Отново се възцари кратко мълчание.
— Окей… — проговори пръв Джак, — в такъв случай следващата ни стъпка е да пречистим Стълбовете, с която разполагаме… Което ни води в другата лаборатория.
Групата тръгна към Лаборатория 1, където на работната маса гордо и мълчаливо лежеше Философският камък.
Магьосника, Лешояда и Стреч влязоха. Магьосника носеше Огнения камък, Лешояда — кадифеното ковчеже със Стълба на саудитите, а Стреч — другото кадифено ковчеже с донесения от Йоланте британски Стълб.
Отново всичко се записваше.
Но макар никой да не забеляза това, камерата на охранителната система в ъгъла наблюдаваше
В тъмна зала на друго място на островната база други хора също наблюдаваха.
Лешояда отвори своето ковчеже и внимателно постави на работната маса Стълба на дома Сауд. Стреч направи същото със Стълба на Йоланте. Сега двата Стълба лежаха един до друг.
Бяха почти идентични: два нешлифовани диаманта с размерите на тухла, необикновени с големината си, мътни, полупрозрачни.
Джак добре знаеше, че всички диаманти изглеждат по същия начин, преди да бъдат оформени от майстор и шлифовани до искрящ блясък.
Знаеше също, че тези два необработени диаманта са много по-големи от всички намирани някога на земята.
Всъщност най-големият досега беше Кулинан, огромен скъпоценен камък, намерен в Южна Африка през 1905 година. Бил разрязан на девет по-малки камъка, наречени от Кулинан I до Кулинан IX, най-големият от които — Кулинан I, — с размерите на бейзбол на топка, в момента бе част от Кралските диаманти на Британската корона.
Едва сега Джак забеляза нещо особено в Стълбовете. Всеки от тях имаше в центъра овална кухина, малка почти кръгла камера, в която като че ли имаше някаква… течност.
Прозрачна безцветна течност.
— Но как е възможно това… — прошепна той.
— Не може да се обясни — проговори стоящата до него Йоланте. — Не подлежи на обяснение.
— Какво не може да се обясни? — обади се Лили.
Уест търпеливо обясни:
— Диамантите са от въглерод, който кристализира под огромно налягане и при висока температура. Това прави диаманта едно от най-твърдите и плътни известни вещества.
— Самата дума „диамант“ — намеси се Зоуи — идва от гръцката „адамас“ и латинската „диамас“, които означават…
— Непобедим. — Лили знаеше.
Уест продължи:
— Което означава, че в един истински диамант, след като е бил подложен на такова изключително налягане, просто не може да има кухини, да не говорим за кухини, пълни с течност. — Той натисна бутона на интеркома. — Лешояд, имаш ли някаква представа каква е течността в диаманта?
От лабораторията Лешояда отговори:
— Анализ на нашите изследователи подсказва, че това е форма на течния хелий, известна като хелий три.
Лаклан прошепна:
— Който не може да се намери на Земята. Макар да е намерен в твърда форма на Луната. „Аполо 15“ донесе образци от него.
— Ин-те-рес-но — проточи Джак.
После забеляза в Стълбовете още нещо необичайно. На горната плоска страна и на двата имаше някаква маркировка.
При Стълба на Лешояда това бе една права линия.
При този на Йоланте линиите бяха четири.
Дори Джак можеше да брои на Словото на Тот: това бяха първият и четвъртият Стълбове.
В лабораторията Магьосника се приближи до Философския камък, носеше Огнения. Със същата почтителност, както преди, той сложи Огнения камък върху капака на Философския камък.
Огненият камък залепна на мястото си.
— Окей. — Магьосника кимна на Лешояда. — Сложи твоя Стълб във Философския камък.
Лешояда пристъпи напред и поднесе диаманта над вдлъбнатината в основата на Философския камък. Размерите й съвпадаха съвсем точно с тези на Стълба.
С две ръце Лешояда спусна Стълба във вдлъбнатината.
После отстъпи назад и двамата с Магьосника внимателно взеха капака с намиращия се върху него Огнен камък и бавно го поставиха върху основата.
Джак напрегнато наблюдаваше.
Не по-малко напрегнато гледаха стоящите до него Йоланте и Робъртсън.
Капакът скри под себе си Стълба.
Сега двете части на Философския камък бяха едно цяло — заедно със заредения Огнен камък и изпълвалия кухината в основата му Стълб.
Всички чакаха затаили дъх.
Никой нямаше представа в какво се състои така нареченото „пречистване“…
Ослепително проблясване стресна всички и ги накара за миг да затворят очи. Макар да проникна само през процепа между капака на Философския камък и основата му с форма на пресечена пирамида, проблясването озари цялата лаборатория.
Всички инстинктивно отстъпиха назад и вдигнаха ръце пред очите си.
От вътрешността на Философския камък продължаваше да се излъчва ослепително сияние.
Кристалът на върха на Огнения камък светеше като виолетов маяк.
Танка тихо каза:
— От незнайни времена Философският камък винаги е бил свързван с някаква трансформация. Според някои той бил способен на алхимия или както учените се изразяват днес, „превръщане на елементите“. Исак Нютон бил особено заинтригуван от това му свойство. Други твърдят, че той можел да променя водата в еликсир, който дарява дълъг живот. Но всички го свързват с думата „промяна“ — невероятна, изумителна промяна.
В следващия миг — също така внезапно, както се бе появило — яркото сияние изгасна. Помръкна и виолетовата светлина на върха на Огнения камък.
Отново се възцари тишина. Осветлението беше нормално.
Всички примигнаха.
Философският камък стоеше мястото си привидно безжизнен, но всички усещаха от него да струи невидима енергия.
Магьосника и Лешояда внимателно подхванаха капака му с щипци.
Капакът се отдели от основата…
… и под него се показа все така лежащият в предназначената за него вдлъбнатина Стълб.
Магьосника го извади и ахна.
Полупрозрачният нешлифован диамант сега беше прозрачно чист — като сълза. А безцветната течност,
