Харесваше му идеята за нея, самата концепция: пълната и абсолютна загуба на контрол — общество без ред.
Особено обичаше начина, по който хората — обикновените хора, средните хора, нормалните хора — реагираха на това.
Когато се срутваха футболни стадиони, те се изпотъпкваха.
Когато имаше земетресения, плячкосваха.
По време на анархични епизоди по време на война — Нанкин, Ми Лай, Сталинград — изнасилваха и осакатяваха ближните си.
Телеконференцията с другите членове на Съвета щеше да започне след десет минути, което даваше на член №12 достатъчно време да се отдаде на страстта си към анархия.
Казваше се Джонатан Килиън.
По-точно Джонатан Джеймс Килиън III. На трийсет и седем години той бе най-младият член на Съвета.
Роден в разкош, Килиън беше високомерно същество, свикнало да получава всичко, каквото пожелае. Освен това имаше студен поглед, който можеше да накара и най-опърничавия му конкурент да се замисли. Това бе важна дарба, подсилвана от необикновена особеност на лицето му: едното око на Джонатан Килиън беше синьо, а другото — кафяво.
Той притежаваше трийсет и два милиарда долара и чрез лабиринтна мрежа от компании бе собственик на крепостта дьо Валоа.
Килиън никога не беше харесвал член №5.
Макар и безмерно богат благодарение на получената си в наследство тексаска петролна империя, №5 не блестеше с интелект и имаше склонност към внезапни избухвания. Петдесет и осем годишен, той продължаваше да е глезено мамино детенце. Освен това упорито опонираше на идеите на Килиън по време на заседанията на Съвета.
В момента обаче член №5 стоеше в просторен каменен зандан на най-долния етаж на крепостта дьо Валоа, дълбоко в каменния търбух на замъка, придружаван от четирима свои помощници.
Занданът се казваше Ямата на акулите.
Дълбок пет метра, с вертикални каменни стени, той беше идеално кръгъл и имаше диаметър петдесетина метра. Из него бяха пръснати високи каменни подиуми. Едно нещо в него бе ясно: щом човек попаднеше вътре, бягството бе невъзможно.
В средата на ямата имаше вертикална шахта с диаметър три метра, която стигаше до океана.
Започваше приливът и водата в шахтата бързо се покачваше, изливаше се в по-широката „яма“, изпълваше я, превръщаше пръснатите тук-там подиуми в каменни островчета — за огромен ужас на член №5 и неговите помощници.
Страхът им се усилваше от двата тъмни силуета, които можеха да се видят точно под повърхността — търпеливо кръжащи в очакване водата да се покачи, — силуети с гръбни перки и остри като куршуми глави.
Две големи тигрови акули.
Освен всичко това Ямата на акулите имаше още няколко особености, които си струва да отбележим.
Първо, балкон, разположен от южната страна. Знаеше се, че преди революцията френските аристократи провеждали гладиаторски боеве в занданите си, обикновено изправяйки селяните си едни срещу други или в по-сложните зандани като този в крепостта дьо Валоа — селяни срещу зверове.
Втората особеност на Ямата на акулите можеше да се открие в най-големия каменен подиум до северната стена. Върху него се издигаше ужасяващо устройство: петметрова гилотина.
Висока и страховита, гилотината беше поставена там от самия Джонатан Килиън. В основата й имаше груб дръвник с отвори за главата и ръцете. Скосеният нож на гилотината се вдигаше с манивела. Освобождаваше го обикновен лост.
Килиън бе вдъхновен от действията на японските войници по време на обсадата на китайския град Нанкин през 1937 година.
През онези три героични седмици японците бяха подложили китайците на неизразими мъчения. Бяха убити над триста и шейсет хиляди души. Разказваха се ужасии за войници, които провеждали състезания по обезглавяване или още по-страшно, давали на бащите избор — или да изнасилят родните си дъщери, или да гледат как ги изнасилват. А също на синовете — или да правят секс с родните си майки, или да умрат.
Това заинтригува Килиън. Обикновено китайците взимали достойното решение и избирали смъртта пред извършването на такива отвратителни неща.
Но някои постъпвали иначе.
И тъкмо това забавляваше Килиън. Докъде са готови да стигнат хората в стремежа си към самосъхранение.
И затова бе накарал да поставят гилотината в Ямата на акулите.
Тя беше предназначена да дава на жертвите подобен избор.
Да ги сполети ужасна смърт, като се оставят на милостта на тигровите акули, или да умрат бързо и безболезнено от собствената си ръка на гилотината.
Понякога, когато в ямата имаше няколко души (както днес), Килиън им предлагаше фаустовска сделка: „Убийте шефа си на гилотината и ще освободя останалите“. „Убийте тази истерично пищяща жена и ще освободя останалите“.
Естествено никога не освобождаваше никого. Но пленниците не го знаеха и в повечето случаи самите те умираха с окървавени ръце.
Петимата в ямата отчаяно дращеха по стените. Прииждащата вода бързо се покачваше.
Една от помощничките на №5 успя да се покатери донякъде по стената — използваше тясна каменна опора, — но един здравеняк бързо я дръпна долу, защото видя в опората своя шанс за оцеляване.
Килиън с огромен интерес ги наблюдаваше от южния балкон.
„Един от тези хора струва двайсет и два милиарда долара — помисли си той. — Другите печелят по около шейсет и пет хиляди годишно. И все пак в момента всички са абсолютно равни.“
„Анархията — каза си Килиън. — Великата изравнителка.“
Скоро водата достигна метър и половина — до гърдите — и двете тигрови акули мълниеносно навлязоха в ямата. Отначало хората се спасяваха върху каменните острови, но след малко и те бяха залети.
Петима души. Две акули.
Грозна гледка.
Акулите нападнаха безпомощните хора — блъскаха ги във водата, повличаха ги под повърхността, разкъсваха ги. Кръв оцвети клокочещите вълни.
След като и втората акула довърши първата си жертва в кървава пяна, двете помощнички се убиха една друга на гилотината.
Както и самият №5.
За да не бъде изяден от акулите, той предпочете сам да си отсече главата.
После всичко свърши и прииждащата вода погълна подиума с гилотината, изличи уликите, акулите погълнаха обезглавените трупове и Джонатан Килиън III се обърна и тръгна към офиса си за обедната телеконференция.
Лица на телевизионни екрани, монтирани на стените.
Лицата на другите членове на Съвета, включващи се от различни точки по света.
Килиън зае мястото си.
Преди пет години беше наследил огромната империя на баща си — лабиринт от компании, известен като „Аксън Корпорейшън“. Освен всичко останало, империята произвеждаше ескадрени миноносци и ракети с голям обсег на действие за американските ВС.
