Единият вдигна ръка и пристъпи напред.
Свали каската си и вдигна зелените си очила за нощно виждане, за да покаже лицето си.
Лице, което Гант никога нямаше да забрави.
Никога не
Приличаше на герой от филм на ужасите.
В миналото главата на този човек трябва да бе попадала в бушуващ огън — целият му череп беше абсолютно гол и ужасно сбръчкан, с обгорена кожа, покрита с белези. Меката част на ушите му бе залепнала за главата му.
Под тази грозна гледка обаче очите му блестяха от удоволствие.
— Ти си Елизабет Гант, нали? — дружелюбно попита той и взе оръжията й.
— Аз ли? Да — изненадано потвърди тя.
Подобно на другия черно-зелен командир, плешивият също говореше с британски акцент. Изглеждаше четирийсетинагодишен. Опитен. Сръчен.
Мъжът измъкна магнитната кука на Гант от кобура на гърба й и я хвърли на земята далеч от нея.
— Боя се, че не можем да ти оставим и това — каза той. — Елизабет Луис Гант, с позивна „Лисица“. Двайсет и девет годишна. Съвсем скоро завършила офицерската школа. Втора по успех, струва ми се. Преди това си служила в Шестнайсети разузнавателен отряд на морската пехота под командването на тогавашния лейтенант Шейн М. Скофийлд, както и в охраната на президентския хеликоптер, пак под командването на капитан Скофийлд. А сега… вече не си под командването на капитан Скофийлд, защото в морската пехота са забранени тесните връзки между личния състав. Старши лейтенант Гант, аз съм полковник Деймън Ларкъм — Демона. Това са хората ми, „Интерконтинентална охрана“, Отряд осемдесет и осем. Надявам се, че не възразяваш, но просто за известно време трябва да те вземем с нас.
Един от хората на Ларкъм сграбчи Гант изотзад, притисна марля, напоена с трихлорметан, към устата и носа й и тя потъна в пълен мрак.
След малко красивият млад командир, когото Гант бе видяла да отсича главата на Завахири, се приближи до Демон с две медицински кутии в ръце.
— Взехме главите на Завахири и Халиф, господин полковник — съобщи той. — Открихме трупа на Ашкрофт, но главата му вече липсваше. Смятам, че Скорпионите са тук и първи са се добрали до него.
Ларкъм замислено кимна.
— Хм… Майор Заманов и неговите Скорпиони. Благодаря, Каубой. Мисля, че и без това спечелихме повече от достатъчно от тая атака. — Той погледна проснатото на земята тяло на Гант. — И може да увеличим улова си. Кажи на всички да се насочат към задния изход. Време е да се връщаме при самолетите. Тази мина ще бъде бомбардирана и самолетите вече пристигат.
След две минути джипът на Скофийлд заобиколи конвейерната лента откъм барикадата на Ал Кайда и спря, като вдигна облак прах.
Капитанът, Книга II, Майка и двамата младши морски пехотинци скочиха от него с оръжия в ръце.
— Колко остава до хвърлянето на бомбите, Майко? — извика Скофийлд.
— Шест минути!
Гант не се виждаше никъде.
Майка стоеше до края на барикадата, недалеч от конвейера.
— Тук я видях за последен път. Един хубавец от черно-зелената група отсече главата на някакъв терорист и после не щеш ли цялата шайка от Ал Кайда ни прегази!
Тя посочи отсрещния североизточен ъгъл на пещерата — зад вентилационните шахти. Там Скофийлд видя по-тесен тунел, широк колкото врата на гараж.
Забеляза още нещо — на пода.
Магнитна кука.
Отиде при нея, вдигна я и прочете думите „Кума Лиса“, написани с бял маркер върху ръкохватката. Магнитната кука на Гант. Той я закачи на колана си.
Когато се върна при другите, Майка тъкмо казваше:
— … и не забравяйте четвъртата сила, която е тук.
—
— В тази мина има четири отделни части — обясни Майка. — Ние, Ал Кайда, ония черно-зелени скапаняци, които отвлякоха пиленцето ми, и още една, четвърта сила: оная шайка, дето убиха Ашкрофт и превзеха съюзническата барикада в тил.
— Убили са Ашкрофт!? — ахна капитанът.
— Да, мама му стара. Отрязаха му главата.
— Господи! Това е друга група ловци на глави. И къде е сега тази четвърта сила?
— Хм, струва ми се, че вече са тук… — злокобно съобщи Книга II.
Появиха се иззад барикадата на Ал Кайда — двайсетина въоръжени войници в жълто-кафяви пустинни маскировъчни униформи, карамелени маски и жълти руски кубинки. Наизскачаха от пикапите и самосвалите, които образуваха барикадата.
Повечето носеха късоцевни автомати ВЗ–61 „Скорпион“: характерното оръжие на елитните руски спецчасти. Именно от това оръжие бяха получили името си като ловци на глави: Скорпионите.
Бяха ги причаквали.
От групата се отдели мъж с майорски пагони и отсечено заповяда:
— Хвърлете оръжието си!
Скофийлд и другите четирима морски пехотинци се подчиниха. Двама руснаци незабавно се втурнаха към него и здраво го хванаха.
— Каква приятна изненада, капитан Скофийлд — каза майорът. — В разузнавателните ми сведения не се съобщаваше, че сте тук, но появата ви е добре дошла. Главата ви може да струва също толкова, колкото и на другите, но да донесеш прочутото Плашило определено носи известен престиж.
Руснакът като че ли претегли Скофийлд с поглед.
— Но може репутацията ви да не е основателна — изсумтя той. — На колене, моля.
Скофийлд остана изправен и кимна към лазерния диод на Гант.
— Виждате ли онова устройство ей там? Този диод насочва към мината шесттонна бомба. Бомбардировачът ще пристигне след пет мину…
— Казах: на колене!
Единият руснак зад гърба му го удари зад коленете с приклада на автомата си и Скофийлд падна на земята под катедралните куполи на вентилационните шахти.
С рязко свистене майорът изтегли лъскава сабя от ножницата на гърба си: къса казашка сабя.
— Наистина — каза той и се приближи, като лениво въртеше оръжието в ръка. — Малко съм разочарован. Мислех си, че ще е по-трудно да убия Плашилото.
Вдигна сабята, стисна я с две ръце и понечи да замахне… и изведнъж върху гърдите на двамата руснаци зад Скофийлд се появиха две сини лазерни точки и в следващия миг те паднаха мъртви.
Капитанът вдигна глава…
Майорът се завъртя…
И всички го видяха.
Стоеше под другата вентилационна шахта с два сребристи ремингтъна в ръце — държеше ги като пистолети. На стоманените цеви на пушките бяха монтирани модерни сини лазерни мерници.
До него на сгъваеми триноги бяха поставени две дистанционно задействани картечници ФН-МАГ, също снабдени със сини лазерни мерници. Едното роботизирано оръжие осветяваше гърдите на майора; точката на другото просто обхождаше руските войници.
Мъжът бе изцяло облечен в черно.
Черна бойна униформа.
Черна бронирана жилетка, покрита с белези от сражения.
Черна хокейна каска.
А на лицето му — сурово лице, обветрено и небръснато — имаше обли огледални очила с жълти стъкла.
