— Дръж! — извика Черния рицар и му подхвърли единия ремингтън. — Докато си отзад, надупчи джипа!
Капитанът се прехвърли в откритата каросерия на пикапа.
Майка се бореше на пода… Книга II изтегляше Пандиз в каросерията… фаровете на преследващия ги джип осветяваха тясното пространство.
Скофийлд вдигна сребристия ремингтън с две ръце и стреля.
Откатът бе мощен.
Резултатът беше още по-голям. Каквито и патрони да използваше тоя Найт, те направиха джипа на нищо.
Буквално го откъснаха от колелата му.
Джипът подскочи във въздуха и се прекатури настрани.
Движеше се толкова бързо в тесния каменен тунел, че продължи да се блъска в стените и тавана, докато накрая не спря върху смачкания си покрив.
По някакво чудо шофьорът остана жив.
Ала не задълго.
Само миг след спирането си джипът беше разкъсан на милион парчета — първият пикал мина през него, последван от втория и третия.
След секунди пикапите на Скорпионите се носеха точно зад пикапа на Скофийлд и го осветяваха с фаровете си.
Първата руска кола увеличи скоростта и блъсна с броня задницата на бягащия пикап.
И двете машини се разтърсиха от удара.
После Скорпионите разбиха с ритници предното стъкло, изкатериха се на капака и преди капитанът да успее да направи нещо, трима руснаци скочиха в каросерията при него.
Руските десантчици не обърнаха никакво внимание на Книга II и Майка — тръгнаха право към Скофийлд, насочили оръжията си напред.
Найт ги видя в огледалото и рязко удари спирачки.
Пикапът поднесе и всички бяха запратени напред, включително морските пехотинци в каросерията.
Тримата скорпиони също политнаха напред.
Единият изпусна автомата си в опит да се хване за нещо, вторият се строполи на пода до Скофийлд, а третият бе отхвърлен чак до кабинката — блъсна се в таблото и когато вдигна очи, се озова пред дулото на сребриста пушка, чийто син лазерен мерник осветяваше носа му.
Бум!
Найт стреля.
Главата на войника експлодира като консерва с доматена супа.
Черния рицар настъпи газта и пикапът отново се стрелна напред.
Очите на другите двама руснаци обаче бяха насочени единствено към Скофийлд.
Останалият без автомат войник извади ловджийски нож, другият бързо вдигна своя ВЗ–61…
… и в същия този момент Найт завъртя глава, видя ги и в очите му проблесна поглед, който подсказваше, че Скофийлд не бива да бъде докосван дори с пръст.
Капитанът реагира светкавично.
Отблъсна с каратистки блок цевта настрани в мига, в който противникът му натисна спусъка.
Но не можеше да се справи и с двамата.
Вторият скорпион се изсмя и замахна с ножа към гърлото му…
… и изневиделица при тях се озова Алоишъз Найт…
… с невероятна сила Черния рицар едновременно запрати и онзи с ножа, и другия с автомата в шофьорската кабина…
… точно в мига, в който пикапът им силно бе блъснат от колата зад тях.
Найт и двамата десантчици прелетяха през предното стъкло и се изтърколиха върху капака.
Те всъщност не счупиха предното стъкло. Специално закалено, то просто се покри с паяжина от пукнатини, изскочи от рамката си и падна върху капака като невредимо, но смачкано правоъгълно килимче.
Четирите пикапа продължаваха да се носят по тесния тунел.
Скофийлд видя, че Найт благоразумно е подпрял педала за газта със стоманен лост, което позволяваше на колата да не забавя ход. Посоката й пък се коригираше от каменните стени.
Черния рицар се бореше с двамата скорпиони.
Онзи с ножа отчаяно се опитваше да стигне до Скофийлд. Другарят му бе изгубил оръжието си в усилията си да се хване за нещо.
Найт обаче беше понесъл най-тежко прелитането през предното стъкло. Лежеше с крака, увиснали над земята, и се бе вкопчил в бронята.
Като видя, че единият руснак се опитва да пропълзи към капитана, Черния рицар го хвана за крака, дръпна го, притегли го към предния край на капака… и го смъкна от колата!
С ужасен вик руският войник падна под пищящите гуми, и бе прегазен от колелата на целия конвой преди да бъде изплют зад четвъртата машина, смачкан, разкъсан, мъртъв.
Вторият скорпион видя случилото се и започна да рита към ръцете на Найт, който го докопа за колана и също започна да го тегли напред.
— Не! — изкрещя руснакът. — Нееее!
— Няма да го получиш! — извика Черния рицар и го придърпа към себе си.
Скорпионът — едър мъж с грозно лице — се изравни с него и впи пръсти в гърлото му.
— Ако аз падна, Черни рицарю, ще паднеш и ти… — изръмжа руснакът.
Найт го погледна в очите.
— Добре.
Отблъсна се с крака от предната броня на пикапа — като понесе със себе си ужасения руски десантчик — и падна на прашния път пред бясно хвърчащата кола…
Войникът от руския спецотряд падна на земята и беше премазан от гумите на първия пикап.
За разлика от Найт, той не бе хванал избитото предно стъкло на пикапа в последния момент преди падането си.
Черния рицар обаче го направи и хвърли напуканото стъклено килимче под себе си.
После се приземи отгоре му като котка. Килимчето се плъзна по прашната повърхност, отначало напред, преди първият пикап да профучи отгоре му!
Четирите коли бързо прелетяха над Алоишъз Найт, който се плъзгаше по гръб върху импровизираното килимче.
Фюют! Фюют! Фюют!
В мига преди да изхвърчи изпод последния пикап, Найт хвана втората си пушка за цевта… и закачи пистолетната й ръкохватка за долния край на задната броня на четвъртата кола.
Килимчето излетя изпод него и се запремята в мрака на тунела, а Найт бе повлечен от пикапа. Увисналите му крака подскачаха по пътя.
А после Черния рицар се изтегли върху каросерията, готов отново да се включи в боя.
Скофийлд седеше зад волана на първия пикап. След като Найт беше изхвърчал през предното стъкло и бе паднал под колелата, капитанът беше изритал подпиращия педала на газта стоманен лост и бе поел управлението.
В огледалото видя, че Майка и Книга II се бият с двамата скапаняци от руския спецотряд… и че още руснаци се прехвърлят от задния пикап.
Насочваха се право към шофьорската кабина.
„Прекалено много са“ — изкрещя един глас в ума му.
Видя нови двама скорпиони да тичат напред с извадени оръжия. След секунди щяха да бъдат при него.
