очертания на бреговите им линии бяха странно изкривени. На два от трилитите имаше нещо, което приличаше на граници на континенти.
— Това е светът — ахна Лаклан. — Всички те комбинирано показват карта на Земята, каквато е била преди милиони години.
— Какво? — прошепна Зоуи, без да съзнава, че шепне.
Лаклан кимна към сияещите изображения върху камъните.
— Това са континентите на нашата планета. Те са на сегашните си места, но преди издигането на нивото на океаните да им придаде познатите ни очертания. Създателят на това чудо го е направил както е било преда: много време.
Зоуи се завъртя, за да огледа всички изображения, и осъзна, че той е прав. Ето там беше Африка…
А това изглеждаше донякъде като Азия…
Камъкът, изобразяващ Африка, бе пронизан от два от виолетовите лъчи: единият се забиваше в близост до северния му край, а вторият попадаше в най-южната му точка.
— Снимайте! — заповяда Зоуи. — Бързо, преди всичко да свърши!
Близнаците светкавично измъкнаха цифровите си фотоапарати и започнаха да снимат осветените камъни и светлинните лъчи.
— А тези? — попита Зоуи и посочи два от изправените камъни, на които се изобразяваха границите на континенти.
— Предполагам, че са океани — каза Джулиъс, — но е трудно да се каже кои точно при тези променени очертания. На света има три основни големи океана — Тихия, Индийския и Атлантическия. Възможно е на един от падналите подпорни камъни да е имало трети океан. Би било логично. В крайна сметка никой така и не е могъл да обясни защо в Стоунхендж има десет подпорни камъка. Е, това би го обяснило: седем континента и три океана.
Зоуи примигна.
„Господи!“
В този момент Алби извика:
— Залязва… Сатурн залязва!
И в следващия миг настъпи тъмнина.
Виолетовата светлина на Огнения камък изгасна и величественият кръг от камъни се скри в мрака.
Зоуи се обърна към близнаците и децата и изхъмка:
— Доста впечатляващо, нали? Хайде… — тя бързо се качи по стълбата, за да прибере Огнения камък, — свършихме. Лаклан, Джулиъс: свалете Олтарния камък както си беше. И изчезваме. Магьосника и Джак направо няма да повярват…
След два часа двамата пазачи се свестиха, замаяни и зашеметени, и установиха, че Стоунхендж си е на мястото и съвсем същият — нищо не бе пипнато.
Имаше наистина човешки следи около централните камъни, но пък нищо не липсваше. Единствената забележима промяна бе с дупката, в която някога се бе намирал Олтарният камък — пръстта в нея бе разчистена, — но слава богу, самият камък си бе на мястото.
На следващия ден се появиха съобщения от местните за някаква виолетова светлина, излъчвана от този район, но те решително бяха отхвърлени като недостоверни. Всяка година имаше поне по десетина съобщения за НЛО над Солсбъри, но пък тоя свят е пълен с откачалници.
Още повече, че когато се зазори, Стоунхендж си бе същият както от хиляди години — висок и смълчан, многовековен страж, изправил се сред древния пейзаж.
Третото изпитание
Джак Уест-младши и Философският камък
Горе-долу по същото време, когато Зоуи и близнаците наблюдаваха удивителното светлинно шоу край Стоунхендж, Джак и Магьосника се носеха над дивите зъбери на планините в Централен Китай в пътническото отделение на откраднатия хеликоптер „Хайнд“. Бяха съвсем наясно, че значителна част от Китайската народна армия — някъде 1,2 милиона души — в този момент се вдига по тревога някъде там долу с единствената задача да ги издири и залови.
С тях бяха Стреч, Астро, Ятагана, Лешояда и раненият Танк Танака.
Скай Монстър бе отлетял с „Халикарнас“ на юг, през границата с Бирма, и сега търпеливо чакаше указания за изваждането на групата.
— Абсолютно важно е да се сдобием с Философския камък — каза Магьосника на Джак в един момент, когато бяха останали сами в отделението. Беше изгладел и дъвчеше, докато се преобличаше.
— И аз останах с това усещане, след като прочетох жежките ти — съгласи се Джак. — Значи сега отиваме там. И това е причината, поради която ни трябваше хеликоптерът.
Джак разказа на Магьосника за срещата в Дубай и за новата коалиция от нации, която сега им помагаше в мисията сред тях Америка и Саудитска Арабия, — но най-вече какво бяха успели да разберат от проучването на Магьосника.
— Трябва да знам повече, Макс — завърши той. — Бележките ти са добри, но от тях е невъзможно да се досетим за всичко.
— Да, да…
— Например онази част, където споменаваш, че Бенбен и Философският камък имат централно значение за всичко. Добре, но защо?
Магьосника рязко вдигна глава.
— Божичко, Джак, нали не си взел със себе си Огнения камък? Не можем да позволил на враговете ни да притежават едновременно него и камъка на Лао Дзъ.
— Не, не съм го взел — отговори Джак. — У Зоуи е. А тя замина за Стоунхендж с камъка, близнаците и децата.
— Свързал си се с близнаците? О, чудесно! — каза Магьосника и въздъхна облекчено. — И Стоунхендж. Стоунхендж и Са-Бенбен. Но почакай, то трябва да се направи по време на изплуването на Тива…
— Погрижил съм се да стане.
Магьосника се загледа в пространството и се усмихна.
— Какво не бих дал да съм там и да го видя. Радвам се, че си се досетил за това.
— Не бях аз. Трябва да благодарим на приятеля на Лили — Алби.
— А, Алби. Умно момче. И толкова верен приятел на Лили. Нещата стават все по-трудни и тя ще има нужда от приятели като него… — Гласът на Магьосника заглъхна и погледът му се замъгли от безмерна тъга.
Джак огледа белезите от изтезания по измъченото лице на възрастния мъж, синините, порязванията, засъхналата по брадата му кръв. Всичко говореше, че Магьосника е оцелял след опасно премеждие в затвора.
