Шестте свещени камъка

… външния портал на Синтан 1.

Към външния!

Ракетата се заби в желязната врата. Дим и прах обгърнаха перона и скриха всичко.

Грамадният портал изстена, вратите се огънаха — а това беше всичко, от което се нуждаеше Уест, понеже в следващия момент влакът се заби в тях с феноменална скорост, разби ги и ги изтръгна от масивните им панти… и изскочи от затвора.

В първия момент китайците бяха изумени, но последвалата реакция бе енергична.

След четири минути два компактни хеликоптера руски машини, модел „Камов“ Ка–50, известни като „Уерулф“5 — се издигнаха над Синтан 1 и се насочиха след влака беглец.

А след още една минута излетя и много по-голям хеликоптер. Той също бе руски, но от несравнимо по- високо качество. Това бе бойна машина Ми–24 „Хайнд“ — един от четирите най-опасни хеликоптери на света. „Обрасъл“ с оръдия, стрелкови установки, дюзи за изхвърляне на различни видове химическо оръжие и ракети, хеликоптерът разполагаше с уникална двукуполна кабина. На всичко отгоре в него имаше достатъчно място, за да помести десет напълно въоръжени китайски десантници.

В мига, в който се издигна над стените на затвора, машината наклони нос напред и с рев се понесе след измъкващия се влак.

Последната реакция на китайците имаше електронен характер.

В комплекса на затвора влизаха два караулни помещения, разположени на жп линията на няколко километра северно от затвора — караулки, покрай които влакът не можеше да не мине.

До караулните бяха направени няколко трескави телефонни обаждания, но странно… никой не вдигна.

И на двете места сцената бе идентична — всички войници от караула лежаха на пода в несвяст, с оковани на гърба ръце.

Хората на Уест вече бяха минали оттук.

Бронираният влак се носеше през планината с главозамайваща скорост, а през разбитото предно стъкло навяваше сняг.

Влакът прелетя покрай първата караулка и отнесе бариерата й като счупена кибритена клечка.

Стреч управляваше локомотива и внимателно наблюдаваше местността — покрити със сняг планински склонове отляво и тристаметрова пропаст отдясно.

Влакът взе на скорост остър ляв завой и изведнъж пред тях се показа втората караулка и дълъг висящ железен мост зад нея.

— Виждам външния мост! — извика Стреч.

Уест се бе измъкнал до кръста през разбития прозорец и монтираше подобно на минохвъргачка устройство. На няколко пъти тревожно погледна назад към затворническия комплекс. Вмъкна се обратно и каза:

— Преследват ни хеликоптери. Два малки „Камов“ и един голям „Хайнд“…

— Три хеликоптера! — възкликна Стреч. — Астро нали каза, че в Синтан държали само един, онзи големия?

— Оказва се, че разузнавателните им данни не са точни — навъсено констатира Уест. — Питам се в какво ли още е сбъркал. Както и да е, вече е късно да се безпокоим за това. Мрежата е монтирана и е в ръцете ти. Дано само се доберем до моста, преди някой в онзи звяр да е разбрал кои сме и да реши, че може да го пожертва, ако това ще ни спре. Дръж ме в течение. Имам още работа.

Уест взе от таблото микрофон, включи оповестителната система на влака и заговори на мандарин:

— Внимание! До цялата охрана на този влак! Внимание! Влакът е под наш контрол. Единственото, което искаме, са затворниците…

* * *

Всички китайски надзиратели в петте вагона на влака вдигнаха глави към високоговорителите в тавана.

Един друг човек също погледна нагоре, но за разлика от другите, ахна. Това бе единственият човек, който позна гласа.

Магьосника. Беше окървавен и пребит. Но очите му светнаха, като чу гласа на своя приятел.

— Джак… — дрезгаво изграчи той.

— Няма да ви направим нищо лошо. Разбираме, че вие просто изпълнявате задълженията си и че сте хора със семейства и с деца. Но ако ни се противопоставите, ще пострадате. Сега ще минем през влака, така че ви давам избор: оставете оръжията си на пода и няма да пострадате. Вдигнете ли оръжие срещу нас, ще умрете.

Гласът по високоговорителите заглъхна.

В кабината на локомотива Уест отвори свързващата врата към първия вагон.

След това влезе във влака с автомат МР7 в едната ръка и „Дезърт Игъл“ в другата.

Тримата надзиратели в първия вагон се бяха вслушали в съвета му: стояха с вдигнати ръце, опрели гръб до стената и оставили автоматите си „Тип 56“ в краката си. Уест внимателно мина покрай тях, готов да стреля. Един от надзирателите измъкна пистолет и…

Бам!

Надзирателят се блъсна в стената, закован от куршума на мощния „Дезърт Игъл“.

— Казах да не се вдига оръжие — заплашително съобщи Уест на останалите двама. След това направи знак с брадичка към близката килия. — Вътре, веднага!

Четиримата надзиратели във втория вагон се оказаха по-умни. Бяха заложили капан. Първо бяха изгасили лампите и вагонът бе потънал в мрак; след това бяха скрили един от своите на тавана, над свързващата врата, а тримата се престориха, че се предават.

Уест влезе във вагона, поклащаше се в синхрон с движението на влака, и видя трима вдигнали ръце мъже.

— Милост! Милост! Не ни застрелвай! — викаха те, за да отклонят вниманието му от скрития в сянката над вратата.

А той протегна ръка и почти опря пистолета си в главата на стоящия под него Уест…

… Уест вдигна поглед, но беше прекалено късно…

… само че точно тогава вагонът се разлюля под напора на дълъг откос, изстрелян от тежка картечница.

Преследвачите ги бяха настигнали и започваха да обстрелват влака.

Надзирателят над него се изпусна от скривалището си и се стовари на пода.

В същия момент тримата надзиратели извадиха своите оръжия и мракът във вагона се разкъса от проблясъците на изстрели. Джак Уест-младши бе в центъра на престрелката и също стреляше във всички посоки, отскачаше встрани и не спираше да стреля наляво, надясно и надолу… Накрая отново се възцари мрак. После димът се разсея. Джак бе единственият останал прав.

Тръгна към поредната врата.

Към вагона със затворниците.

Междувременно двата по-малки хеликоптера от Синтан бяха настигнали влака и го обстрелваха с 30- милиметрови картечници.

Стреч мина покрай втората караулка, като разби и нейната бариера, и пое по дългия извит мост.

Само че на моста не разполагаха с никакво естествено прикритие.

Един от преследвачите се спусна над локомотива… и в същия миг Стреч задейства подобното на минохвъргачка устройство.