морски пехотинци отпратиха.
— Останалите, след мен — нареди Гант.
Якът на Скофийлд се носеше над планинските върхове на Таджикистан.
В слушалката му се разнесе гласът на Феърфакс.
— Добре, слушай. Открих Гант. Нейната част е базирана в подвижния команден пункт Калифорния Две под командването на полковник Кларънс У. Уокър. Калифорния Две има координати 06730,20, 3845,65.
— Ясно — отвърна Скофийлд и въведе координатите в самолетния компютър.
— Освен това намерих две съвпадения от твоя списък — продължи Феърфакс. — Седем от петнайсетте имена веднага изскочиха от база данните с личния състав на НАТО: ти, Ашкрофт, Кингсгейт, Маккейб, Фарел, Олифант и Никълсън се споменавате в нещо, наречено „Съвместно служебно проучване на НАТО за БНМР“, от декември хиляда деветстотин деветдесет и шеста. Прилича на някакво съвместно медицинско проучване, каквито провеждахме заедно с британците.
— Къде се пази?
— В ЦМПТЧ — Центъра за медицински проучвания и тилова част на сухопътните сили.
— Мислиш ли, че ще успееш да се добереш до него?
— Естествено.
— Ами другото съвпадение? — попита Скофийлд.
— Сутринта един от нашите шпионски сателити „Ешелън“ засякъл съобщение от неизвестен самолет над Таджикистан. В него се споменават няколко имена от списъка ти. Ще ти прочета съобщението:
„БАЗА, ТУК ДЕМОНА. ХВАНАХМЕ УАЙЦМАН, ЖИВ, СПОРЕД ИНСТРУКЦИИТЕ. СЕГА СЕ ОТПРАВЯМЕ КЪМ МИННАТА СИСТЕМА «КАРПАЛОВ». ТАМ СА ПАРИТЕ — НАЙ-ГОЛЯМАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ЖЕРТВИ ОТ СПИСЪКА. ЧЕТИРИ ОТ ТЯХ СА ЗАЕДНО: АШКРОФТ, ХАЛИФ, КИНГСГЕЙТ И ЗАВАХИРИ. ТАМ Е И МОМИЧЕТО НА СКОФИЙЛД.“
Стомахът на Скофийлд се сви.
— Към съобщението има забележка — прибави Феърфакс. — В нея се казва, че гласът имал британски акцент и собственикът му… леле…
