Скофийлд и Книга II едновременно се завъртяха, насочили напред автоматите си. Двата тъмни силуета направиха същото и…
— Пандиз? — Капитанът присви очи. — Дьо Вилие?
— Плашило? — Единият боец отпусна оръжието си. — За малко да те гръмна бе, пич.
Това бе младши сержант Пол дьо Вилие с позивна „Пандиз“, който току-що се връщаше, след като беше прочистил снайперистките гнезда на склона с партньора си, ефрейтор с позивна „Фреди“.
— Трябва ми Гант — каза Скофийлд. — Къде е?
— Долу — отвърна Пандиз.
След трийсет секунди капитанът спускаше джипа по стръмния тунел. До него седеше Книга II, а зад тях бяха другите двама морски пехотинци, Пандиз и Фреди.
Лъчите на фаровете подскачаха по трийсетградусовия наклон и осветяваха железопътните релси в средата на тунела.
Когато наближиха дъното, Скофийлд превключи на задна и колелата бясно се завъртяха в обратната посока, макар поднеслият джип да продължаваше
Стратегията му успя: скоростта им се понижи, макар и съвсем слабо. Но и това стигаше. Няколко метра преди края Скофийлд изключи от скорост, джипът изскочи от тунела и влетя в лабиринта, като зави наляво покрай трупа на куриера от СВС.
Гант бе открита от всички страни.
Пред съюзническата барикада — само на трийсет метра от кръвожадните муджахидини.
Ако терористите искаха да убият четиримата морски пехотинци, можеха да го направят веднага. Гант зачака града от куршуми, който щеше да сложи край на живота й.
Ала не го дочака.
Вместо това чу стрелба — някъде
Намръщи се. Никога не беше чувала такива изстрели. Звучаха адски бързо, прекалено бързо, като бръмчене на шестцевна миникартечница…
И тогава видя нещо, което съвсем я изненада.
Видя, че барикадата се
Беше й ясно обаче друго.
Терористите бягаха от нещо много по-страшно от нея.
Докато отчаяно прескачаха барикадата си, ги застрелваха във въздуха — изотзад — и те се строполяваха целите разкъсани, с отделени от телата крайници.
Стотна от секундата преди един такъв боец от Ал Кайда да бъде разкъсан на парчета, докато се катереше по барикадата, Гант зърна върху тялото му
„Зелен лазер…“
— Лейтенант! — извика до нея Майка. — Какво стана с тая битка, по дяволите?! Нали войните трябваше да се водят между
— Знам! — отвърна Гант. — Тук има повече от две сили! Следвайте ме!
— Къде?
— Има само един начин да решим проблема и да свършим за каквото сме пратени тук!
С тези думи тя се затича през ничията земя, промуши се под въздушния конвейер и се насочи към лявата вентилационна шахта.
Стигна до северния край на въздушния конвейер в момента, в който четирима терористи от Ал Кайда дотичаха откъм своята барикада, преследвани от автоматична стрелба.
Първите трима муджахидини се покатериха по няколкото подредени като стълба сандъци и се качиха на конвейерната лента. Четвъртият натисна голям зелен бутон на един пулт.
Конвейерът изрева…
… и тримата мъже мигновено бяха отнесени с огромна скорост към съюзническата барикада. Четвъртият се метна на лентата след тях и също полетя на юг.
— Леле. Бърз конвейер… — отбеляза Майка.
— Хайде! — извика Гант и се хвърли зад барикадата на Ал Кайда.
Озова се на добре осветено пространство под вентилационните шахти. Наистина приличаше на катедрала. Електрическите лампи излъчваха разсеяна бяла светлина.
Тя видя и причината терористите да напуснат сигурността на барикадата си.
Петнайсетина облечени в черно командоси — мрачни призраци със зелени очила за нощно виждане — се разгръщаха от малък тунел зад барикадата, разположена в североизточния ъгъл на пещерата.
Вниманието й обаче привлякоха оръжията в ръцете им. Оръжията, които бяха отприщили адските огньове срещу бойците от Ал Кайда.
Войниците бяха въоръжени с автомати М100 „Метална буря“. Тези автомати не използват конвенционални движещи се части, за да изстрелват куршуми, а бързи електрически разряди и са в състояние да постигат невъобразимата скорост от десет хиляди куршума в минута. Това прилича на истинска метална буря и оттам идва и името им.
Автоматите на новопоявилите се войници бяха снабдени със зелени лазерни мерници — затова, докато не установеше истинското им име, Гант реши просто да ги нарича „черно-зелените“.
Най-странното в тях бе, че Гант като че ли изобщо не ги интересуваше. Те преследваха бягащите терористи.
Насред целия този хаос Гант застана под лявата вентилационна шахта и се зае да издигне вертикална минохвъргачка.
Когато свърши, извика „Пази се!“ и натисна спусъка. Мината с експлозивно свистене излетя в шахтата и изчезна със скоростта на ракета…
БУМ!!!
На шестстотин метра над тях мината улучи камуфлажния капак и го унищожи. В шахтата се посипаха останки и в същия момент отгоре нахлу естествена сива светлина.
Когато дъждът от останки спря, Гант отново пристъпи напред и заобиколена от хората си, издигна ново, много по-малко устройство: компактен лазерен диод.
Натисна бутона.
От диода се стрелна яркочервен лазерен лъч и изчезна в комина.
— До всички части, тук Лисица — каза Гант по радиостанцията си. — Ако още сте живи, внимателно ме чуйте. Лазерът е насочен. Повтарям, лазерът е насочен. Според оперативните инструкции бомбардировачите ще пристигнат след десет минути! Не ме интересува какво друго става тук! Да се махаме от тая мина!
В лагера на морската пехота един свързочник рязко вдигна глава от пулта си.
— Господин полковник! Току-що засякохме насочващ лазерен лъч от вътрешността на мината! Лъчът на Гант. Успели са.
Полковник Уокър се приближи.
— Повикай бомбардировачите, кажи им, че имат лазер. И прати евакуационни екипи при входа на пещерата да приберат хората ни още щом излязат. След десет минути тая мина ще отиде в историята. Не можем да чакаме изостаналите.
Гант, Майка и двамата морски пехотинци едновременно се обърнаха.
Все още бяха зад барикадата на Ал Кайда и трябваше да се върнат по обратния път към стръмния входен тунел.
Не успяха да изминат повече от няколко метра.
Едва бяха тръгнали, когато в ничията земя видяха странна сцена.
Четирима муджахидини от Ал Кайда стояха обградени от шестчленен черно-зелен отряд, попаднали в
