семейство сред приятелите си.
Танка я погледна нежно и почти се просълзи.
— Ти си много мъдра за възрастта си, мъничка Лили бих искал да мога да виждам света с твоите очи.
Лили не разбра смисъла на коментара му, но вежливо се усмихна. На него това, изглежда, му допадна.
След всяко посещение на Магьосника бялата дъска в кабинета на Уест се изпълваше с бележки.
След едно от поредните му гостувания на нея беше изписано следното:
Тутмос V | Местонахождение на двойката плочки на Тутмос |
---|---|
Жрец ренегат по време на Акенат; съперник на Рамзес II — прокуден в изгнание от него под заплаха от екзекуция. | Кой би могъл да каже!! > |
Храмът на Соломон > | |
area foederis > | |
Да се обърне внимание на египетското име — „мос“ означава „син на“ — този елемент обикновено бива последван от теорифичен или „свещен“ елемент. | Менелик — Етиопия > |
Мисията на тамплиерите в Етиопия през 1280 г. > | |
Така че: „мос“ (в различните му варианта на изговаряне) = син на; Рамзес = Ра мзес; = син на Ра. | Църквите в Лалибела? |
Тутмос = Тот-мос = син на Тот! | В тях има много тамплиерски символи |
В Етиопия ли са плочките? |
• Изолирано племе в Демократична република Конго/Заир; войнствено; другите племена се страхуват от него; канибали.
• Вродени уродства във всички членове, разновидност на синдрома на Протей (уголемени костни образувания по черепа, като при елефантиазиса)
• Открито е случайно от Хенри Мортън Стекли през 1876; воините на неета избили 17 души от експедицията му, а Стекли едва се измъкнал жив; години по-късно се опитал да ги намери пак, но не открил мястото.
• Може би на същото племе се е натъкнал гъркът Йероним по време на своята експедиция в Централна Африка (Йероним) споменава за племе с ужасни деформации по лицата в джунглата южно от Нубия. Точно от неета той открадва прозрачното кълбо, използвано по-късно от Делфийския оракул)
•
• Касиди намерила тази скална рисунка в пещера в Северна Замбия и я приписала на предците на неета:
• Тя като че ли изобразява кух конус на вулканичен кратер, на чийто връх е Делфийското кълбо, но смисълът не е ясен.
Но Лили се заинтригува най-много от следните бележки:
Великденският остров | Гатанките на Аристотел |
---|---|
(известен още и като Пасха и Рапа Нуи — Пъпът на света) | Няколко странни аксиоми, оставени от Аристотел на учениците му като „указатели в живота“ |
Координати: 27°09?S 109°27? | |
Култ към Птицечовека (Тангата ману) | |
• Ежегодно съревнование, провеждано до Рано Кау най-южния вулкан на Велик. о-в, където млад, мъж се представя от името на вожда | Авторството на Аристотел се оспорва, понеже те не се споменават никъде в трудовете му Започват така: Кой е най-добрият брой лъжи? |
• Всеки от тези младежи трябва да преплува до о-в Моту Нуи, да вземе там първото яйце на птицата рибарка за сезона и да са върне пак с плуване, без да стане жертва на акулите. Подкрепилият победителя става Птицечовек или Вожд на вождовете за следващата година | (Една, понеже за да подкрепиш една лъжа, трябва да кажеш още Кой е най-добрият брой очи? (Отново едно, по примера на Всевиждащото око на Египет) Кой е най-добрият живот? (Онзи след смъртта — ключов постулат на християнската теология) Каква е посоката на Смъртта? (Запад — египетски произход) |
Най-много от всичко Лили обичаше да чете книгите на Уест за Великденския остров — можеше да гледа с часове снимките на величествените статуи, забележителните „моаи“, зареяли поглед над пустия пейзаж на далечния остров — най-отдалечения на Земята.
Уест често я намираше заспала в ъгъла на кабинета си с разтворена в скута книга. В такива случаи нежно я вдигаше, отнасяше я в стаята й и я слагаше в леглото.
Влизането на Алби в живота на Лили донесе не само забавления и нови възможности за приятни моменти, но и нови неща за четене.
Лили беше заклет фен на „Властелинът на пръстените“, но Алби я запозна с момчето магьосник Хари Потър.
Лили погълна поредицата за Хари Потър и не спираме да я препрочита. Всъщност, където и да пътуваше — от или за училище, или в друга държава, за да гостува на приятелите си от експедиция „Пирамидион“ — цялата поредица за Хари Потър неизменно беше до нея. Винаги.
Но както винаги досега най-голямата мистерия за Лили — дори след като я бе осиновил — си оставаше Джак Уест-младши.
Джак отговори на генерала, че не е виждал Морския рейнджър от години.
Но най-интригуващото в Джак за Лили бяха взаимоотношенията му със Зоуи.
Когато най-после стана възможно Зоуи да идва в Австралия по-често, Лили бе като наелектризирана от перспективата най-сетне да види колко близки са станали с Джак.
Двамата бяха винаги усмихнати, когато говореха на верандата или се разхождаха по залез-слънце.
Лили също много се наслаждаваше на „момичешките“ моменти в компанията на Зоуи: лакирането на ноктите, взаимното оправяне на прически, боядисването на връхчетата на косата в хармониращо електрическо розово. Но повече от всичко й харесваше, че Зоуи прави Джак щастлив.
Веднъж я попита дали е влюбена в Джак. Зоуи само се усмихна и каза:
— Обичам го от първия миг, когато го видях. Но…
— Но какво? — внимателно подпита Лили, само че Зоуи не отговори. И очите й май се наляха със сълзи.
Лили не я попита пак, но често си мечтаеше Зоуи и Джак да се оженят. Много й се искаше Зоуи да й стане майка.
Коледата на 2006 година бе събитие, което Лили щеше да помни дълго, много дълго.
С Джак посрещнаха празника в Дубай, в небостъргача Бурж ал Араб, с всички членове на отряда, намерил Седемте чудеса и Пирамидиона.
Там бяха Мечо Пух и Стреч, както и Фъзи, дошъл чак от Ямайка. Присъстваха естествено Зоуи и Скай Монстър, Магьосника и Танка.
Тоест събра се цялото семейство. Лили беше във възторг.
Прекара по-голямата част от следващата седмица с Мечо Пух и Стреч, посети и двореца на бащата на Мечо Пух.
Там се запозна с по-големия брат на Пух — Ятагана, — но той разговаряше с нея като с дете, поради което тя не го хареса много.
Онова, което й хареса най-много, бе малкият полигон на Пух за експериментиране с експлозиви, разположен зад конюшнята на имението. Пух беше експерт в тези неща и разполагаше с всякакви муниции.