географското място.
Лаклан продължи:
— На десния подпорен камък може още да се видят три осветени звездообразни обекта. Това са точките, в които попаднаха лъчите от Огнения камък. Номерирали сме ги 1, 2 и 4, докато 6 — както ще видите — е на левия подпорен камък. Това беше редът, в който лъчите попадаха върху тях.
— Редът, в който трябва да бъдат сложени Стълбовете — обади се Магьосника.
— Да — съгласи се Джулиъс, — точно така. Така мислим.
— Радвам се, че годините, които съм вложил в изследване на този въпрос, заслужават одобрението ви. — Магьосника се подсмихна.
— О, извинете — каза Джулиъс. — Ето сега и другия трилит, който бе осветен от лъчи с номера 3 и 5.
— Отново трябва да поясня, че работим върху точните координати на тези точки. Виждате, предполагам, че бреговите линии са много стари — изобразени са очертанията отпреди може би стотици милиони години — и нямат почти нищо общо със съвремието. Така че, както и на предишната снимка, засега не разполагаме с точните съответствия на тези места.
Разказа пое Лаклан:
— Във всеки случай, според изследването на професор Епер, всяка от тези осветени точки представлява врях или ъгъл на една гигантска шествърха Машина.
Намеси се Джулиъс:
— Представете си две пирамиди със залепени основи, образуващи диамант във вътрешността на Земята.
Магьосника го прекъсна:
— Нека изясним нещо, момчета. Тези точки представят местоположенията на шест храма, или светилища може би гробници: изобщо — подземни съоръжения, чието великолепие ни е трудно дори да си представим. И във всяко едно от тези свещени места ние трябва да поставим по един пречистен Стълб.
— Да. — Джулиъс кимна. — Това уточнение е много важно.
— Но къде са те? — сопнато попита Пол Робъртсън. — Първото място, изглежда, е някъде из Египет…
— Доста добро предположение — одобри Лаклан. — Африканските места са най-лесни за уточняване благодарение на относителната неизменност на контура на континента през геоложките епохи. Използването на джипиес в комбинация със спътникови снимки се оказа доста ефективно.
— Да не говорим за Google Earth — напомни Джулиъс.
— О, да, и Google Earth също — съгласи се Лаклан. — В крайна сметка съгласно данните първото място се намира в Южен Египет, недалеч от границата със Судан, само че…
— Само че какво? — не се стърпя Ятагана.
Джулиъс примигна.
— Само че има малък проблем с анализа ни. Обработихме данните неколкократно, но проблемът не можа да се изчисти. Както изглежда, първото място се намира под вода.
— Под вода? — повтори Лешояда.
— Да, в язовир „Насър“ в крайния юг на Египет — уточни Лаклан. — Един от най-големите язовири на света.
— Колкото и да е неприятно — каза Джулиъс, — наличните данни не ни позволяват да прецизираме повече от това. И изобщо не сме сигурни как да намерите точното място на храма светилище, ако е под вода, да на говорим за входа му.
Разнесе се неодобрителен шепот и близнаците — Лили го видя съвсем ясно — се смутиха, че не могат да помогнат повече. Съчувстваше им.
Но тогава в мрака се разнесе глас.
Гласът на Джак Уест-младши.
— За кой край на язовира става дума?
— Най-южния — побърза да отговори Лаклан.
— Благодаря ви — каза Джак. — Отлична работа. Мисля, че знам къде се намира първият храм.
— Къде? — веднага попита Лешояда.
— Да, къде? — рязко се обади и Йоланте.
Джак стана и внимателно разгледа изображението на екрана.
— Строго казано, язовир „Насър“ си е част от Нил — простира се на над триста километра на юг от стената. Напълно възможно е водата да е заляла входа към древен подземен строеж… Освен това язовирът е построен от Съветите, при това след като американците се оттеглили в последния възможен момент. — Той погледна Пол Робъртсън. — Построяването му се превърнало в битка на Студената война за Египет. След големия първоначален ентусиазъм и многото обещания — фаза, по време на която американците направили мащабни геодезични проучвания на региона, — Съединените щати внезапно решили, че не искат проектът да премине към изпълнение. Може би американските геодези просто не са намерили онова, което са търсили. — Пол Робъртсън се беше намръщил. Джак го погледна открито и попита: — Вашите хора се занимават с Тъмното слънце отдавна, нали?
Робъртсън сви рамене:
— Всички имаме своите тайни.
Джак го гледа още няколко секунди, после извади от дебелата черна папка на Магьосника един лист и го сложи в проектора:
— Това е сканирано от бележките на Магьосника. Представлява надпис на Словото на Тот върху саркофага на Рамзес II. Преведен е благодарение на уважавания ми колега — кимване към Лили — и гласи:
С моята любима Нефертари
аз, Рамзес, син на Ра,
се грижа за най-свещения храм.
Ние ще бдим над него вечно.
Велики часови,
с третото ни око ние виждаме всичко.
„С третото ни око ние виждаме всичко“ — до днес този ред нямаше смисъл за мен.
— Какво искаш да кажеш? — попита Астро.
— В най-южния край на язовира „Насър“ се намира един от най-великите паметници на Египет — четирите колосални седящи статуи на Рамзес II при Абу Симбел. Всяка е висока над осемнайсет метра. Те са просто гигантски… По времето на Рамзес се намирали на брега на Нил при границата между Египет и Нубия и представлявали предупреждение срещу евентуалния нашественик: „Виж мощта на царя на Египет. Помисли отново, преди да навлезеш в земите ни“… Абу Симбел — така се нарича паметникът — е най-старият в цял Египет: той е на огромно разстояние от основните египетски центрове Тива и Кайро. Освен това е и предмет на най-различни предположения. Защо например е трябвало да се строи толкова зашеметяващ паметник толкова далеч от центровете на цивилизацията? Работата е в това — уточни Джак, — че в Абу Симбел има
