Хвърли поглед назад и видя, че дългата редица плочи за стъпване бавно потъва в езерото.
— Това вече е прекалено…
При тази скорост на потапяне разполагаше с около пет минути, за да се върне, преди единственият му изход от кулата да му бъде отнет.
— Джак! — тревожно извика Магьосника.
— Видях! — извика му в отговор той.
Погледна нагоре и под светлината на лампата в каската си видя, че кулата е изцяло куха — извисяваща се цилиндрична шахта, чезнеща в мрака над него. И тук имаше засечки за хващане с ръце и стъпване с крака.
Задъхан, той започна да се катери по стената. Минаваше покрай ниши с човешки размер. По-странното бе, че над всяка ниша бе издълбан китайският символ за „убежище“.
Протяжен като стон звук го накара да вдигна глава.
Беше характерният стържещ звук на търкалящ се голям камък, после… тихо изсвистяване.
Джак се шмугна в най-близката ниша и покрай него тежко прелетя двутонна канара: така запълваше почти целия диаметър на шахтата, че едва не му отнесе носа.
Джак поднови катеренето, но вече бе готов и предугади следващите два камъка. За щастие „убежищата“ бяха начесто, така че не беше проблем да се скрие навреме.
— Защо, за бога, са положили чак такива усилия да скрият съкровищата си… — измърмори под нос.
В следващия миг, след близо минута катерене, се озова на върха на кулата, там, където тя се съединяваше с тавана на суперпещерата, и влезе в някакво помещение точно под тавана й.
Намираше се в красива квадратна камера, не много по-различна от входната, през която бяха влезли в цялата тази подземна система от пещери и тунели.
Стените бяха сложно орнаментирани: бяха изписани с изображения на Мистерията на кръговете и символа, изобразяващ Машината, а на една от тях, точно над ниска ниша, бе изобразен Философският камък.
Имаше и други гравюри, включително една на четирима царе в тронове, седнали рамо до рамо и заобиколени от петима прави воини, но Джак нямаше време за разглеждане.
Пресече помещението, стигна до нишата и се изправи над малък каменен олтар, на който бе положен изключително красив, изумително изящен и невъобразимо великолепен артефакт — най-забележителният, който бе виждал през живота си.
Философският камък.
Не беше голям, но чистотата на формите му внушаваше благоговение.
Страните му бяха идеално лакирани по характерния за Древен Китай начин — блестящите черни стени бяха покрити с червен лак и напръскани със златни точки.
Философският камък бе направен от две части, напречното му сечение беше трапецовидно, а в горната му повърхност беше издълбан триъгълен отвор. Втората част, капакът, бе идеално гладък квадратен блок и — Джак не пропусна да забележи това — бе с абсолютно същия размер като основата на Огнения камък.
Джак предпазливо надникна в нишата и видя, че тя няма таван, а прилича на нещо като комин над камина. Без да се бави, той бързо бръкна, грабна Философския камък и веднага се измъкна от нишата…
… буквално секунда преди тя — но не и олтарът, на който бе стоял камъкът — да бъде залята от сярна киселина, която бързо се оттече през решетката в пода.
Джак се отдръпна от нишата, напъха скъпоценната реликва в раницата си и пое по обратния изпълнен с рискове път.
Заслиза по вътрешната стена на шахтата, като се пазеше от падащите канари — те като че ли бяха повече, отколкото на качване… сякаш системата от капани бе разбрала по някакъв начин за вземането на Камъка и сега правеше всичко по силите си, за да спре измъкващия се крадец.
Джак вече се приближаваше към дъното… и в този момент отгоре отново със свистене полетя камък.
Уест скочи под главния портал — киселинната завеса вече бе спряла, — погледна за миг продължаващите да потъват пилони с плочите за стъпване… и това за частица от секундата отклони вниманието му и канарата се затъркаля към него, той отскочи, загуби равновесие, тя го забърса по рамото… и за свой ужас Джак видя как пада… пада… трескаво търсеше за какво да се хване, но нямаше… и той полетя в мрака на кладенеца при основата на кулата.
Но в следващия миг една ръка го улови за китката и я стисна здраво.
Увиснал над тъмната бездна, Джак вдигна поглед и видя изпотеното лице на Стреч.
— Подкрепата, която пожелахте, капитан Уест — мрачно каза той. — Хайде. Чака ни финалният спринт.
Измъкнаха се от кулата и видяха, че двуметровите пилони с плочите над притихналото живачно езеро вече стърчат само трийсетина сантиметра.
— Давай! — изкрещя Стреч.
И двамата се затичаха през езерото, скачаха в перфектен синхрон от плоча на плоча… а стълбовете продължаваха да потъват.
Когато им останаха десетина метра, долната страна на плочите вече опираше в живака и Стреч извика:
— Давай! Още малко, Джак… още съвсем малко!
Джак едва пазеше равновесие, беше изтощен до крайност, сърцето му пулсираше, в гърлото му се надигаше нещо гадно, кислородната маска го задушаваше.
И изведнъж краката му се подхлъзнаха в живака и с ужасно и непознато чувство на безпомощност той усети, че залита, неспособен да направи нищо… щеше да падне по лице в живака на някакви три крачки от спасението!
Залитащ, останал без дъх, той политна напред… но усети, че Стреч скача до него, хваща го под мишницата и го извлачва последните метри… и се проснаха на твърда земя точно пред краката на Магьосника.
— Господи! — възкликна той и помогна на Джак да се изправи.
Потен и задъхан, придържан едновременно от Магьосника и Стреч, Джак дишаше като риба на сухо.
А когато усети, че отново може да говори, изрече само две думи, две славни думи:
— Взех го!
Джак и отрядът му бяха на път да напуснат Китай преди края на деня. Бяха се измъкнали от подземната система капани през долния път — като по този начин заобиколиха хората на Мао — и отиваха на среща с „Халикарнас“ при границата с Бирма.
След като най-сетне се качиха на борда на „Хали“, Магьосника и Танка веднага влязоха в болничното отделение, за да бъдат обработени от Стреч.
Скай Монстър се обърна към Джак:
— Ловецо… обади ми се Зоуи. Каза, че мисията при Стоунхендж е протекла
— Отлично — отговори Джак; дрехите му бяха целите в кръв, пръст и капки живак. — Поеми курс към Англия и се обади на Зоуи. Кажи й да ни изпрати без забавяне всички данни, които смята, че заслужават да бъдат анализирани предварително.
— Къде ще я вземем?
