Суис, казва се Делакроа, има опит в такива неща — отвърна Руфъс. — А щом оценителят е редовен, повечето ловци на глави не се интересуват от причината за лова.

Той се обърна към Найт.

Черния рицар само наклони глава.

— Голям лов. Петнайсет жертви. Всички трябва да бъдат мъртви до дванайсет часа на обяд, нюйоркско време. Осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара на глава. Това прави общо двеста и осемдесет милиона долара. Каквато и да е, причината за организирането на този лов струва над четвърт милиард долара.

— Казвате, че всички трябва да сме мъртви до дванайсет на обяд, нюйоркско време, така ли? — попита Скофийлд. За пръв път чуваше за времевите рамки на лова. Погледна си часовника.

В Афганистан беше 13:40. Това правеше 03:40 в Ню Йорк. Малко повече от осем часа.

Капитанът замислено замълча.

После рязко вдигна очи.

— След като ме открихте, господин Найт, какво предполагат инструкциите ви?

Черния рицар бавно кимна, впечатлен от зададения въпрос.

— Инструкциите ми са съвсем ясни. Отсега нататък трябва да ви защитавам.

— Но не са ви казали да ме държите в плен, нали?

— Не… — потвърди Найт. — Не са. Имам инструкции да ви оставя пълна свобода на действие — да ходите, където пожелаете, — но под моя закрила.

И с това Скофийлд разгада част от загадката.

Онзи, който плащаше на Найт да го пази, искаше не само Скофийлд да остане жив, но и да направи онова, което ловът трябваше да му попречи да направи.

— Казахте, че знаете къде е Гант. Откъде?

— От аерозолната микродотова граната, която Руфъс е хвърлил на площадката преди да пристигнат момчетата на Демона.

Скофийлд беше чувал за микродотите. Очевидно те бяха последното откритие в областта на нанотехнологиите.

Микродотите представляваха микроскопични силиконови чипове, всеки голям, колкото връх на игла, но с невероятен капацитет. Макар мнозина да бяха убедени, че микродотите ще са основа за ново поколение суперкомпютри — представете си течност, наситена със свръхмощни микродоти — в момента те се използваха главно от престижните производители на автомобили като проследяващи устройства: напръскваш шасито на ферарито си с наситена с микродоти боя и колата може да се проследи навсякъде по света. И никой автокрадец, колкото и упорит да е, няма да може да я отмъкне.

Хвърлената от Руфъс микродотова граната беше обгърнала площадката с аерозолен облак, съдържащ милиарди микродоти.

— Демона, хората му, колите и вашето момиче са покрити с микродоти — каза Найт. Той откачи от колана си малко навигационно устройство, покрито със самоделни ключове и антени.

На екрана имаше карта на света. В района на Средна Азия се движеха няколко червени точки.

Групата на Ларкъм Демона.

— С това нещо можем да ги проследим до всяка точка на света — поясни Черния рицар.

Скофийлд се съсредоточи, опита се да подреди мислите си и да претегли възможностите, за да разработи план за действие.

— Първо трябва да открием каква е причината за всичко това — каза накрая той.

Капитанът извади списъка и за кой ли път го анализира. Майка и Книга II го прочетоха над рамото му.

— Мосад — видяла едно от имената, промълви Майка:

11. РОЗЕНТАЛ, Бенямин И.ИзраелМосад

— Какво искаш да кажеш? — попита Скофийлд.

— Оня Завахири каза нещо за Мосад в мината преди да изгуби главата си. Той беше побъркан, викаше, че се бил спасил от съветските експерименти в някакъв лагер, после от американските ракетни удари през деветдесет и осма. Накрая каза, че в Мосад знаели за неуязвимостта му, защото много пъти се били опитвали да го убият.

— Мосад… — замислено повтори Скофийлд и включи сателитната си радиостанция. — Още ли си на линия, Феърфакс?

— И ще съм на линия, докато има кафе — разнесе се отговорът.

— Провери имената Хасан Мохамед Завахири и Бенямин И. Розентал.

— Един момент — каза младежът. — Добре, открих нещо. От някакви сведения, разменени между американското и израелското разузнаване. Майор Бенямин Ицхак Розентал е „каца“ на Хасан Завахири, с други думи, той води неговото дело, наблюдава го. Розентал работи в Хайфа, но изглежда, че вчера е бил пратен в лондонското бюро на Мосад.

— В Лондон ли? — попита Скофийлд.

В ума му започваше да се оформя план.

И изведнъж отново се почувства жив.

Цяла сутрин изоставаше и само реагираше — сега ставаше активен.

— Книга, Майка, какво ще кажете да посетим майор Розентал в Лондон? Да видим дали той не може да хвърли светлина върху тази ситуация.

— С удоволствие — отвърна Майка.

— Естествено — присъедини се Книга II.

Алоишъз Найт нехайно и безразлично следеше разговора им.

— А, Плашило — обади се Феърфакс. — Щях да го спомена по-рано, обаче нямах възможност. Спомняш ли си онзи доклад на Центъра за медицински проучвания? Е, оттук не мога да го получа. Преди два месеца е бил изтрит от архива на ЦМПТЧ. Архивен екземпляр има в някакъв склад в Аризона, но иначе всички други копия са унищожени. Обаче открих нещо за двамата му автори, ония двама души от твоя списък, които са работили в Центъра за медицински проучвания: Никълсън и Олифант — продължи той. — Никълсън се е уволнил преди две години и сега живее в някакъв старчески дом за ветерани във Флорида. Но Олифант е напуснал ЦМПТЧ едва миналата година. Сега е главен лекар в спешното отделение в болницата „Сейнт Джон“ във Вирджиния, недалеч от Пентагона.

— Нима? Господин Феърфакс, искате ли за един ден да станете старши офицер? — попита Скофийлд.

— Готов съм на всичко, само да се измъкна от тоя кабинет, приятел. Шефът ми е най-големият гадняр на света.

— Когато имаш възможност, иди в „Сейнт Джон“ и си поговори с доктор Олифант.

— Готово. — Феърфакс се изключи.

— Ами ти? — попита Майка капитана. — Няма да останеш с тоя ловец на глави, нали? — Тя стрелна Найт със смразяващ поглед. Черния рицар само вдигна вежди.

— Той казва, че мога да отида където пожелая. Само трябвало да ме пази.

— Тогава къде отиваш? — обади Книга II.

Скофийлд присви очи.

— При източника на този лов. В онзи френски замък.

— И какво ще направиш? Ще почукаш на вратата, така ли?

— Не. Ще си поискам наградата.

— Каква награда? — изненада се Майка. — Хм, не че те подстрекавам, обаче не ти ли трябва… глава… за да получиш наградата?

— Точно така — потвърди Скофийлд, като гледаше модифицираното навигационно устройство на Найт, миникомпютъра, изобразяващ напредването на Демона. — И знам точно откъде да я взема. И в същото време ще спася Гант.

Вы читаете Плашилото
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату