Шестте свещени камъка

задействане, които могат да се преодолеят само чрез намиране отговора на някаква загадка в естественото й обкръжение.

— Решаване на загадки в естественото им обкръжение. Любимото ми занимание…

— Само че тези загадки са свързани с трудовете на Лао Дзъ.

— О, става все по-интригуващо.

Магьосника огледа циментираната ниша и залата от другата й страна, после кимна към чувалите с трупове и каза:

— Виждам, че китайските ни съперници са се сблъскали със сериозни затруднения. Ако по време на разпита ми бяха задали правилните въпроси, може би щях да им бъда повече в помощ.

— Какъв е номерът? — поинтересува се Уест.

Магьосника се усмихна.

— Какъв е най-известният принос на Лао Дзъ във философията?

— Ин-ян.

— Да — концепцията за дуализма. Идеята е, че всичко съществува или в две разновидности, или има съставни части: добро и зло, светло и тъмно и т.н. Но нещата са малко по-сложни: компонентите на чифта са свързани. В доброто винаги има малко зло и в злото — малко добро.

— Което означава? — подкани го Уест.

Магьосника не отговори. „Сети се сам“.

— Че ако от всичко има по две неща, то и към тази зала има два входа — изхъмка Уест.

Магьосника кимна и каза само:

— И?

Уест се смръщи.

— Вторият вход е свързан с този?

— Браво, приятелю. Отличен.

Магьосника тръгна към широката кръгла шахта в пода, която съответстваше на входния кладенец в тавана, и надникна в нея.

— Действително има втори вход в системата от капани. Ето тук — надолу. Системата от тунели, която се разклонява нататък след тази зала, се нарича Пътят на Учителя. Втората тунелна система под нас е Пътят на Ученика.

— И как са свързани двете?

— Много просто. Трябва да бъдат преодолявани едновременно: двама души, всеки в своя тунел, преминават алтернативно през своите капани, като всеки обезврежда капаните на другия.

— Ти да не се шегуваш с мен? — Уест бе преодолявал най-различни системи от капани, но досега не се бе натъквал на такава.

— Това е върховното изпитание в доверие — обясни Магьосника. — Аз поемам по горния тунел и задействал капан. Но той се деактивира не от мен, а от теб — в долния тунел. Моят живот е в твоите ръце. После става обратното — ти задействаш капан, а аз трябва да те спася. Това обяснява затрудненията на китайските ни приятели — те не са знаели за долния маршрут. Затова са използвали цимент и груба сила и по типично китайски начин — той кимна към деветте чувала — са претърпели сериозни загуби и са се придвижили съвсем малко напред. Да, в крайна сметка ще преминат, но това ще им струва много жертви и значително забавяне.

— Уест замислено захапа устна.

— Добре тогава. Стреч… Вземи Ятагана и намерете долния вход. Аз влизам тук с Астро и Магьосника. Танк, ти оставаш тук с Мечо Пух. Поддържайте връзка с Лешояда в хеликоптера — предполагам, че ще ни се наложи бързо да се евакуираме. Окей… до всички: затегнете коланите. Влизаме.

Системата от капани на Лао Дзъ

Входните тунели

Долният цилиндричен коридор

След няколко минути в слушалката на Уест се разнесе гласът на Стреч:

— Намерихме втория вход. Намира се на около осемнайсет метра под вас. Тесен е и е издълбан в стената на шахтата. Същият като вашия. Но е непокътнат — никакви циментови тапи в дупките по тавана.

— Влизайте — нареди Уест.

Стреч и Ятагана висяха на отделни въжета пред тесен цилиндричен вход, изсечен в камъка на вертикалната шахта.

Тя продължаваше под тях в непрогледния мрак и беше невъзможно да се определи дълбочината й. Като си светеше със закрепената към каската му лампа, Стреч стъпи в отвора и влезе във входа…

… и целият вход внезапно се завъртя заедно с него около оста си: извитите му стени се завъртяха на 90 градуса, така че входният отвор бе запечатан и той се озова в помещение с размера на ковчег без никакъв изход.

Обхвана го пристъп на клаустрофобия. Пулсът заби оглушително в ушите му. Изведнъж светлината на лампата му стана непоносимо силна в тясното пространство.

После нещо забълбука някъде над него и кръвта на Стреч се вледени.

— Ъъ… Джак…

* * *

Горе, във входа на Пътя на учителя, Джак разглеждаше разположените един над друг три железни лоста в стената: намираха се непосредствено до китайския йероглиф за „жилище“. На нито един от тях нямаше никакъв надпис, нито се виждаше нещо изгравирано — бяха възможно най-безличните железни лостове.

— Ъъ… Джак — разнесе се гласът на Стреч. — Каквото и да правиш там горе, моля те, направи го бързо…

— Изтегли долния лост — подсказа Магьосника. — Веднага.

И Джак без колебание дръпна долния лост…

… и в същия миг долу, в тунела на Стреч, от тавана се плъзна каменна плоча, цилиндърът се завъртя на нови 90 градуса и Стреч видя от другата страна нова зала — издълбана в камъка стая с кубична форма.

Той бързо изскочи от смъртно опасния цилиндричен вход и каза:

— Минах. Благодаря, момчета. Ятаган — твой ред е.

В горния тунел Уест се обърна към Магьосника и попита:

— Как се сети?

— Лао Дзъ има прословут цитат: „В мисленето се придържай към простотата. В конфликтите бъде справедлив и щедър. В жилището си живей близко до земята“. Нашият ключ бе „жилище“, затова избрах най-близкия до пода лост.