Уест бързо прецени особеностите на новата ситуация, в която се бяха озовали: той, Стреч, Магьосника и Танка бяха по средата на вагона. Капитанът и подчиненият му бяха близко до върха, стъпили върху сега хоризонталната стена на клетката, недалеч от вратата — а вратата бе единственият път към спасението.
Раздиращо слуха скърцане.
С нов тласък влакът пропадна още метър. Зад решетките на прозорците се посипа сняг. Локомотивът над тях се плъзгаше. Метър по метър…
Уест и Стреч се спогледаха.
Нов стон на протестиращ метал, този път малко по-различен — това бе звукът на разкъсващи се метални свръзки: тежестта на цял влак се оказваше непосилна за тях.
— Ще паднем — каза Уест на Стреч. — Нагоре! Давай!
— А ти? — Стреч кимна към халката в пода. Оковите стареца продължаваха да са заключени.
— Тръгвай! — каза Уест. — Не мога да го оставя. Върви! Все някой трябва да се измъкне оттук жив!
Стреч не влезе в спор. Просто сграбчи Танка и започна да го тегли след себе си, използваше решетките на клетките вместо стъпала.
Изкачваха се от лявата страна на централния коридор и подминаха гвардейския капитан, който тъкмо излизаше от клетката си замаян и невъоръжен.
Уест отново насочи пламъка на горелката към веригите на Магьосника. Трябваше да се справи много бързо.
Нов стон на метал. Ново посипване на сняг отгоре.
Ново пропадане с метър.
Пламъкът бързо прерязваше остатъците от веригата. След секунди Магьосника най-сетне бе свободен.
— Хайде, приятелю — каза Уест. — Да се размърдаме.
Погледнаха нагоре. Стреч и Танка вече изчезваха през вратата в горния край на вагона. А след това… след това гвардейският капитан застана на пътя им, пронизваше Уест с поглед.
— Насам — каза Уест и повече Магьосника надолу.
— Надолу? — озадачи се Магьосника.
— Довери ми се.
Стигнаха до вратата в дъното на третия вагон точно когато със силно издрънчаване двата най-долни висящи вагона плюс задния локомотив полетяха в пропастта.
Като че ли падаха цяла вечност, преди да се разбият в назъбените скали в облак от пламък и черен дим.
— Нямаме време — викна Уест. — Насам.
Увиснаха под дъното на вагона. Под краката им зееше бездънната пропаст. После се прехвърлиха до стената и започнаха да се катерят нагоре, като използваха всяка издатина, всеки ръб за захващане, включително решетките от външната страна на прозорците, всички скоби, дръжки, панти и каквото друго имаше.
Уест подкрепяше Магьосника. Стигнаха до междината между техния вагон и този над тях едновременно с капитана и подчинения му — те се качваха от вътрешната страна. Джак и Магьосника продължиха да се изкачват по втория вагон с максималната възможна скорост и в един момент стигнаха до горния му край. Стъпиха на хоризонталната плоскост да си отдъхнат…
… и видяха, че капитанът влиза в най-горния от трите останали вагона, а последният останал жив надзирател го чака, за да се изкачи след него.
Капитанът видя Уест… и в очите му проблесна зъл пламък.
Той посегна към съединителя, въпреки че неговият човек все още се намираше в по-долния вагон. Когато видя какво ще стане, надзирателят изкрещя: „Не!“, но Уест, без да чака, скочи към решетката на по- горния вагон и извика на Магьосника:
— Макс! Хвани ме за краката!
Капитанът от гвардията разкачи съединителя.
Вторият вагон полетя надолу…
… и отнесе със себе си надзирателя: невярващите му ококорени очи се отдалечаваха в пропастта, устата му бе отворена в безмълвен писък до самата среща с дъното.
Но Уест и Магьосника все още бяха в играта: Уест висеше на дъното на първия вагон, а Магьосника висеше, хванат за
— Макс… изкатери се по мен! — извика Уест и Магьосника непохватно залази по тялото му; в един момент дори се хвана за крилете от въглеродно влакно на гърба му.
Погледът на капитана изразяваше най-точно какво изпитва — беше бесен. И нямаше да си позволи втори пропуск.
Хвърли се обратно във вагона и бързо започна да се катери.
Джак веднага разбра какво предстои.
Предстоеше надпревара кой ще стигне пръв до следващия съединител.
— Бързо, Джак! Бързо! — извика Магьосника. — Аз ще те настигна!
Уест се хвърли нагоре по външната стена на последния вагон. Капитанът правеше същото отвътре.
И двамата се катереха ловко нагоре.
— Стреч! — каза Джак в микрофона, докато се изкачеше. — Къде си?
— Горе сме, на ръба на пропастта, но имаме проб…
Джак знаеше какъв е проблемът. Всъщност вече го виждаше.
Хеликоптерът висеше точно над тях, съвсем ниско над ръба на пропастта и недалече от наклонения под остър ъгъл вагон. Явно ги чакаха, ако успееха да се спасят.
„Остани жив — каза си Джак. — Докато си жив, има надежда“.
И продължи да се катери по външната страна на вагона с ловкостта на маймуна.
Стигна до края на вагона и се изправи… в мига, в който гвардейският капитан се показа през свързващата врата.
Джак го беше победил в съревнованието с цели две секунди. Пристъпи напред, за да изрита безмилостно капитана…
… и видя в ръката му незнайно откъде появил се пистолет.
Замръзна, внезапно осъзнал всичко: бе стигнал пръв, защото капитанът се бе забавил за миг, за да вземе нечий захвърлен пистолет.
„Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му…“
Стоеше замръзнал, струята леден въздух от перките на хеликоптера се опитваше да разкъса дрехите му. Без да мисли, вдигна ръце.
— Губиш! — кресна на английски капитанът и се ухили зловещо. Магьосника надникна над ръба зад обувките на Уест и видя каква е ситуацията.
Капитанът вдигна пистолета към главата на Уест.
— Магьосник… — каза Джак. — Време е да полетим.
И докато капитанът натискаше спусъка, Джак хвана с вдигнатите си ръце подсигуряващия щифт на съединителя точно над главата си и го изтегли…
… и вагонът се откачи от локомотива!
Очите на капитана щяха да изхвръкнат. Джак току-що бе обрекъл
Вагонът полетя надолу покрай скалата.
Джак не изгуби нито миг. Сграбчи Магьосника, извика му: „Дръж се за мен!“, натисна нещо на гърдите си и крилете „Гълуингс“ изскочиха от раницата на гърба му. За момент двамата продължиха да падат, но после пропадането им премина в красиво планиране. Под тях неистово крещящият капитан летеше към смъртта.
