първата мисия, Стреч се отнасяше с подозрение към всички привидно добронамерени натрапници.
— Ще решаваме проблемите, като възникнат — каза Джак. — Има ли още нещо? Някой да има да предложи още нещо?
Всички мълчаха.
Срещата беше приключила…
И изведнъж във въздуха се вдигна ръка — плахо, неуверено. Мъничка ръчичка — в дъното на стаята.
Алби.
Пол Робъртсън се обърна и каза:
— Е, добре, щом е ред на въпросите от деца, аз съм дотук. Имам по-важна работа.
Джак обаче не бе толкова пренебрежителен. В действителност той смяташе, че Алби е наистина смел, за да вдигне ръка, особено в тази компания.
— Какво има, Алби?
— Мисля, че мога да помогна с нещо от страницата на Магьосника — каза момчето, като си помагаше с жестове.
— И какво по-точно? — Джак се изненада, че Ал използва жестомимика, още повече че тук не се налагаше.
— Ето тук — каза Алби. — Където казва „Потъването и изплуването на «Титаник» (дек. 2007)“. Това не се отнася до кораба „Титаник“. Става дума за залязването и изгряването на Титан — луната на Сатурн — зад Юпитер, Това е използван от астрономите жаргон: „потъване на Титаник“ и „изплуване на Титаник“. Събитието е доста рядко наблюдавано, но когато Юпитер и Сатурн са подравнени — а това ще се случи отново следващия март, — става два пъти седмично.
— И кога по-точно ще бъдат Земята, Юпитер и Сатурн отново подравнени? — попита Зоуи.
Алби сви рамене и отвърна:
— Може би след триста-четиристотин години.
— Това е важно уточнение — отбеляза Абас.
— Несъмнено — съгласи се Джак и хвърли поглед на Алби… той го гледаше втренчено, право в очите. После направи бързо знак „Има още нещо“.
Джак кимна едва забележимо — „По-късно“ — и каза:
— Благодаря ти, Алби. Помогна ни много с това уточнение — надявам се Магьосника скоро да ни го разясни допълнително.
Седналата до Алби Лили гордо бутна с рамо своя приятел.
В този миг се случиха едновременно две неща: на вратата се позвъни и телефонът на шейх Абас иззвъня. Старият шейх отговори с тих глас:
— Да…
… а Джак отиде да отвори вратата.
Там чакаше камериер: носеше за Джак пакет… кутия от модна шапка. Върху нея имаше картичка: „За Джак Уест. От Ямайка“.
Джак отвори кутията и като видя съдържанието й, се вкамени от ужас. Лицето му пребледня.
— О, Фъзи…
В кутията имаше отрязана човешка глава.
Беше на приятеля му от Ямайка и ветерана от мисията „Пирамидион“ — В. Дж. Уедърли, позивна Фъзи.
В същия момент Абас смръщено каза по телефона:
— Обади се на хотела. Да се евакуира. Веднага!
Всички се извърнаха към него. Брадатият шейх затвори телефона и каза високо:
— Трябва незабавно да напуснем сградата. Всеки момент в нея ще се забие самолет.
Джак примигна и бързо затвори кутията, преди някой друг да е видял какво има в нея.
Прозвуча сирена.
В хотела се обявяваше тревога.
Започнаха да мигат червени светлини, а по вътрешната аудио система се разнесе глас, който първо на арабски, а след това и на английски съобщи: „Умоляваме всички гости да се евакуират от хотела. Това не е учение. Умоляваме всички гости да напуснат хотела и да се съберат на паркинга“.
Гласът продължи на други езици.
В този момент зазвъняха много телефони.
Първо този на Робъртсън, след това на Лешояда.
— Какво става? — обърна се Джак към Абас.
Лицето на шейха беше мъртвешки бяло.
— От международното летище съобщили, че някакъв самолет се отклонил от регистрирания полетен план и напуснал въздушния си коридор. Сега се насочва към нас… към тази сграда.
Джак замръзна.
— Това не може да е съвпадение. Всички навън! Бързо! Среща при „Халикарнас“. Действайте!
Всички напуснаха стаята… Абас бе буквално изнесен от телохранителите си. Робъртсън излезе сам. Астро остана и се обърна към Джак:
— С какво мога да помогна?
Джак обаче вече бе поел нещата в ръцете си:
— Зоуи! Мечо Пух! Изведете децата! Аз отивам да вземе нещата на Магьосника. Стреч, помогни ми. Лейтенанте — обърна се той към Астро, — и вие можете да помогнете. Трябват ми двама.
С тези думи Джак машинално погледна през широкия панорамен прозорец на президентския апартамент.
И челюстта му увисна.
Един транспортен „Боинг“ 767 се насочваше по курс, който свършваше право в небостъргача Бурж ал Арав.
— Сега вече я закъсахме… — прошепна той.
Макар вписаният в полетния план пилот да беше Ърл Макшейн, в кабината изобщо не бе той. Там седеше самотник, подготвен да умре. И за него това бе въпрос на чест.
Боингът се бе прицелил точно в небостъргача.
Хората в хотела тичаха във всички посоки.
Всички асансьори бяха претъпкани до краен предел. Стълбището за евакуация в случай на пожар бе пълно с тичащи надолу гости, някои във фракове, други по пижами.
От хеликоптерната площадка на покрива се отлепи хеликоптер и се отдалечи от обречената сграда.
Оповестителната система гърмеше: „Това е истинска тревога. Умоляваме всички гости незабавно да напуснат хотела…“
Зоуи и Мечо Пух изскочиха от стълбищната шахта във фоайето, хванали Лили и Алби за ръка.
— Това е лудост — прошепна Зоуи. — Просто лудост.
После изскочиха навън под утринното слънце, повлечени от тълпата.
Джак, Стреч и Астро бяха останали в президентския апартамент.
Бързо събираха багажа в няколко големи сака, обръщаха основно внимание на бележките на Магьосника.
Щом се увериха, че не са пропуснали нищо важно, изскочиха от апартамента; обърнаха се за последен път към прозореца — самолетът видимо растеше, приближаваше с всяка секунда.
После пропадна под нивото на прозореца и в следващия миг Джак усети как цялата сграда се разтърсва по Пачин, който си пожела никога повече да не изпитва.
Ускоряващият боинг се заби в небостъргача Буржал Араб на около една трета от височината му, смяташ отгоре надолу, т.е. около петдесетия етаж.
