— И фактът, че нашата принцеса Йоланте е текущият Пазител на Личния кралски архив, предполага, че тя е ключовият притежател на това знание.
— Но щом има само три европейски рода, означава ли това, че те притежават само три Стълба? — досети се да направи връзката Астро.
— Смятам, че е така — въздъхна Магьосника. — Но…
— … но това не означава, че не знаем къде са останалите три — разнесе се зад тях гласът на Йоланте.
Всички се извърнаха — тя стоеше на вратата на задната кабина.
Бе олицетворение на спокойствието и не изглеждаше ни най-малко засегната, че я обсъждат в нейно отсъствие.
Вече бе облечена в кремав жакет, боти „Оукли“ и тесни панталони от видимо здрава материя. Бавно се приближи и седна на един от незаетите дивани.
— Надявам се, бих могла да допринеса с нещо към дискусията — продължи спокойно. — В историята на човечеството хората от простолюдието винаги активно са търсили някой, когото да поставят на пиедестал. Някой по-знатен, с по-благородна кръв или с по-изтънчена чувствителност. Кралска особа. Лица, готови да поемат бремето да защитават хората и… определени важни предмети. И понеже открай време е известно, че кралските особи се придържат към по-висше понятие за чест, на тях винаги им се е поверявало това бреме… От друга страна, простолюдието — което усещало в сърцето си, че е твърде ненадеждно и прекалено алчно, за да остане вярно на този идеал за чест, — търсело фамилия, която е готова да поеме въпросното бреме. По този начин силните управлявали, а слабите само избирали да бъдат управлявани. Това е естественото състояние на нещата. И така е ставало от момента, когато човекът тръгнал изправен на два крака.
Лили внимателно гледаше Йоланте.
И Магьосника бе чувал същото, така че също наблюдаваше Йоланте крайно внимателно.
— След като хората толкова много обичат кралските особи, защо приемат демокрацията с разтворени обятия — осмели се да попита Астро. — Вижте Америка.
Йоланте насмешливо се усмихна.
— „Вижте Америка“? Нима не забелязвате, капитане, че през последните двеста години страната ви плавно и неумолимо върви към монархията? Проблемът ви е, че вашите управници не разполагат с талисман, някакво съкровище, което да притежават от името на народа ви. Това обяснява амбициите на някои да създадат кралство: бащата на Кенеди, Джоузеф, е мечтаел да създаде президентска династия Кенеди — Джон, Робърт и Едуард. В наши дни не се ли опитва фамилия Буш — да, подпомагани от приятелите си в Саудитска Арабия — да установи президентско родословие и не планира ли да сложи на трона трети Буш? Но те нямат талисман и съответно няма и кралство. Макар че, след края на това приключение, е възможно да имат и по този начин ще могат да седнат край масата редом с големите европейки родове.
Джак я изчака да свърши и каза:
— Така че за момента в това състезание участваме: ние, добрите момчета, подпомагани от няколко претенденти на Новите пари от Саудитска Арабия и Щатите; вие — кралските европейски династии; и Китай — подпомагани от знаете кой. Само че къде е мястото на Обединените арабски емирства в тази пъстра картина?
— Новите пари, разбира се — заяви Йоланте. — Незначително пустинно племе, разбрало с изненада, че седи върху огромни петролни залежи. — Тя извинително сви рамене в посока на Мечо Пух и Ятагана. — Нищо лично.
Мечо Пух изръмжа:
— Мадам, ще използвам речника на младата ми приятелка, Лили: майната ти!
Ятагана обаче се поклони и каза:
— Не сте ни засегнали, мадам.
— А другите страни? — продължи Джак. — Например Австралия?
— Все още британска колония — пренебрежително заяви Йоланте.
— Китай?
— Нация на корумпирани администратори и един милиард неграмотни селяни — дебели, бавни и оядени.
— Африка?
— Робите на света. Безполезни вече, след като всичко ценно там е плячкосано до шушка. Днес африканските нации са като леки жени, готови да продадат себе си и своите армии на всеки, който разполага с твърда валута.
— Япония?
— Интересен случай, понеже японците имат самостоятелно лице в нашата общност и представляват категория сама за себе си. Дори и най-скромният член на простолюдието там притежава дълбоко вродено чувство за чест. Но тяхната гордост е и тяхна слабост. Япония е най-расистката нация на света — японците искрено смятат, че са по-висши от всички други раси. И точно това им донесе неприятностите по време на Втората световна война.
— Но в Япония има императорска фамилия — напомни Зоуи. — При това най-старата на света.
— Вярно е — призна Йоланте. — Стара, благородна и не чак толкова слаба, колкото се преструва, че е. Капитулацията на Япония в края на войната едва не доведе до първото унищожение в наше време на владетелска династия. Но тя оцеля. Американците унижиха Хирохито, но не го свалиха от власт. Вероятно защото не можаха да намерят талисмана му.
Джак се намръщи. Това вече бе ново за него. Той се наведе напред и попита:
— И този талисман е…?
— … нещо, което не съм склонна засега да споделя с теб, напористи ми Ловецо. — Йоланте го дари с палава секси усмивка. — Ще се наложи да използваш други методи, за да изтръгнеш тази тайна от мен… може да бъдат и романтични. Другата възможност е да попиташ американския си приятел. — И тя кимна към Астро.
— Е? — Джак повдигна вежда и впери поглед в Астро.
— Убий ме, ако знам — отвърна искрено Астро.
Йоланте подметна:
— Във всеки случай, макар да се преструват, че е иначе, и да твърдят, че са загърбили тези неща, японците не са забравили тази дълбока обида. А хора с тяхната гордост могат да съхраняват трайна неприязън. Обръщайте гръб на Япония на ваш риск. — Никой не каза нищо и Йоланте продължи по-бавно, сякаш говореше на себе си: — Светът е сложно нещо. Войни се печелят и губят. Възходът на империите е следван от тяхното падение. Но в цялата история на човечеството властта е като поток, прехвърлян от една империя на следващата: от Египет на Гърция, после на Рим, или в по-близки времена — от Франция на Наполеон към Британската империя и сегашната доминация на Америка. Но сега — със запалването на Машината — ще е по-различно. Прехвърлянето на властта ще спре. Сега, за първи и единствен път в историята, абсолютната власт ще се установи завинаги в ръцете на една-единствена нация.
След около два часа основният салон на самолета бе полутъмен и притихнал.
Единственият, който още работеше, бе Джак — изучаваше една подробна карта на Африка на светлината на настолна лампа, в компанията на Хор, който дремеше на облегалката на стола му. Останалите се бяха оттеглили в задната половина, за да дремнат преди настъпването на големия ден, който предстоеше. Всъщност без Лили, понеже тя бе заспала първа на дивана до Джак.
Хор изписка.
Джак вдигна поглед и видя Йоланте — стоеше на прага на салона, облечена в свободен анцуг, косата й бе поразчорлена от спането.
