„Черният гарван“ кацна на върха на една скала над Ламанша, брулена от проливен дъжд.
Шейн Скофийлд слезе от кабината, стъпи на калната земя и се отдалечи от изтребителя, без да обръща внимание на бурята.
След като Найт му бе описал случилото се в Ямата на акулите, Скофийлд беше казал само две думи.
— Руфъс, кацай.
Капитанът спря на ръба на скалата и силно стисна очи.
Сълзите му се смесиха с шибащия лицето му дъжд.
Гант е мъртва.
Мъртва.
И него не го бе имало там. Не я беше спасил. Преди
Ала не и този път.
Той отвори очи. Вторачи се в празното пространство.
После краката му омекнаха и Скофийлд се строполи на колене в калта. Раменете му се разтърсваха от отчаяните му ридания.
Майка, Найт и Руфъс го наблюдаваха от отворената кабина на „Гарвана“, кацнал на двайсет метра от него.
— Мамка му… — изпъшка Майка. — И какво ще прави сега, по дяволите?
Пред очите на Скофийлд се редяха калейдоскопични образи.
Видя Гант — тя му се усмихваше, смееше се, държеше го за ръка, докато се разхождаха по плажа в Пърл Харбър, притискаше се към него в леглото. Господи, почти усещаше топлината на тялото й.
Видя я да се сражава на Антарктида и в Юта. Да спасява живота му с изстрел на магнитната кука в Зона 7.
И после — смаяно — видя Килиън в замъка да казва: „Обичам да наблюдавам изписващото се на лицата на хората изражение на чист ужас, когато осъзнаят, че със сигурност ще умрат“.
И видя света отсега нататък…
Без нея.
Пуст.
Безсмислен.
Погледна към пистолета в кобура си… и го извади.
— Ей, приятел — чу се зад гърба му нечий глас. — Какво мислиш да правиш с тоя пистолет?
Беше Майка.
Стоеше точно зад него.
Скофийлд не се обърна.
— На никой не му пука, Майко. Може да спасим света и никой няма да ни обърне внимание. Хората ще продължат да си живеят живота, без да знаят за войници като нас. Като Гант.
Очите на Майка бяха вперени в оръжието му. От него се стичаше дъждовна вода.
— Прибери пистолета, Плашило.
Скофийлд погледна надолу, видя пистолета и сякаш чак сега го забеляза.
— Ей — каза Майка. И само за да го разсее, му зададе въпрос, чийто отговор вече знаеше: — Какво е имала предвид с това „Предай на Скофийлд, че съм щяла да кажа «да»“?
Той впери поглед в далечината и заговори като робот:
— През последните два месеца мислехме да се женим. Преди две седмици даже запазих маса в оня ресторант на плажа в Пърл Харбър. Там се запознахме, когато тя постъпи в нашия отряд. Когато научи за резервацията, Либи разбра, че ще й направя предложение.
— А ти щеше ли?
— Пръстенът е вкъщи.
Той размърда пръстите на ръката, в която държеше пистолета. Прехапа устни. По лицето му се стече нова сълза.
— Господи, Майко! Тя е мъртва. Мъртва е, мама му стара! Не ми остана нищо. Мамка му! Светът може сам да води тъпите си битки.
С бързо движение опря дулото на пистолета под брадичката си и натисна…
Ала Майка реагира по-бързо.
Сграбчи го в момента, в който оръжието изгърмя, и двамата се затъркаляха в калта край ръба на скалата.
И се сборичкаха: Майка се опитваше да прикове към земята дясната му ръка, Скофийлд се опитваше да се освободи.
По-висока, по-яка и много по-тежка, отначало Майка имаше превес. Притисна го под грамадното си тяло и обездвижи китката му. Пистолетът се изхлузи от пръстите му. После тя силно го удари по лицето…
Ударът оказа странно въздействие върху Скофийлд.
Като че ли го накара да се съсредоточи.
С почти обезпокоителна лекота той стисна лявата китка на Майка с два пръста и я изви. Тя изрева от болка и Скофийлд — с идеално балансирано движение — я отблъсна от себе си.
Двамата се изправиха.
Застанаха един срещу друг на брулената от вятър и дъжд скала.
— Няма да ти позволя да го направиш, Плашило! — извика Майка.
— Съжалявам, Майко. Късно е.
Тя го нападна.
Нахвърли се върху него светкавично и нанесе съкрушително дясно кроше, ала Скофийлд, който бе заел съвършено балансирана поза в калта, го избегна и я удари пак.
Майка залитна и се изправи.
— Това изобщо не е достатъчно, за да се избавиш от мен!
Тя пак се хвърли срещу него, блъсна го с рамо, обхвана го с ръце, вдигна го във въздуха и двамата се строполиха на земята.
Алоишъз Найт и Руфъс просто стояха под дъжда и наблюдаваха схватката като двама смаяни зрители.
Пилотът пристъпи напред и понечи да се намеси — но Найт го спря с ръка върху гърдите, без да откъсва очи от двубоя.
— Не — каза той. — Това е само между тях двамата.
Скофийлд и Майка се търкаляха в калта.
Майка като че ли го бе затиснала под себе си, но той нанесе къс остър удар с лакът в брадичката й и — отново с изненадваща сила — я отхвърли от себе си.
Изправи се.
И тя се изправи.
От двамата се стичаше кал.
