Шестте свещени камъка

само звукът е достатъчен, за да нокаутира агресивен нападател, но лазерният импулс ги заслепява допълнително. Никакви вредни последствия с изключение на разцепваща главата болка. Някои смятат, че точно това е било използвано срещу шофьора на принцеса Даяна малко преди фаталната катастрофа.

— Леле! — впечатлено каза Джулиъс. — Е, след тази жизнерадостна нотка нека се хващаме на работа.

Срязаха отвор в теленото заграждение около Стоунхендж и Зоуи и близнаците бързо вкараха през него количка с разнообразно оборудване. Децата ги последваха.

Приближиха се до камъните и спряха в напълно обяснимо благоговение.

Каменните колони се извисяваха в небето над тях, сякаш увеличени от лунната светлина. Излъчваха сила и бяха застрашителни и… древни. Най-впечатляващият — самотната колона на Големия трилит — се издигаше на почти осем метра. На върха му имаше коничен каменен „език“, подсказващ, че някога там е лежала хоризонтална каменна греда.

— Кога е „изплуването на Титаник“? — попита Зоуи.

— Юпитер вече би трябвало да е над хоризонта — отговори Алби и разгъна триножника на доста сериозно изглеждащ телескоп между древните камъни. — Титан ще се покаже в нула три четирийсет и девет, Сатурн — две минути по-късно. При неговото изгряване между Сатурн и Юпитер ще се покаже междина.

— И тогава ще видим Тъмната звезда?

— Точно така.

На светлината на тънко като химикалка фенерче Джулиъс разгледа една по-нова скица на Стоунхендж, На която се виждаше точното разположение на камъни — тези, които бяха останали изправени:

— Три от петте централни трилита са си непокътнати — каза той. — Един подпорен до Големия трилит, който е все още изправен, и друг подпорен ето тук, долу също вдясно. Може да е проблем.

— А Олтарният камък? — попита Лаклан.

— Паднал е.

— Но кой е той? — попита Зоуи.

— Този. — Лаклан изтича между извисяващите се камъни, стигна до един от падналите — голяма плоча в кръга, очертан от централния пръстен камъни. Беше дълга около два и половина метра. Земята до единия й край бе хлътнала.

Лаклан огледа плочата и извика:

— Тук има дупка! Квадратна. Някъде… двайсет на двайсет сантиметра.

— Точно като за Са-Бенбен — каза Зоуи. Погледна падналата плоча и сама се удиви на думите, които произнесе в следващата секунда: — Ами… да я вдигнем, а?

Започнаха работа веднага, като действаха много внимателно.

Преметнаха през Олтарния камък въжета и бавно го вдигнаха с помощта на окачена на тринога система от макари, задействана от дизелов двигател, който навиваше макарата.

Докато се занимаваха с всичко това, Лили разчисти дупката до основата на Олтарния камък. Междувременно Алби бе насочил телескопа към североизточния хоризонт и след малко извика:

— Виждам Юпитер!

И наистина през телескопа се виждаше малка оранжева точка, увиснала над хоризонта, идеално подравнена с външния кръг подпорни камъни и най-известния сред тях — Петата.

— Побързайте! — каза Зоуи на близнаците.

— Не можеш да ме пришпорваш, когато работя с национално съкровище — възмути се Джулиъс.

Бавно, безкрайно бавно, макарата повдигна голямата каменна плоча… после още по-нагоре, и изведнъж… с изненадващ глух звук, от който Джулиъс подскочи, внезапно се плъзна надолу и се намести в квадратната дупка, където бе стояла преди 4500 години.

Зоуи си погледна часовника.

3:48.

Оставаше им само една минута.

Зоуи бръкна в раницата си и извади от нея…

… горната част на Златния пирамидион.

Са-Бенбен.

Огненият камък.

Самият факт, че го държеше в ръцете си, я изпълваше с удивление. Са-Бенбен блестеше в нощта, златните МУ стени отразяваха лунната светлина, кристалният му връх блещукаше.

Зоуи се качи на разгъваемата стълба и погледна върха на вече издигнатия Олтарен камък.

Видя вдлъбнатината в горната му част и видя, че… тя идеално съответстваше на основата на Огнения камък.

— Добре… — прошепна тя. — Голямата пирамида и Стоунхендж. Да видим какво ще стане.

И сякаш свещенодействайки, постави квадратната основа на Огнения камък във вдлъбнатината на Олтарния камък… и изведнъж Олтарният камък сякаш смени облика си: сега приличаше на малък обелиск, заобиколен от застаналите като стражи в нощта трилити.

В този момент стрелките на часовника й показаха 3:49.

— Виждам Титан… — каза Алби.

В мощния телескоп най-голямата луна на Сатурн изглеждаше като обикновена точка, едва показваща се зад оранжевото кълбо на Юпитер. Точка, която бавно се издигаше.

Изминаха две минути.

— А сега виждам и Сатурн… Леле!

Една по-голяма точка се издигна зад Юпитер, движеше се почти забележимо. Пръстените едва се забелязваха. После Сатурн изплува над хоризонта на Юпитер и между двете планети се образува междина.

И в същия миг Стоунхендж, останал мълчалив и загадъчен цели четиридесет и пет столетия, внезапно оживя.

Невидим лъч с източник Тъмната звезда се стрелна над хоризонта, разряда небето над Петата, премина през външния кръг от подпорни камъни и се заби в Огнения камък, поставен върху Олтарния камък.

Огненият камък засия.

Ослепителна виолетова светлина се разля около него и освети с призрачното си сияние пръстена от трилити.

А после мечове от същата тази виолетова светлина — ярки, мощни лъчи, шест на брой — разсякоха пространството около Огнения камък като спици на колело и… улучиха няколко от върховете на изправените трилити.

И се случи още нещо.

Мъхът по повърхността на трилитите — странната комбинация от водорасли и гъби, която просто нямаше място тук, толкова далеко от морето — започна да излъчва бледозелено сияние.

И внезапно слабото сияние на мъха се комбинира с пукнатините и вдлъбнатините по повърхността на трилитите и върху тях се появиха изображения… изображения, за чието съществуване никой не бе подозирал.

Зоуи се вторачи онемяла в тях.

Изображенията върху трилитите изглеждаха странно познати, донякъде подобни на земните континенти… но не точно като тях. Различаваха се в известна степен, а познатите