се виждаше стръмен планински склон, скрит под снега.
— Ловецо! — извика той в микрофона. — Как е отзад?
— Намерих Магьосника и Танка. Сега им режа оковите.
— Атакуват ме! Дойдоха по покрива от задните вагони! Налага се да ни изстрелям…
— Действай — със спокоен глас каза Уест. — После ела отзад.
— Разбрано.
Стреч знаеше какво трябва да направи.
Без да намалява максималната скорост, на която бе способен влакът, той залости една граната между лоста за скоростта и този на спирачките и изтегли щифта.
Това беше еднопосочен билет.
После се хвърли назад, скочи в първия вагон, затръшна вратата…
… и в този миг граната експлодира и…
… взриви лостовете за управление…
… миг преди цялата кабина на машиниста да бъде направена на парчета от всепомитащ картечен откос и сред останките й да скочат нови трима надзиратели.
Бяха извадили пистолетите си, готови да посрещнат всяка изненада. Капитанът им — възрастен мъж, явно по-опитен от останалите, по-закоравял в битки, капитан от гвардията, бесен на наглия опит да отвлекат
Влакът се носеше неудържимо към наближаващия ляв завой — бе невъзможно да го вземе при тази безумна скорост.
Стреч влезе в третия вагон и видя Уест, коленичил до Магьосника и Танка. Горелката съскаше в ръката му.
Танка вече бе свободен, но Уест още не бе свършил с оковите, задържащи Магьосника към халките в пода.
Капитанът от гвардията гневно нахлу в първия вагон. Изобщо не се интересуваше какво става с влака — след като нямаше как да го управлява, му оставаше само да накаже натрапниците.
Видя двама от хората си сгушени в клетка номер 3, изслуша жалките им обяснения и заби по куршум в главите им като наказание за страхливостта им.
След това продължи назад към следващите вагони.
Горелката на Уест прегризваше остатъка от оковите на Магьосника.
— Още колко? — неспокойно попита Стреч.
— Свършвам… — отговори Уест, лицето му бе осветено от магнезиевия пламък на горелката.
Люшкането на влака ставаше все по-застрашително.
— Нямаме много време, Джак…
— Само… още… секунда…
Но в същия миг вратата на вагона се отвори с трясък и нахлу капитанът от гвардията!
Стреч се извърна.
Уест също.
Капитанът стоеше и зловещо се усмихваше. После стисна дръжката на пистолета си по-здраво.
Което изобщо не бе необходимо, защото вече бе твърде късно.
Понеже в следващия миг влакът стигна до завоя.
Набраната скорост бе огромна за влак, а инерцията — чудовищна.
Можеше да се случи само едно — дерайлиране.
Локомотивът излетя от релсите и задра по права линия стръмния снежен склон.
Останалата част от черния влак последва примера му и също изскочи от релсите.
Локомотивът започна да се плъзга надолу. Решетката на носа му беше като снегорин. Вагоните го следваха като извит по невъзможен начин акордеон. Цялата композиция започна да се свлича неумолимо към скалния откос и тристаметровата пропаст.
Над всичко това бе увиснал хеликоптерът „Хайнд“.
Във влака светът налудничаво се превърташе.
Тласъкът при излитането им от релсите бе забил гвардейския капитан в дясната стена на вагона, която след миг се превърна в под, и тялото му се свлече.
Уест и Стреч се оказаха по-добре подготвени: вкопчиха се в решетката на най-близката затворническа клетка и като използваха всичките си сили, успяха да се задържат на крака през цялото време на лудешкото подскачане след дерайлирането. Стреч държеше Танка, Уест — Магьосника.
Колкото и безконтролна да изглеждаше ситуацията, тя бе част от плана на Уест. Още от самото начало той бе възнамерявал да дерайлира именно тук. Да свърши на снежната планина, затрупан под дебелия сняг.
Защото му трябваше още нещо.
Искаше китайците да…
Само че в този миг с шокираща внезапност се случи нещо, което
Влакът стигна до ръба на снежния склон.
За нещастие снегът не се бе оказал достатъчно дълбок, а ледът под снежната покривка стана причина извиващият се като змия влак да се плъзне до самия ръб на пропастта.
Така че плъзгащият се странично и назад влак започна да пропада в пропастта. През ръба премина най-напред задният вагон с локомотива за движение в обратна посока, после свързаният с него следващ вагон, след това третият…
Уест усети какво ще стане част от секундата преди то да се случи.
Съзнанието му регистрира отчетливото дръпване при пропадането на всеки от трите вагона миг преди собственият им вагон да се наклони застрашително и…
— Дръжте се! — изкрещя той на другите, включително на Магьосника, който все още не бе напълно освободен от оковите си.
И тогава вагонът им мина през ръба.
Светът стана вертикален.
Всичко незакрепено полетя по дължината на вагона, в това число един от хората на гвардейския капитан.
С ужасен вик нещастникът прелетя по станалия вертикален коридор и с гаден звук на смазвана човешка плът се натресе във вратата на дъното.
Гвардейският капитан и другият му подчинен се оказаха с по-бързи рефлекси — когато вагонът започна да пада, те захвърлиха пистолетите си в полза на възможността да използват и двете си ръце и съобразително се изтърколиха в най-близката до тях клетка в горния край на вече вертикалния вагон.
Уест и Стреч държаха едновременно решетката на клетката до тях и заедно с това Магьосника и Танка. И тогава… падането на вагона престана.
По някаква причина целият влак преустанови скока си от скалата и застина. Чуваше се само затихващо скърцане.
Те не можеха да видят това, но локомотивът се бе плъзнал покрай грамадна канара на самия ръб на пропастта и се бе заклинил там, и сега държеше под себе си целия увиснал влак, който се поклащаше над зейналата тристаметрова пропаст!
