Найт се приближава към него.
— Казвам ти, Плашило, по-добре този човек да не те гони по петите.
— Късно — отвърна капитанът. — Той стои точно пред мен.
Скофийлд и Найт се върнаха при другите под „Черният гарван“.
Книга II и Майка се приближиха до капитана.
— Добре ли си? — тихо попита Майка. — Книга ми разказа какво се е случило в Сибир. Ще ме прощаваш за езика, Плашило, обаче какво става тук, мама му стара?
— Имах тежка сутрин и загинаха много хора — отвърна Скофийлд. — Имаш ли представа какво се е случило с Гант?
— За последен път я видях, когато се появиха ония скапаняци със зелените лазерни мерници и бях повалена върху конвейерната лента…
— Отвлякоха я — каза мъжки глас зад Майка.
Беше Алоишъз Найт.
— Отвлече я ловецът на глави, известен като Демона Ларкъм, с хората си от ИО Осемдесет и осем.
— Откъде знаеш? — попита Книга II.
— Руфъс, кажи им. — Найт кимна на партньора си, исполински високия пилот.
Руфъс имаше рунтава брада, широко усмихнато лице и сериозни очи. Той леко се приведе, сякаш искаше да посмали над двуметровия си ръст, после заговори бързо и делово — до такава степен, сякаш ритъмът и интонацията на нормалната реч му бяха абсолютно чужди.
— След като спуснах Алоишъз по вентилационната шахта, отидох да го чакам при задния вход. Хвърлих аерозолна микродотова граната на площадката пред тунела — както ми нареди, шефе. После се отдалечих на километър и половина — пак според твоите инструкции. Пет минути преди всички да излезете от мината, на оная площадка кацна огромен хеликоптер „Чинук“ и два бойни хеликоптера „Линкс“. От тунела изскочиха два джипа и един пикап и се качиха по рампата на транспортния вертолет. После отлетяха по посока на Афганистан.
— Откъде знаеш, че Гант е била с тях? — попита Скофийлд.
— Направих снимки — просто отвърна Руфъс. — Алоишъз ми каза да снимам, ако се случи нещо необичайно, и аз го направих.
Докато исполинът говореше, Скофийлд го преценяваше с поглед. За човек, който можеше с невероятно умение да управлява модерен руски изтребител — нещо, за което се изискваха почти интуитивни познания по физика и аеродинамика, — речта му изглеждаше странно скована и пряма, сякаш директността му действаше успокоително.
Капитанът бе виждал хора като него: често най-талантливите пилоти (и войници) изпитваха огромни затруднения при контактите си с хора. Те бяха толкова съсредоточени в своята област, че обикновено не можеха да се изразяват или не забелязваха нюанси като ирония и сарказъм. Човек просто трябваше да проявява търпение към тях. Освен това трябваше да внимава техните колеги в армията да са също толкова търпеливи. Директни, но не и глупави хора. Да, в Руфъс имаше нещо повече от това, което се виждаше на пръв поглед.
Найт извади миниатюрен монитор от кабината на изтребителя и го показа на Скофийлд.
На дигиталните снимки се виждаха три коли, които излизаха от задния вход на мината и се качваха по рампата на очакващия ги транспортен хеликоптер „Чинук“.
Черния рицар увеличи няколко от фотографиите, които показваха първия джип.
— Обърнете внимание на двете бели кутии на дясната седалка — посочи той. — Медицински транспортни кутии. Две кутии: две глави.
После превключи на следващата снимка — размазан образ на пикап, движещ се зад двата джипа.
— Наблюдавайте каросерията — каза Найт. — Забележете, че всички хора на Ларкъм са облечени в черно. Един човек обаче… ето този… този без каска… носи пясъчна маскировъчна униформа на морската пехота.
И Скофийлд я видя.
Въпреки че снимката беше размазана и нефокусирана, той позна фигурата й и късата й руса коса.
Гант.
Просната в безсъзнание в каросерията на пикапа.
Кръвта му се вледени.
Най-добрият ловец на глави на света бе отвлякъл Гант.
На Скофийлд повече от всичко на света му се искаше да тръгне след нея…
— Не. Точно това е целта на Демона, капитане — прочел мислите му, каза Найт. — Не правете нищо прибързано. Знаем къде е тя. И Ларкъм няма да я убие. Трябва му жива, за да примами
— Защо сте толкова сигурен?
— Защото така щях да постъпя аз — спокойно отговори Найт.
Скофийлд мълчаливо срещна погледа му. Все едно гледаше в огледало — Скофийлд с неговите сребристи огледални очила, скриващи белезите му, Найт с неговите жълти очила, скриващи болните му очи.
Вниманието на капитана привлече татуировката на подлакътницата на Найт. Тя изобразяваше разгневен белоглав орел и думите: СПИ С ЕДНО ОТВОРЕНО око.
Скофийлд беше виждал този образ: на плакати, излезли скоро след 11 септември. На тях американският орел казваше: „Ей, терористи, спете с едно отворено око“.
Под орела на Найт имаше друг надпис: „БРАНДАЙС“. Скофийлд не знаеше какво означава това.
Той отново се обърна към другия мъж.
— Чувал съм за вас, господин Найт — каза капитанът. — Вашата вярност не е нещо, с което можете да се похвалите. Предали сте своята част в Судан. Защо да смятам, че няма да предадете и мен?
— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците или в държавния архив на Съединените щати — отвърна Черния рицар.
— Това значи ли, че няма да ме убиете?
— Ако исках да ви убия, капитане, вече щяхте да сте с куршум в мозъка. Не. Моята задача е да не позволя да ви убият.
— Да не позволите да ме убият ли?
— Вижте, капитане, не го правя, защото ви харесвам или защото смятам, че сте специален по какъвто и да е начин. За това ми плащат, при това добре. Наградата за главата ви е осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара. Уверявам ви, плащат ми доста повече от това, за да се грижа да не ви убият.
— Добре тогава — каза Скофийлд. — Кой ви плаща, за да ме пазите?
— Не мога да ви кажа.
— Можете, разбира се.
— Няма да ви кажа. — Найт дори не мигна.
— Но вашият работодател…
— … не подлежи на обсъждане — прекъсна го Черния рицар.
Скофийлд избра друга тактика.
— Добре тогава, каква е причината за всичко това? Какво ви е известно за този лов на хора?
Найт сви рамене и се извърна.
Вместо него отговори Руфъс.
— Причините за лова на хора са всевъзможни, капитан Скофийлд. Залавяне и ликвидиране на шпионин, избягал с важна тайна. Залавяне и връщане на похитител,
— А какво знаете за този лов? — попита Скофийлд.
— Организаторът не е известен, нито причината за самия лов, но оценителят, един банкер от АЖМ-
