— Да.
— Аз не знам — обади се Лили.
За да илюстрира, Лаклан разтвори една книга и показа на Лили разположението на камъните на Стоунхендж. Около кръга в ъглите на правоъгълник бяха разположени четирите Ъглови камъка. Отношението на раните беше 5:12.
— Ако сега прекараш диагонала на този правоъгълник, най-обикновената геометрия ни казва, че ще получи правоъгълен триъгълник със съотношение на страните 5:12:13. — Той очерта правоъгълника с молив и попита:
— Ясно ли е дотук?
— За момента — отговори Лили.
— Хубав триъгълник, нали?
— Не знам… предполагам.
Лаклан извади карта на Великобритания, показа мястото на Стоунхендж в долната част на картата и после начерта подобен триъгълник 5:12:13, като използваше Стоунхендж за връх на триъгълника и хоризонталния катет, успореден на екватора.
— Този триъгълник със съотношение на страните 5:12:13 разкрива оригиналното местонахождение на сините камъни в Уелс — разясни Лаклан. — Изключителни познания по геометрия за едно примитивно племе. Толкова изключителни, че според някои изследователи на древните са им помогнали.
— Мислех, че ще доказваш връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида — напомни Зоуи.
Лаклан се усмихна и намигна на Лили.
— Помниш, че го нарекох „хубав триъгълник“, нали?
— Да.
— Ами… ако сега продължим хипотенузата на този чудесен триъгълник ето по този начин…
— … да видим през къде ще мине.
Лаклан прелисти на карта на света и направи каквото казваше.
— Не е възможно… — ахна Лили, като видя крайния резултат.
Стрелата минаваше точно през Египет… делтата на Нил и… Гиза.
— Стоунхендж и Голямата пирамида в Гиза — гордо заключи Лаклан. — Най-сетне обединени.
— Което ни довежда до втората връзка — каза Джулиъс. — Връзката между всичко това и Титан, Сатурн и Юпитер. Разбираш ли… не са важни нито Титан, нито Сатурн, нито Юпитер. Важно е онова, което се намира зад тях.
— Зад тях? — не разбра Лили.
Лаклан се усмихна.
— Да. Проверихме данните, които ни изпратихте от Дубай, данните от бележките на Магьосника във връзка с Тъмната звезда и скоростта на нейното приближаване. Оказва се, че тя идва към нас иззад Юпитер. Оттук и важността на онова астрономическо събитие — изгряването на Сатурн над Юпитер. Просто казано, то е изключително важно, понеже ни позволява — за пръв път! — да видим тази страховита Тъмна звезда.
— Как? — попита Зоуи и дори се извърна от шофьорската седалка.
— Известна ли ти е концепцията за пространство-времето? — попита Джулиъс.
— И по-конкретно кривината на пространство-времето? — допълни Лаклан.
— Да, много уместно уточнение, брат ми — похвали го Джулиъс.
— Благодаря.
— Донякъде — отговори Зоуи. — Гравитационното поле на дадена планета изкривява пространството около нея. Чух веднъж да го сравняват с опъната гумена мембрана, върху която са сложени камъни…
— Точно така — каза Лаклан. — И всеки камък прави вдлъбнатина в гумената мембрана, което олицетворява кривината на пространство-времето. Така че ако се намираш в космически кораб и летиш покрай тези планети, траекторията ти ще се изкривява при преминаване в близост до всяка от тях, освен, разбира се, ако не използваш повече мощност.
— Да…
— Е, същото се получава и със светлината — каза Джулиъс. — Светлината също се изкривява при преминаване през гравитационните полета на планети и звезди.
Лаклан:
— А големите планети като Юпитер изкривяват траекторията й в по-голяма степен от малките планети като Меркурий, да речем.
— Правилно — отново подхвана Джулиъс. — Така че тази нощ, като погледнем към Юпитер от Стоунхендж, ще видим изгряването на Сатурн над него и — макар и само за момент — благодарение на особеното изкривяване на светлината в пътя й около тези две планети, ще зърнем част от пространството, скрито
Зоуи се намръщи.
— И ако в този момент е поставен Са-Бенбен… примерно върху един от камъните на Рамзес в Стоунхендж… какво ще стане тогава?
Джулиъс погледна Лаклан.
Лаклан погледна Джулиъс.
След това двамата се обърнаха към Зоуи и едновременно свиха рамене.
— Именно това предстои да установим — каза Джулиъс.
Паркираха на чакъления банкет на няколкостотин метра от хенджа.
Луната светеше над широката равнина като прожектор — осветяваше скучния равен пейзаж чак до хоризонта.
Стоунхендж се намираше на отклонението от А303 към малък страничен път.
Под лунната сянка на величествените камъни се открояваха силуетите на двама пазачи. Те видяха хондата, но не се заинтересуваха какво става — пътуващите от Лондон често спираха да огледат камъните, докато се поразтъпчат.
Зоуи се приближи на петдесетина метра до пазачите, и бързо вдигна нещо, което приличаше на голям пистолет, насочи го към тях и извика:
— Ей!
Пазачите се обърнаха към нея.
Зоуи натисна спусъка. Устройството проблесна ослепително, разнесе се нисък вибриращ звук и двамата пазачи паднаха на земята като марионетки с прерязани конци.
— Какво е това, по дяволите? — попита Джулиъс.
— И откъде можем да се снабдим с него? — добави Лаклан.
— ЛаСон-V — обясни Зоуи. — Несмъртоносно парализиращо оръжие. Комбинация от лазерен и звуков импулс. Създадено е с идеята да се използва по време на полет от охранителите, за да се справят с евентуални похитители, без да се рискува със стрелба и разхерметизиране на салона. Смята се, че дори
