Тримата пристъпиха в задушливия облак като призраци.
С кислородните маски на лицата Уест, Астро и Магьосника вървяха сред крещящите и гърчещи се китайци, които един по един рухваха в безсъзнание на пода… макар че Джак не пропусна възможността да счупи носа на полковник Мао с дръжката на пистолета си и да го повали в безсъзнание.
А после стигна до мястото, където подът на коридора пропадаше… в нищото.
— Дево Марийо… — прошепна на себе си.
Мао и хората му бяха монтирали дизелов генератор и прожектори, за да осветят мястото, така че сега, в мъглата на задушливия газ, огромното пространство пред тях имаше мистичен, почти извънземен вид.
Бездънна пропаст — трийсетина метра широка и неизвестно колко дълбока. Отсреща се виждаше стена от гладък камък, буквално надупчена от стотици кръгли дупки, подредени в решетка, всяка с размерите на човешка длан.
Малко над центъра на стената имаше тунел с малък квадратен отвор.
Застанал на ръба на пропастта, Джак ритна в нея един изпуснат китайски автомат.
Той полетя надолу в мрака.
Дълго не се разнесе никакъв звук.
Най-накрая дълбоко под тях нещо изтрака.
— Виж ти… — прошепна Джак.
— Джак! — разнесе се глас едновременно в слушалката му и някъде наблизо. — Гледай надолу!
Джак погледна и видя Стреч и Ятагана да гледат нагоре. Стояха на подобен перваз на осемнайсет метра под тях.
Единствената връзка между техните тунели и невероятната надупчена стена бяха два тесни корниза — по един за всеки коридор: по-високият на Уест минаваше по късата лява свързваща стена, а по-долният, на Стреч, беше отдясно.
Покрай корнизите имаше още дупки — бяха за захващане, досети се Джак, но от тях дебнеше смърт. Над всяка дупка без изключение, забеляза той, имаше изгравиран малък китайски йероглиф.
— Класическа китайска гробница капан — каза Магьосника. — Най-лесният начин да различиш грабител на гробове в Древен Китай било да гледаш за мъже без ръка. Това са дупки за отрязване на ръката. Някои позволяват да бръкнеш в тях, за да се хванеш по-здраво. Но в другите има задействана с пружина ножица. Ако; знаеш кои са безопасните, нямаш проблем да минеш. Но ако не знаеш… ще загубиш ръката си и най- вероятно ще паднеш в пропастта.
— И какъв е ключът? — попита Джак.
— Ключът е това. — И Магьосника отиде до стената, на която беше написано:
— „Най-голямото съкровище“ — преведе Магьосника. — Какво според Лао Дзъ е било най-голямото съкровище? — запита той на глас. — Аха… — И се усмихна.
Беше се сетил за древната аксиома на великия мъдрец:
Здравето е най-голялото притежание,
удовлетворението е най-голямото съкровище,
увереността е най-големият приятел,
самоотричането е най-голямата радост.
— Удовлетворението е — каза той на Джак.
И наистина, една от дупките по дължина на левия корниз бе надписана със съответния символ. Така бе и с петата, седмата и още няколко.
— Давай! — извика Магьосника. — Давай! Давай! Давай!
Без да губи време, напълно доверявайки се на своя приятел, Джак бръкна в първата дупка…
… и напипа ръб, за който да се вкопчи.
След това тръгна по корниза над бездънната тъмнина на подземната пропаст.
— И при нас има надпис — извика Стреч: — „Най-благородният път към мъдростта“.
Магьосника, който вече следваше Джак, обясни:
— Това поне е лесно. Търсете китайския йероглиф за „размишление“. Става дума за поговорка, която дължим на Конфуций: „Има три пътя към мъдростта: първият е чрез размисъл, който е най-благородният; вторият — чрез подражание, който е най-лесният, и третият — чрез опита, който е най-горчивият“.
Стреч изслуша обяснението на Магьосника и каза:
— Ясно… виждам го тук през една-две дупки.
— Използвайте само тях, Стреч — предупреди го Джак. — Ако бръкнеш в някоя от другите, ще си изгубиш ръката. Хайде… ще се видим от другата страна.
В крайна сметка Джак се добра до надупчената стена и видя вече отблизо, че и там дупките са надписани.
Гледката беше много объркваща и със сигурност ще — 1116 Да е абсолютно неразбираема за непосветения в тайната.
Но като избираше само дупките, надписани с „удовлетворение“, той откри, че съществува път, който свършва до квадратния отвор на тунела.
Този път водеше нагоре, но след това се спускаше надолу. Междувременно Стреч и Ятагана следваха сходен път от техния корниз от дясната страна на коридора.
През това време Мао и хората му лежаха на пода на коридора; само неколцина тежко пъшкаха на ръба на съзнанието. Другите бяха отпуснати като трупове.
Уест, Магьосника и Астро стигнаха до отвора. След малко към тях се присъединиха Стреч и Ятагана.
— Както изглежда, оттук нататък ще продължим заедно — отбеляза Джак.
Пречупи светеща палка, за да я запали, и я хвърли в тъмната дупка. Разкри се нов дълъг тунел, с квадратно сечение, достатъчно голям, за да може да се пълзи.
— Имаме ли избор? — добави риторично.
После се изкатери до отвора, вмъкна се в него и воден от светлината на лампата на каската си и нова светеща палка, запълзя напред.
След като пропълзя около двеста метра, Джак излезе в някаква тъмна зала, където можа да се изправи. Свали си маската и се огледа.
По някаква причина светлината на лампата му не можеше да разпръсне тъмнината. Виждаше някакво езеро право пред себе си, но не и стени. Единствено тъмнина, непрогледно черна тъмнина. И все пак около него определено беше просторно.
Запали палка, но и тя не разкри кой знае какво повече.
Затова изстреля ракета…
