Шестте свещени камъка

Отново всичко зависи от Юпитер. Според тези карти „изплуването на Титаник“ трябва да стане в шест и дванайсет местно време, което означава по зазоряване… Това означава, че заради светлината на изгряващото слънце ще е трудно да се наблюдава Юпитер… затова ще се наложи да използваме инфрачервен телескоп. Продължителността на „изплуването“ също ще е по-кратка, отколкото е видяла Зоуи при Стоунхендж, защото сме на различна географска широчина — на голямата широчина на Стоунхендж Огненият камък е получил тангенциален лъч от Тъмното слънце. Но при Абу Симбел ще сме много по-близко до екватора, а следователно лъчът от Тъмното слънце ще ни достигне почти перпендикулярно, с други думи, пряко, но и за по-кратко време… примерно около минута.

Джак кимна и каза:

— Значи в шест и дванайсет.

— Как се развиват нещата с местонахождението храма? — попита Магьосника.

— Мисля, че разполагаме с кандидат.

И показа на Магьосника и другите една отворена книга със снимки на двата храма в Абу Симбел, посветени на Рамзес II и жена му Нефертари.

На фасадата на по-големия храм имаше четири седящи на тронове осемнайсетметрови статуи на Рамзес, а на фасадата на втория — на стотина метра от първия — бяха разположени шест деветметрови статуи: четири на Рамзес и две на любимата му съпруга. И десетте статуи гледаха към странно струпване на пирамидални острови, подаващи се от гладките води на язовира.

— Онова, което трябва да имаме предвид във връзка с Абу Симбел — продължи Джак, — е, че той не се намира на първоначалното си място. Когато Съветите построили Асуанския язовир през 60-те години на миналия век, се знаело, че водата ще залее статуите. Затова от ЮНЕСКО организирали преместването им блок по блок, парче по парче. Така ги пренесли и ги сглобили наново на по-високо място, разположени една спрямо друга почти както дотогава.

— Почти както дотогава? — обезпокоено повтори Астро. — Искаш да кажеш, че статуите вече не са ориентирани както ни трябва? Но тогава…

— Има отместване от няколко градуса — спокойно отговори Джак. — Но разликата е известна, така че можем да я отчетем. Самата разлика се вижда на ето тази снимка, на която е изобразено оригиналното и днешното разположение на статуите.

— Не изглеждат чак толкова големи — коментира Астро.

— Повярвай ми, огромни са.

Самолетът летеше на юг.

В един момент Йоланте отиде в задната кабина за екипажа, за да се преоблече в нещо по- непретенциозно.

Щом тя излезе, Лешояда попита:

— Ловецо, можем ли да имаме доверие на британска кралска особа?

Джак се обърна към задната секция на самолета.

— Не бих казал — отговори след секунда. — Тя е тук като представител на своя род, кралската фамилия, точно както ти представляваш твоето кралство — Саудитска Арабия… така че й вярвам толкова, колкото вярвам я на теб. Засега ние сме нужни на нея, а тя на нас. Но в момента, когато тази взаимна необходимост престане да съществува, тя ще ни зареже.

— Или ще ни пререже гърлата — сухо коментира Зоуи.

Американският командос Астро се смръщи, явно объркан.

— Съжалявам, но просто не ви разбирам. Какво общо имат пък кралските родове?

Намеси се Стреч:

— Когато тръгнахме да издирваме Седемте чудеса на древния свят, го направихме в конкуренция със Съединените щати, от една страна, и Стара Европа — от друга: Франция, Германия, Италия, Австрия. Католическата църква, която е по правило добре осведомена за всичко, имащо отношение към древността, също бе част от коалицията на Стара Европа.

— По-ясно е, ако се разглежда като противопоставяне на Старите пари и Новите пари — обясни Джак. — Америка е Новите пари, парите, натрупани относително наскоро. Европа е Старите пари — богатството, формирано чрез наследяване, собственост върху земя и просто заради името на рода. Спомнете си Джейн Остин: джентълменът не работи — той получава доход от земите си.

— Не сме изучавали Джейн Остин в гимназията! — Астро почервеня.

— Макар да има тенденция днешна Европа да се разглежда като мозайка от съвременни демокрации, управлявани от и в името на народа, всичко това е само илюзия — продължи Стреч. — Почти петдесет и пет процента от континентална Европа е в ръцете на три фамилии: Сакс-Кобургите във Великобритания, които — чрез войни и бракосъчетания — на практика са придобили земите на Хабсбургите; руските Романови и датските Олденбург — най-лукавата и предпазлива кралска линия в историята. Чрез множество кралски бракосъчетания датската синя кръв сега тече в почти всички европейски дворове и по този начин датската кралска фамилия контролира самостоятелно една четвърт от континентална Европа.

— Романови? — недоверчиво повтори Астро. — Но нали царското семейство е избито до крак през 1918 от Съветите.

— Нищо подобно — спокойно възрази Стреч. — Оцелели са две от децата, Алексей и едно от момичетата8. А кралските особи не обичат да бъдат свидетели на детронирането на други кралски особи — те се грижат едни за други. Оцелелите деца на цар Николай II намерили подслон при датската кралска фамилия в Копенхаген и в крайна сметка се оженили за други семейства от сой. И макар да не могат да използват официални титли, като „цар“ например, Романови определено продължават да съществуват, без да застават под светлината на прожекторите. — Стреч погледна за миг Лешояда, който мълчаливо стоеше в ъгъла. — Има обаче и един доста стар владетелски род, който продължава да има огромно влияние в съвременния свят — родът Сауд в Арабия. Той обаче не се смята за особено престижен в Европа. След изплуването му от неизвестността през осемнайсети век европейците гледат на него като на странна банда съплеменници, които се държат като кралски особи. Дори откриването на петрола през двайсети век, благодарение на което Саудите се сдобиват с огромно богатство и голяма власт, не им е донесло уважението, към което те така упорито се домогват.

— Старите пари признават само Стари пари — отбеляза Джак.

Лешояда не каза нищо, но погледът му издаваше, че е съгласен с това.

— Та значи тези… кралски домове… каква е връзката им с Машината? — зададе основния въпрос Астро.

— Помисли за кралската институция през историята — опита се да обясни Магьосника, — до самото й начало в примитивните племена. Какво прави един племенен род по-уважаван от другите в племето?

— Силата… способността им да се сражават от името на племето.

— Понякога да — съгласи се Джак. — Но невинаги.

— Какво друго може да има? — Астро сви рамене.

Отговори Магьосника:

— Най-често това е родът, притежаващ някакъв свещен талисман. И затова го смятали за достоен да застане начело на племето. Това можело да е жезъл, корона или свещен камък. Способността да се биеш често била свързвана със способността да запазваш притежанието на свещен предмет.

— Макбет убива Дънкан и му отнема жезъла — даде пример Джак. — И точно по този начин, като притежател на жезъла, става крал.

— А трите владетелски рода на Европа винаги са притежавали нещо, което ги е правело по-велики от другите благороднически фамилии… — подметна Магьосника.

— Стълбовете — досети се Астро, явно започваше да се ориентира.

— Именно — одобри Магьосника. — Както и знанието, което ги съпровожда: предаваното от поколение на поколение наследствено знание за предназначението и употребата на тези Стълбове.

Джак допълни: