длъжност, съществуваща от седемстотин години, която може да се заема само от роднина по пряка линия на монарха.
— При това само от талантлив такъв — допълни Робъртсън. — Човек, на който кралицата вярва абсолютно.
Йоланте игнорира комплимента и подаде на Джак Кадифената кутия.
— Инструктирана съм да ви връча това лично.
Той отвори кутията, за да види Стълба в нея.
И трябваше да положи максимални усилия, за да не ахне.
Виждаше Стълб за първи път в живота си и величественото му великолепие не можеше да не го изненада.
В подходящо оформената кухина на кутията лежеше нешлифован диамант с големината и размера на тухла. Не блестеше като диамантите, които бе виждал. Беше замъглен, полупрозрачен, и приличаше по- скоро на парче лед, отколкото на диамант. И въпреки това беше смайващ.
— Принцеса Йоланте е емисар на дома Уиндзор по въпроса — уточни Робъртсън.
— Принцеса Йоланте? — не се сдържа Лили. — Ти си истинска принцеса?
Йоланте се обърна и сякаш чак сега видя Лили. Усмихна се мило и се поклони по възможно най- женствения начин, който Лили бе виждала.
— Здравей. Ти трябва да си Лили. Чувала съм много за теб. Ти си също от кралски род, при това много по-стар от моя. За мен е удоволствие да се запозная с теб.
Двете се здрависаха. Бузите на Лили пламнаха, розовите връхчета на косата й затрептяха.
— И да, предполагам, че формално съм принцеса продължи Йоланте. — По-скоро съм далечен член на кралското семейство, втора братовчедка на принцовете Уилям и Хари.
— Не е възможно…
Стоящата до Лили Зоуи завъртя поглед към тавана и в този момент Йоланте „забеляза“ и нея и вежливо се осведоми:
— А вие сте?
— Зоуи Кисейн, ирландски десантчик. Опасявам се, без кралска кръв.
Лили не пропусна да се намеси:
— Зоуи също е принцеса. Искам да кажа — прозвището й е такова.
— Така ли било? — прошепна Йоланте и не пропусна да погледне розовите връхчета на русата коса на Зоуи, преди да коментира съвсем спокойно: — Колко чудно, наистина.
Джак забеляза, че очите на Зоуи пламват, и побърза да се намеси:
— Вие много по-добре от нас знаете, Йоланте, че имената са важни. Човек може да направи много неща с едно име, включително да скрие миналото си. Днес вие ни донесохте Стълба, принадлежащ на вашия род — предмет, който той съхранява много по-дълго, отколкото разполага с името си.
Сега проблесна погледът на Йоланте — тя веднага се досети накъде бие той.
Джак се обърна към Лили:
— Разбираш ли, домът Уиндзор — името, под което светът познава британското кралско семейство — фактически съществува от 1914 година. Но макар името да е отскоро, самият род е много, много стар. Първоначално са били известни като Тюдори, после Стюарт, през деветнайсети век стават Сакс-Кобург- Гота — съвсем немско звучащо име, което не само издава силните връзки на британското кралско семейство с европейската аристокрация, но и било доста притеснително през Първата световна война. За да запази престижа си, британското кралско семейство сменило името на своя род и се прекръстило на любимото си имение — Уиндзор.
— Наричате се на името на къща? — недоверчиво попита Лили.
Йоланте стисна челюсти.
— Симпатичният капитан в действителност е напълно прав. — После допълни малко по-тихо: — И освен това е лоялен на своите хора… — Последва кимване към Зоуи. — Както вече казах, репутацията ви е легендарна, капитане.
Джак също кимна. Малката битка за контрол в помещението беше приключила.
Уест се обърна към останалите.
— Окей. Да почваме — да отворим нашите сандъци със съкровища.
В базата имаше няколко изследователски лаборатории, две от които — известни с безличното Лаборатория 1 и Лаборатория 2 — представляваха стерилни помещения, позволяващи наблюдение през стъклени стени.
В Лаборатория 1 Магьосника беше поставил Философския камък на работна маса.
В Лаборатория 2 на работната маса лежеше Жертвеният камък на майте. Ръбат и масивен, с триъгълна засечка най-отгоре — съответстваща по форма на острието, отсичащо глава — изписан от всички страни с доста страховити надписи, разказващи за човешки жертвоприношения, камъкът сякаш излъчваше заплаха.
В Лаборатория 3 пък близнаците бяха разположен няколко проектора, готови да покажат изумителния материал, заснет при Стоунхендж.
Уест взе от Зоуи Огнения камък и обясни:
— Преди да пречистим, който да било от Стълбовете, трябва да знаем къде и кога трябва да бъдат сложени, така че започваме в Лаборатория 3. Лаклан, Джулиъс — ваш ред е.
Изгасиха осветлението и всички затаили дъх загледаха вълнуващия видеозапис на ритуала при Стоунхендж, заснет от Лаклан и Джулиъс.
Виолетова светлина обля лицето на Джак, докато наблюдаваше как Огнения камък избухва за живот в центъра на тъмния кръг от древни камъни.
Джулиъс коментираше:
— Обърнете внимание на изображенията върху камъните, получаващи се благодарение на вдлъбнатините по тях, на лишеите и на светлината, хвърляна от Огнения камък. По-късно ще разгледаме тези изображения в по-големи подробности, но сега…
В този момент Огненият камък излъчи шестте меча виолетова светлина и заби един по един тънките като от лазер лъчи в няколко от подпорните камъни.
Малко по-късно всичко свърши и Стоунхендж отново потъна в тъмнина. Джулиъс спря възпроизвеждането и започна да показва на екрана различни цифрови снимки.
— Окей — започна той отново. — Нека сега анализираме всичко това малко по-методично. Ето как изглежда един от трилитите преди светлинното шоу.
И показа следната цифрова снимка:
— По време на ритуала обаче, когато бе осветен от лъча на Огнения камък и лишеите по него оживяха, изглеждаше така:
— Погледнете десния подпорен камък — каза Лаклан — и вижте колко ясно различим е контурът на африканския континент. Отгоре дори се различава Средиземно море. Червено море, което се е образувало от разлив в по-скорошни геоложки епохи, още не съществува.
Лаклан набързо изложи теорията на близнаците, че изображенията върху камъните представляват континентите и океаните такива, каквито са били преди милиони години, много преди разтопяването на ледените шапки и повишаването на нивото на Световния океан, довело до оформяне на съвременните брегови линии.
— А какво представлява изображението върху левия подпорен камък? — разнесе се в тъмнината гласът на Робъртсън.
— При него нещата са малко по-трудни — каза Джулиъс. — Както можете да видите, то показва къс земя отдясно и горе, така че според нас става дума за част от океана, но все още не сме определили
