британецът.
Отрядът на Гант последва инструкциите му и продължи около двеста метра по наклонения тунел, в който бе въздушната конвейерна лента.
Метанометърът: 5,6%… 5,4%…
С навлизането им в мината концентрацията на метан намаляваше.
5,2%… 4,8%… 4,4%…
„Така е по-добре“ — помисли си Гант.
— Знаеш ли — каза Майка, докато тичаха — мисля, че той ще повдигне въпроса в Италия.
— Майко… — отвърна Гант.
След тази операция Майка и Гант — заедно със Скофийлд и дребничкия съпруг на Майка, Ралф — заминаваха на групова екскурзия в Италия. Щяха да наемат вила в Тоскана за две седмици преди да отидат на прословутото въздушно шоу „Аеростадия Италия“ в Милано — гвоздеят на програмата бяха два изключително редки Х–15, ракетни самолети на НАСА, най-бързите на света. Майка с нетърпение очакваше да ги види.
— Помисли — каза тя. — Тосканските хълмове. Стара вила. Стилен пич като Плашилото няма да пропусне такава възможност.
— Казал ти е, че ще ми предложи, нали? — без да откъсва поглед от тунела пред тях, попита Гант.
— Да.
— Адски е срамежлив — рече Гант. В следващия миг завиха и абсолютно ненадейно чуха изстрели. — Ще продължим друг път — изсумтя младата жена.
В мрака пред себе си видяха лъчи на монтирани върху каски фенерчета и сенки на тичащи съюзнически войници зад барикада от стари варели, палети и празни стоманени подемници.
А зад барикадата Гант видя толкова важните вентилационни шахти.
В този тесен, затиснат от ниския таван квадратен свят вентилационните шахти представляваха добре дошъл участък открито пространство. Високи колкото шест етажа и осветени от яркобели фосфоресциращи ракети, те сияеха като подземна катедрала.
Двата широки по десет метра кладенеца изчезваха в тавана през две еднакви конични ниши.
А под вентилационните шахти се водеше една от най-свирепите битки в историята.
Терористите от Ал Кайда бяха добре подготвени.
Бяха издигнали своя барикада в просторната пещера — барикада, безкрайно по-съвършена от импровизираното творение на съюзническите войници.
Беше направена от зарязаните в мината миньорски машини: големи коли с гигантски полусферични сонди, самосвали, стари джипове и контейнери, пълни със спиращи куршумите въглища.
Гант видя терористите в отсрещния край на пещерата: над сто, всички с кафяви кожени жилетки, бели ризи и черни чалми.
И бяха въоръжени до зъби. С калашници, М–16 и стари съветски ерпегета.
Гант се запъти към съюзническите войници.
Те бяха двайсетина — американски морски пехотинци и британци от СВС.
Тя стигна при съюзническия командир — майор Ашкрофт от СВС, с позивна „Сфинкс“.
— Това е кошмар! — извика английският командос. — Окопали са се за вечни времена около тия вентилационни шахти! И час по час някой от тях… мамка му! Ето пак! Застреляйте го!
Гант надзърна над съюзническата барикада.
Със смайваща внезапност един брадат арабски терорист изскочи през отвор в барикадата на Ал Кайда на мотор, като с една ръка стреляше с калашника си и крещеше нещо на аллах.
На гърдите му бяха прикрепени четири шашки С4.
Трима войници от СВС улучиха самоубиеца с автоматите си, свалиха го от седалката и той падна на земята зад продължаващия напред мотоциклет.
Арабинът вдигна облак прах…
… и избухна.
Просто изчезна.
Гант се ококори.
Ашкрофт се обърна към нея.
— Тук е пълна лудница, скъпа! Тия копелета час по час пращат поредния самоубиец и трябва да ги очистваме преди да стигнат нашата барикада! Проблемът е, че имат склад някъде там отзад! Генератори, бензин и достатъчно боеприпаси, храна и вода, за да издържат до трихилядната година! Пълна безизходица!
— Ами ако ги заобиколим? — попита Гант и посочи няколко тунела надясно.
— Не. Минирани са! С пехотни мини. Вече изгубих двама души! Тия чалмоносци отдавна са ни чакали тук! Нужна е фронтална атака. Трябват ми повече хора!
Сякаш по даден знак, в същия момент в тунела, който водеше към входа на мината, заблестяха двайсетина фенерчета.
— А, подкрепление — каза Ашкрофт и се запъти да ги посрещне.
Гант го проследи с поглед и видя, че се ръкува с командира на новия отряд.
„Странно — помисли си тя. — Полковник Уокър каза, че следващата група ще пристигне най-рано след двайсет минути. Как са стигнали толкова бързо?…“
Ашкрофт махна с ръка към барикадата — явно обясняваше ситуацията — и за стотна от секундата се обърна с гръб към новия си познат. В този миг командирът на новата група плавно и ловко измъкна нещо от колана си и рязко го прокара през гърлото на британеца.
Отначало Гант не разбра какво стана.
Ашкрофт не помръдна.
После, за свой абсолютен ужас, тя видя, че главата му се накланя под невероятен ъгъл и просто се отделя от тялото му.
Гант се ококори.
„Какво?…“
Ала нямаше време за смайване, тъй като Ашкрофт едва се беше строполил на земята, когато автоматите на новопоявилите се затрещяха и обсипаха с огън съюзническите войници зад барикадата.
Гант мълниеносно се метна в един от стоманените подемници. Навсякъде наоколо свиреха куршуми. След секунда към нея се присъединиха Майка и другите й двама морски пехотинци.
Останалите съюзници нямаха този късмет.
Повечето бяха хванати на открито… и безмилостно бяха пометени от този неочакван залп в тил.
— По дяволите! Какво става?! — Гант се притисна към ръждивата стена на стоманения подемник.
Бяха се озовали между
Смъртоносен сандвич.
— Какво ще правим, пиленце? — извика Майка.
На лицето на Гант се изписа решително изражение.
— Ще си спасяваме кожата. Хайде, насам!
И тя поведе хората си в единствената посока, която можеше — скочи от
Точно в този момент джипът на Скофийлд и Книга II спря във входа на мината.
Капитанът видя релсите, които потъваха в тунела, и пристъпи към тях, но от един страничен проход изскочиха две фигури.
