светилище.
В помещението се възцари абсолютно мълчание. Всички осъзнаваха изключителния смисъл на думите му.
— И по какъв начин тези статуи ни разкриват место, нахождението на светилището? — наруши тишината Лешояда.
— С третите си очи — усмихнато отговори Джак.
— О, Джак… — промълви Магьосника. — Ти си гений!
— Какво… Какво означава това? — не се стърпя Ятагана.
Джак заговори със светнал поглед:
— Предполагам, че ако отидем в Абу Симбел и внимателно продължим линията на погледа, започващ от третото око на всеки комплект от статуите — говоря за статуите на Рамзес и Нефертари, — те ще се пресекат в мястото на първия храм светилище.
Групата се прехвърли в Лаборатория 2, където на работна маса лежеше Жертвеният камък на майте. Всички се събраха в отделената със стъклена стена стая за наблюдение.
Магьосника започна да обяснява:
— В допълнение към местонахожденията на храмовете светилища трябва да знаем и датите, до които в тях трябва да бъдат сложени Стълбовете… Във входната зала на Лао Дзъ в Китай с Танка открихме следната препратка за поставянето на първия Стълб:
ПЪРВИЯТ СТЪЛБ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЛОЖЕН
ТОЧНО 100 ДНИ ПРЕДИ ЗАВРЪЩАНЕТО.
НАГРАДАТА Е ЗНАНИЕ
Ние вече бяхме изчислили Завръщането — така се нарича пълното завъртане на Тъмното слънце, когато орбитата му го доведе до периферията на нашата слънчева система — и това е денят на пролетното равноденствие идващата година, т.е. 20 март 2008. Като отброяваме назад, не е сложно да се установи, че първият Стълб — подходящо пречистен — трябва да бъде сложен на мястото му на 10 декември тази година, на светлината на Тъмното слънце, което означава по време на „изплувана Титаник“.
— Десети декември — сухо отбеляза Стреч — е утре.
— Да.
— Не пришпорваме ли малко нещата?
Магьосника сви рамене.
— Когато бъде изгубено, древното знание не винен бива намирано своевременно. До момента имахме късмет. С Танка знаехме за крайния срок през 2008-а, затова смятахме, че разполагаме с предостатъчно време. Изненадахме се, че слагането на първите два Стълба трябва да е толкова скоро и толкова по-рано от останалите четири. Зоуи? Огненият камък в теб ли е?
Зоуи извади Огнения камък от раницата си и му го подаде.
Старият професор излезе от стаята за наблюдение, мина пред къс коридор, ограничен с две херметично затварящи се врати тип въздушен шлюз, и влезе в Лаборатория 2, където бе Жертвеният камък.
Всички напрегнато наблюдаваха как Магьосника поднесе малката златна пирамида над Жертвения камък. Две видеокамери с висока разделителна способност тихо бръмчаха в тишината — запечатваха изображението на Жертвения камък от две страни.
Трудно беше да се намерят два по-различни камъка: Огненият беше много гладък, златен и блестящ, докато Жертвеният бе грапав, надраскан и целият в червеникави петна.
Но въпреки това те изглеждаха някак… свързани. Сякаш бяха изработени от един и същи майстор.
В една от двете плоски части отгоре на Жертвения камък бе издълбан квадратен отвор, който идеално съответстваше на основата на Огнения камък.
— Окей — разнесе се от говорителите гласът на Магьосника. — Сега ще поставя Огнения камък върху Жертвения…
Бавно и много почтително той поднесе Огнения камък над вдлъбнатината в Жертвения…
… и спусна основата на пирамидата в нея.
Затаил дъх, Джак напрегнато гледаше през стъклената стена.
Огненият камък влезе във вдлъбнатината. Вече свързан с Жертвения.
Магьосника отстъпи крачка назад.
Не стана нищо.
А после кристалът на върха на Огнения камък започна да блещука.
От сдвоените камъни се разнесе засилващо се басово бучене.
Магьосника гледаше невярващо.
Бръмченето внезапно спря.
Тишина.
Никой не помръдваше.
В следващия момент — тишината беше просто красива — върху повърхността на Жертвения камък започнаха един след друг да просветват ослепителнобели символи — различни и един по един.
Най-напред светваше по-ярко един символ — все така в абсолютната тишина, — после потъмняваше, за да светне следващ, и така нататък.
Беше някаква поредица.
Близнаците записваха всичко.
— Числа и епохите на майте — каза Магьосника по интеркома. — Светят само числовите символи, изобразяващи дати. Критичните дати.
Възпроизвеждането продължи общо около четиридесет секунди, после просветването престана и двата древни камъка се върнаха към предишния си вид.
Половин час по-късно — след като Магьосника, Танка и близнаците наблюдаваха неколкократно видеозаписа на събитието и след като обработиха числата — Магьосника обяви:
— Датата от залата на Лао Дзъ е вярна. Първият Стълб трябва да бъде вложен на мястото му по време на „изплуването на Титаник“ преди изгрев-слънце утре, 10 декември. Вторият Стълб трябва да бъде сложен след една седмица, на 17 декември, отново по време на „изплуването на Титаник“.
— Абсолютно сигурни ли сте в тези изчисления? — настоя да знае Робъртсън.
— Да — отговори Танка. — Календарът на маите отдавна е синхронизиран с нашия. В интерес на истината, това е един от лесните за пресмятане древни календари.
— А как стоят нещата с останалите четири дати? — пак попита Робъртсън.
— Те засега не ни притискат — разясни Магьосника — Датите са след три месеца, но са струпани в десетте дни преди Завръщането в края на март 2008-а. По всичко личи, че сме изправени пред два отделни период на напрегната активност — единият сега, другият по-късно. Ако оцелеем след поставянето на първите два Стълба в предстоящата седмица, ще разполагаме с време за възстановяване и ще можем да се поотпуснем преди, след три месеца, отново да настъпи период на активност, свързан с поставянето за десетина дни на другите четири Стълба.
— С други думи, ако не се справим тази седмица — отбеляза Джак, — няма какво да се безпокоим за следващата година.
— Именно — потвърди Магьосника.
