И тогава си спомни нещо за миньорските коли и припряно се пресегна към предпазния си колан.
— Книга! Майка! Хванете се някъде!
После протегна ръка надясно… и отвори предната лява врата на пикапа.
Реакцията последва мигновено.
Ръчната спирачка незабавно се задейства и бясно хвърчащият пикап рязко спря. Всички миньорски коли разполагаха с такава система за сигурност — за да не се нараняват миньорите, ако дясната врата се отвореше, автомобилът веднага спираше.
Вторият пикап се блъсна в първия. Третият и четвъртият го последваха и образуваха нещо като сгъващ се акордеон.
Единият от двамата скорпиони, които идваха към Скофийлд, прелетя през празния преден прозорец и падна поне на пет метра от пикапа. Брадичката на другия обаче се закачи за покрива на кабината и докато краката му продължиха напред, главата му остана неподвижна, в резултат на което вратът му се строши с отвратително изхрущяване.
Майка и Книга II, от друга страна, бяха послушали Скофийлд и вместо да се бият с противниците си, се бяха хванали здраво. При спирането на пикапа нападателите им бяха запратени напред и се блъснаха в седалките.
Единият изгуби съзнание.
Вторият успя да се изправи — и получи силен удар в главата от Майка, удар, който задълго го прати в безсъзнание.
Скофийлд се пресегна, затвори вратата, настъпи газта и пикапът отново се понесе напред.
В другите пикапи имаше по-малко щети и те продължиха след първия — все още с поне десет души в тях.
Само че тогава започнаха проблемите им.
Във формата на Алоишъз Найт.
По време на сблъсъка Черния рицар тъкмо се катереше в каросерията на последния пикап, така че разтърсването не му се отрази по никакъв начин.
След като колите отново потеглиха обаче, той бързо се хвърли вътре и се справи със скорпионите там с брутална — наистина брутална — ефикасност.
Руснаците се опитаха да се съпротивляват, опитаха се да вдигнат оръжията си и да стрелят първи.
Ала Найт беше като
Първо двама скорпиони в каросерията: той застреля първия в главата с пушката си, докато в същото време блъсна главата на втория върху покрива на кабината… и я остави да се удари в носещия се насреща й подпорен стълб — удар, който я отдели от тялото на войника.
После отиде при шофьорската кабина — насочи късоцевния си ремингтън към руснака на дясната седалка и стреля, без да му мигне окото.
Бум.
Шофьорът изненадано се обърна и в същия момент Черния рицар — без да му обръща внимание — изби предното стъкло от рамката, провря се през него и скочи в каросерията на третия пикап.
Там бе Заманов.
Докато Найт избиваше хората му, той се хвърли да се прикрие. Неколцина руснаци се опитаха да отговорят на огъня, ала противникът им беше прекалено бърз, прекалено гъвкав, прекалено опитен. Все едно предугаждаше действията им, дори реда, в който щяха да стрелят.
На път за шофьорската кабина Найт зърна майора да се крие зад таблото, но го видя само за миг и тъй като главната му цел бе да се придвижи напред, обратно при Скофийлд, не спря да убие руснака. Убиваше само онези, които се изпречваха на пътя му.
Черния рицар скочи в каросерията на втория пикап.
Скофийлд шофираше първия — в който вече имаше само приятели и нито един враг.
В далечината пред себе си виждаше бяла точица — края на тунела.
Майка се прехвърли на предната дясна седалка.
— Плашило! Кои са тия, по дяволите? И кой е оня тип в черно?
— Не знам — извика в отговор Скофийлд.
Погледна в огледалото и видя Алоишъз Найт да изскача върху капака на пикапа непосредствено зад тях.
— Но, изглежда, е единственият, който не се опитва да ме убие.
— Може би иска да те убие по-късно — обади се от каросерията Книга II. — Предлагам да му избягаме.
— Съгласна… — започна Майка, но замълча.
Наближаваха края на тунела.
През малкия квадратен отвор нахлуваше яркобяла светлина.
Дотам оставаха около двеста метра.
Онова, което я беше накарало да млъкне обаче, бе огромната машина, появила се във въздуха пред тунела.
Реактивен изтребител.
Черен Су–37, увиснал точно пред изхода.
Гледан отпред, със своя остър нос и наклонени надолу криле, под които висяха ракети, Су–37 приличаше на гигантски зъл ястреб,
Зад Скофийлд се чу тежко тупване — Найт скочи в каросерията и се приближи към тях.
— Всичко е наред, той е с нас — кимна Черния рицар към изтребителя.
После натисна един бутон на предпазителя на китката си и включи радиостанцията си.
— Аз съм, Руфъс! Излизаме навън, по петите ни следват три противникови коли. Имам нужда от сайдуиндър. Само един. Цели се ниско и надясно, разстояние двеста метра. Точно като в Чили миналата година.
— Ясно, шефе — разнесе се дълбок глас в слушалката му.
— Може ли? — Найт кимна към волана.
Скофийлд му го отстъпи.
Черния рицар незабавно силно завъртя кормилото и доближи пикапа към лявата стена на тунела.
Пикапът застърга покрай нея и… изхвърча нагоре и неочаквано се понесе под наклон четирийсет и пет градуса: движеше се с две колела по земята и с другите две по самата стена.
— Готово, Руфъс! Давай! — извика в микрофона на китката си Найт.
От дясното крило на висящия черен изтребител моментално се стрелна хоризонтален стълб дим и ракетата „Сайдуиндър“ с екот полетя с огромна скорост в тунела.
От гледна точка на Скофийлд, тя се движеше близо до лявата стена, бързо и ниско се приближаваше преди…
… фюют!…
… да профучи под наклонения под четирийсет и пет градуса пикап и да се забие в колата зад тях.
Експлозията разтърси прохода. Първият пикап на руснаците беше взривен на милион парчета. Двата след него не можеха да направят нищо друго, освен да се блъснат в останките му и да спрат.
В същото време пикапът на Скофийлд изхвърча на ярката слънчева светлина и се озова на обширно равно пространство, изсечено в планинския склон. По-нататък — точно под висящия изтребител — се спускаше тристаметрова пропаст.
Найт се обърна към Майка.
— Кога ще пристигнат бомбардировачите?
Тя си погледна часовника.
— След трийсет секунди.
— Дмитрий ще пострада. — Той вдигна китката към устата си. — Руфъс, чакай ни на следващата площадка надолу по склона. — Черния рицар погледна Скофийлд. — Водя трима пътници, включително нашия човек.
