— Чудесно.

След като вкараха Ятагана по същия начин, Уест, Магьосника и Астро минаха без проблеми през своя вход — неговият капан вече беше обезвреден с цимент от войниците на Мао.

Тесният тунел

И двата екипа се намираха в идентично изглеждащи кубични стаи.

В четирите ъгъла на всяка имаше по един теракотен воин — статуите бяха изработени с всички подробности. В стаята на Уест устите на всичките бяха запълнени с цимент, но в тази на Стреч зееха широко разтворени и зад тях не се виждаше нищо, освен мрак.

— Не пристъпвайте към статуите — предупреди Магьосника.

В дъното на всяка стая, почти при пода, се виждаше нисък тунел. Отворът бе квадратен — половин метър на половин метър — и приличаше на тръбопровод. По-важното бе, че предлагаше единствен изход от стаята.

Уест надникна в техния — тунелът продължаваше напред стотина метра, може би дори повече. По дължината му се виждаха многобройни дупки с размер, колкото през тях да мине топка за тенис — всичките запълнени с цимент.

— Дупки за остриета — досети се Магьосника. — Стреч?

— При нас има тунел, близко до пода… изглежда дълъг и доколкото мога да преценя, можем да минем през него само с пълзене по корем. В пода му има много дупки.

— Внимавайте — предупреди го Уест. — Крият железни остриета.

Магьосника забеляза над тунела надпис, този път придружен от единствен лост, който можеше да бъде натиснат нагоре или надолу. Надписът гласеше:

pic.30_nadpis_v_tunela.png

— Гений — каза Магьосника. — Това означава на китайски „гений“.

В двата края на лоста имаше по две изображения: горното бе на издълбано в камъка дърво, долното — на съвсем обикновено семе.

— Аха… — каза Магьосника. — „Да види нещата в семето може само геният“. Друга максима на Лао Дзъ. Натисни лоста надолу, Джак.

И Уест го направи.

— Окей, Стреч, при вас би трябвало всичко да е наред — съобщи в микрофона си Магьосника.

— Би трябвало?! — озъби се Ятагана и погледна Стреч.

— Тази ситуация започва да ме тревожи все повече и повече.

— Това е изпитание в доверие. Тревожно може да е само ако нямаш доверие на приятелите си.

Ятагана го изгледа продължително.

— От моите източници знам, че лично Стария господар е определил голяма награда за главата ти.

Стреч замръзна. „Стария господар“ бе прозвище на легендата на Мосад генерал Мордехай Мюниц — бивш директор на Мосад, за когото се говореше, че дори след пенсионирането си остава най-влиятелната фигура в организацията — майстор кукловод, който дърпа конците на подчинените си, без да се двоуми.

— Шестнайсет милиона долара — проточи замислено Ятагана. — Добро възнаграждение. Може да се каже, че е едно от най-солидните, предлагани някога. Изглежда, Стария господар иска да станеш за урок на останалите.

— Предпочетох да съм лоялен към брат ти, отколкото на Мосад — отговори Стреч.

— Затова значи сте толкова големи приятели. Брат ми често мисли със сърцето си, вместо с главата си, което е глупаво и е признак на слабост. Виж докъде те доведе същото.

Стреч се замисли за Мечо Пух във входната зала.

— Бих жертвал живота си за твоя брат, защото му вярвам. Но ти, изглежда, не му вярваш. Което ме кара да се запитам, сине първородни на шейха, в какво вярваш ти?

Ятагана не отговори на въпроса му.

Стреч поклати глава, приклекна, вмъкна се в тесния тунел и залази по корем. Мокрите стени сякаш го натискаха.

Плъзна се над първата дупка в пода и затаи дъх в очакване на…

… но отдолу не изскочи нищо.

Ятагана го следваше. Пълзяха сякаш вечно. Накрая излязоха в следващата стая и се озоваха в горната част на плавно спускащ се коридор.

На стената зад тях, точно над изхода на тунела, имаше лост, подобен на онзи, който бе натиснал Уест, а до него се виждаше йероглифът за „знание“.

Над лоста имаше рисунка на ухо, а под него — на око.

Стреч предаде тази информация на Магьосника и Уест.

— Правилният отговор е „ухо“ — веднага отговори Магьосника. — Понеже сте в Пътя на ученика, вашите загадки са конфуциански — Конфуций е бил най-талантливият ученик на Лао Дзъ. Той казва „Чувам и зная, виждам и помня“. В такъв случай знанието е слушане. Що се отнася до нас, благодарение на зидарите на Мао ние засега нямаме нужда от помощ.

Залата на славата

Отне им известно време, но скоро групата на Уест също мина през тесния тунел. Така че сега те, също като Стреч и Ятагана, се намираха в горната част на величествен спускащ се надолу коридор.

Беше изумително красив, със стъпаловидни тавани, поне шест метра високи, а отстрани бяха подредени гигантски статуи на двуметрови воини, всеки въоръжен с различно оръжие.

Коридорът продължаваше сякаш поне сто метра и се спускаше надолу, но не предлагаше стъпала за задържане на движението. Навлизаха сякаш в търбуха на Земята. Подът беше влажен и определено хлъзгав. Покрай стените продължаваха да светят оставените от хората на Мао лампи на батерийно захранване — създавала впечатлението за самолетна писта нощем.

И в този момент Уест долови нещо в края на дългия коридор.

Гласове.

А едновременно с това движение на лампи и светещи палки.

Бяха полковник Мао и хората му, спрени от пропастта в края на коридора. Бяха ги настигнали.

Астро се изправи до Уест и двамата се взряха в тъмнината.

Без да каже дума, Астро извади граната, маркиращ с жълта лента.

Уест се обърна и я видя.

— Направо не ми се ще да знам какво е това.

— Разновидност на сълзотворно-нервнопаралитичен газ и едновременно с това димка — обясни Астро. — Малко по-силен е от обикновения газ, който се използва в ситуации със заложници. Този е специално създаден за ситуации като нашата, когато трябва да се премине през враг, блокиращ вход, но без да се ликвидират всички. Което ми напомня да попитам дали не искаш последното…

— Сълзи и безсъзнание са предостатъчни, капитане — отвърна Уест. — Не искам да убивам никого, докато не се налага. Макс, слагаме кислородните маски…

След няколко секунди надолу по коридора се затъркаляха три от специалните гранати на Астро с жълта лента и се пръснаха сред събраните пред пропастта войници на Мао.

Сух пукот…

Съскащият газ и гъстият дим обгърнаха китайците. Те веднага се разкашляха задавено и от очите им рукнаха сълзи.

Бездната и стената
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату