За четирите дни, откакто бе пленил Макс Епер и го бе изпратил в Синтан за разпит, неговият отряд бе напреднал съвсем малко в системата подземни тунели, защитаваща легендарния камък на Лао Дзъ.
Напредването им бе затруднено от многобройните препятствия срещу неканени гости — капаните.
Мао отново изруга. Трябваше да предвиди това.
В продължение на над 3000 години китайските гробници бяха известни с изобретателните си защитни механизми: например комплексът от гробници на император Цин в Сиан — домът на забележителните китайски теракотени воини — беше оборудван с автоматични арбалети и „убиващи дупки“, от които непредпазливите археолози бяха поливани с масло и течен катран.
Но клопките, защитаващи тази система, бяха на порядък по-сложни и надминаваха всичко, което Мао бе виждал — изобретателни, но едновременно с това непрощаващи.
Вече бе загубил деветима… и всички по ужасяващи начини.
Първите трима, на които бе писано да умрат, така и не бяха влезли много навътре след мястото, където бе монтиран капанът — цилиндричен вход в стената. Вратата внезапно се завъртя, заключи ги… а после от една кухина в тавана бликна жълта течност с гадна миризма, която обля залостените в капана нещастници. По-късно установиха, че става дума за примитивна форма на сярна киселина.
Това накара хората му да взривят вратата с пластичен експлозив С–2, за да влязат по този начин във вътрешната зала, единственият изход, от която бе ниско разположен тесен тунел в отсрещната стена.
Следващият обречен легна по корем, за да може да пълзи в тунела, само че преди да се придвижи в него, беше промушен в сърцето от желязно острие, подало се от невинно изглеждаща дупка в пода; то бавно и болезнено проби тялото на мъжа и се показа откъм гърба му.
Двама други пострадаха по аналогичен начин — от други дупки в пода на тунела, — преди на заместника на Мао, млад лейтенант, да му хрумне идеята да залеят тунела и гадните му дупки с бързо втвърдяващ се цимент, който да ги запечата.
Така че изпратиха за цимент до отстоящия на над 150 километра язовир „Трите клисури“ и след двудневно чакане най-сетне успяха да преодолеят тунела.
Тук един от войниците на Мао умря, когато теракотен войник с разтворена в широка прозявка уста внезапно повърна струя живак в лицето му. Войникът загина по отвратителен начин, крещеше до побъркване. Гъстата течност бе задръстила всяка пора на лицето му и бавно се просмукваше в кръвта му. Няколко часа след инцидента войникът умря в агония.
Това доведе до докарването на още бързо втвърдяващ се цимент.
Наляха го в устата на всеки теракотен войник в голямата зала, което ги забави допълнително, но в крайна сметка отново можеха да продължат напред.
Което почти веднага доведе до поредната смърт, този път в резултат на изстрелването на стрела от един от теракотените войници — стрела, която излетя от
Друг войник, който наливаше цимент в съседната статуя, едва успя да отбегне нейния защитен механизъм: оловни сачми, изстреляни от барут, скрит в очите на статуята. Смъртоносните топченца пропуснаха войника по чудо, понеже той инстинктивно се изви настрани…
… и се подхлъзна в наклонения проход и безконтролно полетя надолу, проснат в цял ръст, а после буквално
Пропаст, която все още не можеха да преодолеят.
И точно това бе причината рано тази сутрин да се обадят в Синтан и да поискат докарването на Магьосника и Танка с надеждата, че те ще измислят начин да преодолеят това препятствие и да разкрият тайните на системата от капани на Лао Дзъ.
При звука на приближаващия се хеликоптер четиримата китайски войници, оставени на повърхността на подземната система от капани, погледнаха към небето, но се отпуснаха, щом видяха, че е от техните — тежковъоръжен „Хайнд“ с обозначенията на Китайската народна армия.
Грамадният хеликоптер се спусна на плаващата върху понтони площадка, носеща се между полупотопените каменни къщи, и издуха боклуците по страничните улички на древното село.
Часовите тръгнаха към хеликоптера, метнали безгрижно автоматите си на рамо… и зяпнаха, когато една от плъзгащите се врати се отвори и се озоваха пред насочени към тях автомати.
Джак Уест-младши и хората му бяха пристигнали, облечени в униформи на китайската армия, взети „назаем“ от екипажа на хеликоптера.
Във входната зала — същата, на която Магьосника се бе удивявал само преди четири дни, малко преди Мао да убие кроткия му помощник Чоу — имаше още двама китайски часови.
Изведнъж през кладенеца в залата влетя странно изглеждаща сребриста граната.
Гранатата се изтърколи по пода на залата, подскочи няколко пъти, пропусна широката дупка в центъра, но накара часовите да се обърнат.
И след това избухна.
Непоносимо ярко проблясване изпълни древната зала и часовите паднаха на колене с ръце върху очите, крещяха от болка, защото ретината им беше почти изгоряла. Слепотата нямаше да е трайна, но щеше да продължи поне два дни.
След това през вертикалната шахта се смъкна Джак, залюля се над пода и се пусна. Държеше пистолет.
— Пазачите са обезвредени — съобщи той в микрофона на радиостанцията си. — Залата е чиста. Слизайте.
И едва тогава забеляза чувалите за трупове.
Бяха девет на брой и в тях бяха войниците, загубили живота си заради капаните.
След малко към него се присъединиха и останалите. Стреч бързо завърза и запуши устата на двамата хлипащи часови. Магьосника поемаше с труд въздух през стиснати зъби, заради вонята, разнасяща се от чувалите. Междувременно Джак изучаваше изписаната стена на входната зала.
Огледа величественото триметрово изображение на Мистерията на кръговете.
Точно под него се виждаше нишата на тесен вход с извити стени. Над входа бе изписан вече познатият му символ на Философския камък, оформен с висящия над него Са-Бенбен:
Почти цилиндричната ниша бе приблизително с размерите на ковчег, а от едната й страна имаше три лоста и беше изписан китайският йероглиф за „жилище“:
Таванът на тясната ниша бе грубо замазан с цимент — очевидно с идеята да се запуши тръба, от която се бе изливала някаква явно неприятна течност.
— Не бих казал, че решението е елегантно — коментира Уест. — Но е ефективно.
Магьосника поклати глава и каза:
— Тази система е проектирана от великия китайски архитект Сун Май — съвременник на Конфуций и също като него някогашен ученик на Лао Дзъ. Сун Май бил истински гений в занаята. Освен това строил замъци, крепостни укрепления и други подобни, така че е бил особено подходящ за тази задача. И как Мао се опитва да се пребори с него? С цимент.
— Тази система от капани… — сериозно каза Уест, загледан в тъмнината отвъд входната ниша. — Проучена ли е? Известен ли е примерно редът на отделните капани?
— Няма как да се изследва предварително — отговори Магьосника. — В нея има множество точки на
