Плашилото

зелените лъчи на автоматите им.

Гант ги наблюдаваше иззад барикадата.

Командирът на черно-зелените пристъпи напред, смъкна маската си и се видя квадратна брадичка, красиво лице и сини очи. Той се обърна към терористите.

— Ти ли си Завахири? Хасан Завахири…

Един от тях предизвикателно вирна брадичка.

— Да, аз съм Завахири. Не можеш да ме убиеш.

— Защо? — попита черно-зеленият командир.

— Защото ме пази Аллах — спокойно отвърна терористът. — Не знаеш ли? Аз съм Неговият избран воин. Аз съм Неговият избраник. — Той постепенно повиши глас. — Питай руснаците. Само аз от всички пленени муджахидини се спасих от съветските експерименти в занданите на таджикския им гулаг. Питай американците! Само аз се спасих от атаките на ракетите им след атентатите срещу посолствата в Африка! — Завахири вече викаше. — Питай Мосад! Те знаят! Само аз се спасих от над десет техни атентата! Никой на света не може да ме убие! Аз съм Оня. Аз съм Божият пратеник. Аз съм неуязвим!

— Грешиш — заяви командирът на черно-зелените.

И изстреля автоматичен откос в гърдите на Завахири. Терористът отхвърча назад с разсечено на две тяло.

После красивият командир пристъпи напред и направи нещо отвратително.

Наведе се над трупа на Завахири, извади мачете от ножницата на гърба си и с един ловък удар отсече главата му.

Гант се облещи.

Майка зяпна.

Гледаха ужасено черно-зеления командос, който вдигна отсечената глава на Завахири и небрежно я прибра в една бяла медицинска кутия.

— Що за гадост става тук? — ахна Майка.

— Не знам — призна Гант. — Но така и няма да научим. Трябва да се махаме.

Те се обърнаха…

… и видяха трийсетина терористи от Ал Кайда да тичат към тях — към конвейерната лента; викаха и размахваха безполезните си празни автомати, — преследвани от други черно-зелени командоси.

Гант откри огън и повали четирима терористи.

Майка последва примера й и очисти още четирима.

Двамата морски пехотинци бяха прегазени от бягащата тълпа.

— Прекалено са много! — извика Гант на Майка и се хвърли наляво, за да се дръпне от пътя им.

От своя страна, Майка заотстъпва по водещите към конвейера сандъци, като продължаваше да стреля. След миг терористите я пометоха и тя политна по гръб върху лентата.

Черно-зеленият, който беше убил Завахири, изглежда, се забавляваше от гледката на отчаяно бягащите бойци от Ал Кайда.

Един от тях се добра до контролния пулт на конвейера и натисна голям жълт бутон.

В пещерата се надигна механичен рев и Гант се завъртя, за да види източника му.

При съюзническата барикада в отсрещния край на конвейерната лента се беше включила гигантска скалотрошачка — състоеше се от два масивни валяка, покрити със стотици конични зъбци.

Терористите започнаха да скачат от бързо движещия се конвейер. Гант очакваше и Майка да последва примера им, ала това не стана.

Мамка му!

Майка бе на лентата и стремглаво се носеше към скалотрошачката.

Майка наистина все още беше на лентата — и летеше към въртящите се челюсти на скалотрошачката, до която оставаха шейсетина метра.

Проблемът бе, че се бореше с двама терористи от Ал Кайда. Докато другите муджахидини бяха решили да скочат от конвейера, тези двама бяха готови да умрат в скалотрошачката… и да вземат и Майка със себе си.

Лентата се носеше към скалотрошачката с трийсетина километра в час — осем метра в секунда.

При падането Майка беше изгубила автомата си и сега се бореше с двамата терористи.

— Тъпи самоубийци! — викаше тя. Бе силна като бик — достатъчно, за да не се остави на двамата си противници, но не и да ги победи.

— Мислите си, че ще ме гепите, а? — изкрещя тя. — Няма начин!

Майка ритна единия от тях в чатала — с всичка сила — и той изкрещя. Тя го преметна през главата си към скалотрошачката, вече само на двайсетина метра от нея.

На две и половина секунди.

Ала вторият муджахидин не се предаваше. Беше упорит воин — сграбчи я за ръцете и не искаше да ги пусне. Движеше се с краката напред. Майка напредваше по корем с главата напред.

— Пусни ме! — извика тя.

Първият терорист потъна в скалотрошачката.

Мъчителен крясък. Кървава експлозия. Червени струи обляха цялото лице на Майка.

И после в миг на яснота тя разбра.

Нямаше да успее.

Беше късно. С нея бе свършено.

Времето забави ход.

Терористът, който държеше ръцете й, навлезе в челюстите на скалотрошачката с краката напред.

Тя го погълна цял и Майка наблюдаваше всичко това съвсем отблизо: огромен мъж, сдъвкан за миг. Хрус-пляс! Нов кървав взрив опръска лицето й от упор.

После видя въртящите се челюсти на трошачката само на сантиметри от себе си, видя всеки остър зъб, видя кръвта по тях, видя дланите си да изчезват в…

… и след това изведнъж полетя във въздуха над зейналата паст на скалорошачката.

Не много високо във въздуха, нали разбирате.

Само на няколко сантиметра, достатъчно, за да бъде повдигната от бързо движещата се конвейерна лента, достатъчно, за да престане да се плъзга напред.

Майка се намръщи и рязко завъртя глава.

И над себе си, увиснал на една ръка от стоманената греда над скалотрошачката и стиснал яката на бронираната й жилетка с другата си ръка, видя Шейн Скофийлд.

След пет секунди Майка отново бе стъпила на твърда земя при Скофийлд, Книга II, Пандиз и Фреди. Джипът бе наблизо зад съюзническата барикада.

— Къде е Гант? — надвика врявата Скофийлд.

— Разделихме се при другата барикада! — отвърна Майка.

Капитанът погледна натам.

— Плашило! Какво става, по дяволите? Какви са всички тия хора?

— Все още не съм съвсем сигурен! Знам само, че са ловци на глави! И поне един от тях преследва Гант!

Майка го хвана за ръката.

— Чакай. Имам лоша новина! Вече излъчихме насочващия лазер за бомбардировачите. Имаме точно… — тя си погледна часовника, — … осем минути и после тая мина ще бъде ударена от шесттонна лазерно насочвана бомба!

— Тогава най-добре бързо да намерим Гант — каза Скофийлд.

След като бягащите терористи от Ал Кайда я подминаха, Либи Гант скочи на крака — и спря, защото на гърдите й светеха три зелени лазерни точки.

Беше обградена от друга група черно-зелени, шестима мъже, насочили към нея автоматите си.