гарван“…
00:26…
… и стреля.
00:27…
Куршумът улучи лоста и задейства катапулта.
И джипът се стрелна със скорост, каквато иначе не би могъл да вдигне никога.
Деветдесет метра за 2,2 секунди.
Скофийлд и Майка се залепиха за седалките и усетиха как очните им ябълки потъват в орбитите.
Джипът с невероятна скорост се носеше по пистата.
Палубата се превърна в мъгла.
Предните гуми на джипа се пръснаха след петдесет метра.
Но той продължи да лети напред като изстреляно от топ гюле, тласкан от огромната сила на катапулта.
Естествено не се движеха толкова бързо, колкото излитащ изтребител, тъй като изтребителят има и собствена тяга.
Но Скофийлд не искаше да лети.
Искаше само да се махне от самолетоносача преди той да…
Избухне.
Джипът стигна до края на пистата… и изхвърча от нея… с вдигната нагоре предница и въртящи се колела…
Нямаше огън.
Нямаше изригващи облаци.
Само мощен трясък.
Стоманеният корпус на кораба моментално се разшири навън — под натиска на възпламенилия се водород — и се пръсна по шевовете.
В небето полетяха милиарди нитове.
Изминаха много километри и после цяла минута се сипеха наоколо. Един хеликоптер, току-що излетял от задния край на самолетоносача, мигновено беше унищожен от неочаквания залп.
Във въздуха се разхвърчаха парчета от кораба, включително цели стоманени плоскости, и заваляха по френските ескадрени миноносци, огъвайки корпусите им и разбивайки илюминаторите им.
Най-тежко пострада задният край на „Ришельо“ около епицентъра на взрива: охлаждащите шахти.
Външните стени просто бяха разкъсани по шевовете — по вертикалните нитови сглобки — и през пробойните безмилостно занахлува вода.
И „Ришельо“, най-големият и най-мощен самолетоносач на Франция, започна да потъва в океана.
Джипът на Скофийлд и Майка обаче излетя от носа на гигантския кораб.
Докато се носеше във въздуха пред самолетоносача, двамата откопчаха коланите си, оттласнаха се от колата и скочиха.
Паднаха от височина около двайсет и пет метра.
Пръв падна джипът. Изригна огромен стълб от пяна и пръски.
Скофийлд и Майка го последваха. Два плясъка.
Болеше, но навлязоха във водата с краката надолу и с изпънато тяло. Потънаха под повърхността миг преди самолетоносачът да избухне и нитовете да обсипят океана като дъжд от смъртоносни шрапнели.
Могъщият самолетоносач потъваше бързо с кърмата напред.
Наистина представляваше зрелищна гледка.
А после, докато безпомощният екипаж се щураше, тичаше към спасителните лодки или просто скачаше във водата, грамадният кораб се изправи вертикално — с високо издигнат нагоре нос и напълно потопена задна част.
Останалите от френската авионосна група се бяха вцепенили от изумление.
Такива неща бяха невъобразими, освен по време на война. Повече от половин век никоя страна не беше губила самолетоносач.
И може би тъкмо затова реагираха бавно, когато минута след експлозията „Черният гарван“ увисна на три метра над вълните на Атлантика и прибра две фигурки в задния си оръжеен отсек.
После аеродинамичният Су–37 се издигна във въздуха и отлетя надалеч от останките на авионосната група „Ришельо“.
Алоишъз Найт се вмъкна в килията на „Черния гарван“ и видя Скофийлд и Майка да лежат на пода като мокри плъхове.
Капитанът вдигна поглед.
— Установи курс към Ламанша, близо до Шербург. Там е първият кораб от програмата „Корморан“. Трябва да го открием преди да изстреля ракетите си срещу Европа.
Найт кимна.
— Вече казах на Руфъс да ни закара там.
Изглеждаше необичайно мрачен, почти… разчувстван.
Какво ставаше?
Скофийлд се огледа и най-после се сети.
— Къде е Гант?
И тогава очите на Найт зад жълтите очила се поколебаха — съвсем леко. Капитанът обаче видя и усети в себе си нещо, каквото не бе изпитвал никога.
Абсолютен, тотален ужас.
Алоишъз Найт мъчително преглътна и каза:
— Трябва да поговорим, капитане.
ШЕСТА АТАКА
26 октомври, 17:00 (британско време)
40 (a) (II) В случай на конфликт между глобални сили е много вероятно измъчваното от бедност население на Африка, Близкия изток, Средна Азия и Централна Америка, което е далеч по-голямо от населението на Запада, да залее западните граници и да овладее западните градски центрове.
„Кой трябва да върши трудните неща? Онзи, който може.“
