Хондата се изкачи на билото на поредния хълм и пред тях се разкри гледката на величествените камъни.
Зоуи изненадано ахна — разбира се, вече бе идвала тук. При това неведнъж. Всички във Великобритания бяха идвали. Но винаги ахваше от изненада.
Стоунхендж!
Казано съвсем просто, Стоунхендж бе поразителен.
И понеже я бе запленил веднъж завинаги още преди много време, Зоуи знаеше всички митове около него: че този пръстен от извисяващи се камъни е древен календар, че е древна обсерватория, че сините камъни — по-малките двуметрови долеритови камъни образуваха подкова в очертанията на много по- известните трилити7 — са докарани в равнината Солсбъри около 2700 пр. н.е. от неизвестно племе от хълмовете Пресели, намиращи се на 250 километра в съседен Уелс. И до днешен ден много хора вярваха, че сините камъни са топли на пипане, дори в най-студените зимни дни.
Но сто и петдесет години по-рано, около 2850 г. пр. н.е., египетският фараон Хеопс завършил забележителното си дело на платото Гиза в Египет — Голямата пирамида.
Зоуи знаеше, че най-различни астрономи и космолози безуспешно са се опитвали да свържат по някакъв начин Стоунхендж с Голямата пирамида. Единствената потвърдена връзка бе близката датировка на създаването им.
Но около Стоунхендж имаше други необичайни и интригуващи неща.
Например рядката цианобактерия, която живееше в самите величествени трилити. Разновидност на лишеите, тя бе крайно необичайна, нетипичен хибрид между водорасли и гъби, които се намираха само на голите морски брегове… само че Стоунхендж беше на 80 километра от най-близкото море — Бристолския канал. Подобната на мъх субстанция правеше камъните да изглеждат пъстри.
Или пък необяснените теории за местоположението на площадката: уникалният начин, по който Слънцето и Луната изгряват над 51-вия паралел и необикновено големият брой неолитни площадки по дължината на британските острови, намиращи се на географската дължина на Стоунхендж.
В крайна сметка за Стоунхендж можеше да се каже със сигурност само едно: в продължение на вече над 4500 години той бе устоял на дъжд, на вятър и на самото време, като поставяше много въпроси и предлагаше много малко отговори.
— Окей — каза Зоуи, без да спира да шофира, — как ще подходим? Някакви идеи?
— Идеи? — повтори Лаклан. — Мога да предложа следната мисъл: за онова, което предстои да направим, не съществува прецедент. През годините и учени, и побъркани са свързвали Стоунхендж със Слънцето и Луната, с девици и друиди, с равноденствия и затъмнения, но никога с Юпитер. Ако хипотезата на Магьосника е вярна и този Огнен камък наистина съществува, значи ще видим нещо, което не е виждано от 4500 години.
Намеси се и Джулиъс:
— Мога ли да допълня, че милите души в служба „Английско наследство“ не гледат с добро око на разни хора, които прескачат въжетата около Стоунхендж и се разхождат сред камъните, да не говорим за ненормалници като нас, които са решили да изпълнят древен окултен ритуал? Там ще има охрана.
— Остави охраната на мен — каза Зоуи. — Вие се оправете с окултния ритуал.
Близнаците отново извадиха бележките на Магьосника и се загледаха в скицата на Стоунхендж:
— В тези бележки Магьосника пише, че камъкът на Рамзес при Стоунхендж е Олтарният камък — обади се Джулиъс. — Но защо да не е Големият трилит? Та нали олицетворява Стоунхендж.
— Не, не… и аз бих избрал Олтарния камък — отговори Лаклан. — Той е във фокуса на композицията. Направен е от син камък, сложен е заедно с оригиналния пръстен от сини камъни, така че е по-стар от трилитите. И за наше щастие си е все още на мястото.
В продължение на четири и половина хилядолетия Стоунхендж бил разграбван от местните жители, които търсели строителен материал за домовете си. Така че от вложените първоначално сини камъни бяха останали съвсем малко. По-големите трилити бяха оцелели — високи по пет и половина метра (почти шест и половина на Големия трилит), те просто се бяха оказали прекалено тежки.
Лаклан се обърна към Алби:
— А ти какво мислиш, хлапе?
Алби вдигна поглед, изненадан, че някой се интересува от мнението му. Беше решил, че понеже са деца двамата с Лили са тук само за разходката и са поверени на Зоуи да се грижи за тях.
— Е? — Лаклан го гледаше очаквателно. — Джак Уест смята, че си умен, а той е дяволски критичен съдник и Зоуи не обича компанията на загубеняци… ха-ха, след като ние сме в тази компания, това е повече от ясно.
Лили повдигна вежди.
Джулиъс допълни:
— И не си ли точно ти онзи, дето е видял връзката между „изплуването на Титаник“ и Стоунхендж?
Алби преглътна. Лили му се усмихна окуражително. Лично тя отдавна бе свикнала с подобно отношение от страна на възрастните.
— Ами… добре… — заекна Алби. — Камъкът, който ни трябва, трябва по някакъв начин да съответства на Огнения камък. Аз специално не виждам по какъв начин Огненият камък може да съответства на Големия трилит. Но Олтарният камък — ако бъде издигнат отново — ще се окаже в самото сърце на композицията. Другото, което трябва да си спомним, е изгряването на Титан на североизток…
— А, да, да. Много уместно съображение — одобри Джулиъс.
Вече бяха говорили за това.
Както Алби бе обяснил накратко на срещата в Дубай,
„Изгряването“ на най-голямата луна на Сатурн в действителност се предшества от преминаването на самия Сатурн, който се издига над грамадния Юпитер. Скоро след това изгряване Сатурн залязва зад Юпитер. Поради наклонените орбити и на двете планети спрямо еклиптиката на Слънцето, това изкачване и спускане става осем пъти месечно през времето, когато планетите са подравнени.
Ако се наблюдава от Стоунхендж, над североизточния хоризонт първо се издига Юпитер, след това Титан й накрая Сатурн.
— Но защо е толкова важно изплуването на Титаник? — попита Зоуи. — Какво общо имат Титан, Юпитер или Сатурн със Са-Бенбен и Тъмната звезда?
— Връзката със Са-Бенбен е пряка — отговори Джулиъс. — Това е търсената от векове връзка между Стоунхендж и Голямата пирамида. Теорията ни е проста: пирамидата е храм на Слънцето. Стоунхендж е храм на Тъмната звезда.
— А двата паметника почти сигурно са свързани географски — добави Лаклан. — Нали знаеш как сините камъни са били донесени в равнината Солсбъри от хълмовете Пресели в Уелс?
— Да, Лаклан — търпеливо отговори Зоуи. — Все пак имам две научни степени по археология. Просто обаче не съм вземала изпитите по налудничава британска неолитна космология, на които вие явно сте се явявали.
— В такъв случай знаеш за четириъгълника, образуван от оригиналните четири ъглови камъка на Стоунхендж?
